Посткучката носи бурка

Следващото ни поколение кучки вече са на пазара - достъпни, масови и безбожно евтини. И с достатъчно пари, за да се пазари на едро, с тях съвсем лесно може да се купи цяла чисто нова държава. Не е съвсем като секса, но също не е лошо.  

Колко струва да помохамеданчиш една малка страна или поне да я аранжираш като претъпкан харем.

Колко излиза годишният бюджет, ако се намират послушни махленски кучки за 100-120 лева, които за такива пари цял месец ще носят бурки, че и кючек ще играят.

Това е задача за мъжете и жените отпреди новата либерална ера.

Те никога за нищо не са вярвали на Махалата. Не вярват също, че Махалата въобще е предразположена да вярва в нещо свято. Затова и не вярват на очите си, когато виждат само очите на Махалата – това не може да е само религия, трябва да има и търговия.

Дайте да видим първо джобовете ви – какво сте скрили в тях, преди да скриете лицата си и да дефилирате с новата си вяра. Дайте да видим и джобовете на полумъжете и полужените, които либерално защитават правото на бурка.

Дайте да зашием на всички джобовете и тогава искайте от останалите да вярват безплатно, че не присъстват на израждането на нова кучешка порода. На посткучката, която изобщо не прилича на всички познати ни кучки.  

А ние познаваме много расови кучки, с велики и горди кучки ни се случи да живеем. Те се продаваха добре, печелиха добре, гледаха кифленски на живота и буквално се разпориха от работа преди да изтече работното време на младостта им. Заслужиха си парите, колите, мезонетите и житейските екстри. Дано накрая останат за тях – нещо като последен хонорар за авторските им права върху лекия морален жанр, който наложиха. И който нямаше какъв друг да бъде освен куча марка.

С посткучката обаче няма бъде толкова леко, нито толкова ненатрапчиво, забравете и да е сексапилно. Посткучката ще роди нов обществен, културен, религиозен и какъвто още се сетите модел. Ще го роди на сляпо, защото е бърза кучка. Бърза да си вземе стоте лева, пък каквото ще става после – него да го ядат кучетата.

А понеже на всичкото отгоре е и тъпа до съвършеност кучка – даже няма да разбере какво точно е станало. Тя е като циганина, който с нережисиран тъпизъм влиза в разпадаща се сграда, за да влачи носещата й колона и да търси арматура в подпорната стена, но намира единствено вече изнамерения закон за гравитацията. По същия умен план посткучката ще разпарчетоса окончателно изоставеното националното тяло и ще го даде за скрап – за да си вземе своите сто лева.

Тя никога не е била по големите сметки и по големите планове. И нищо друго вече не й останало за търгуване освен едното лице. Бебетата й бяха продадени в Гърция, вагината й умря в Белгия, децата й бяха отгледани социално мъртви заради социалните помощи, органите й бяха извадени и пратени по целия свят, а езикът й беше отрязан и вече може да разговаря само с кучките от нейната порода. Голямата разпродажба приключи и друго не остана - само от лицето още може да се изкара някой лев.

Само от очите още може да се удари кьоравото и да се направи кьор софра. Седнете на нея и яжте, и пийте като за последно. Не му мислете за утре, защото до утре няма да е останало кокалче, няма да е запазено парченце плът и капка плазма от старото национално тяло. Посткучката ще го е оглозгала от глупост, от мизерия и от безбожие.

Същата глупост, с която плодеше провалени животи.

Същата мизерия, с която обясняваше провалите и комерса си.

Същото онова безбожие, с което в момента се е маскирала на вярваща до дъното на очните си дъна.

И същото нахалство, с което се сърди, че се съмняваме в религиозните й чувства, че отричаме еволюцията, направила я нов човек.

Класическите мъже и жени отпреди новата либерална ера просто не можем да й имаме доверие. Познаваме я прекалено добре, толкова дълго сме живели с нея, че й нямаме вяра за пет пари. Но дълбоко вярваме, че за сто пари не бурка ще сложи, но и като мюезин ще пропее.

И дълбоко съжаляваме за ужасния си късмет – да ни се случи да живеем в едно време с такива неприлично евтини и непростимо тъпи кучки.