На Великден в Босилеград

Днес е последният, заключителен ден от традиционния Великденски фестивал на българите в Босилеград. Да, в Босилеград, Западните български покрайнини, все още незаконно окупирани от Република Сърбия.

В Западните български покрайнини в Сърбия живее българската общност, под формата на признато българско малцинство.

Това българско малцинство или българска общност, както сами предпочитат да се наричат местните българи, защото в границите на Покрайнините са мнозинство, е напълно, ама напълно изоставено от властта в България.

Както и от иначе "будното" гражданско общество, прочее.

На последните парламентарни избори през 2014, Република Сърбия отказа разкриването на избирателни секции извън българското посолство в Белград и консулството в Ниш.

Да чухте някой да протестира?

Да чухте през последните дни на истерии покрай промените в ИК, някой буден "активист" да се загрижи за избирателните права на тези българи?

Не сте и няма да чуете.

Традиционните исторически български общности не представляват интерес за саксиените правозащитници и модерните активисти за избирателни права. За тях те вероятно даже не съществуват. Представляват нещо като срамна тайна, нещо не светско, не европейско някак си.

И така, десетки хиляди българи оцеляват някак си, на има-няма сто километра от жълтите павета, мачкани от асимилаторските напъни на сръбската и от безразличието на българската власт.

Но като истински българи, особено в тези краища на Отечеството, свикнали повече да се осланят на самоорганизация, а и на Организацията, босилеградчани не се предават.

Години наред обитателите на този корав български край, известен и като Кюстендилско краище, заместват липсващата българска държавна власт със собствената си организация.

В Босилеград няма да видите неуместни нелепо ухилени нашенски "властници". Няма и зари, няма и духови оркестри посред великденски литургии и прочее простотии.

Има нещо много повече обаче. Има български дух.

Такъв е Великденският фестивал в Босилеград. Изцяло частна инициатива на местните българи, финансирана от събрани от тях дарения, с всяка година фестивалът се превръща във все по-значимо културно събитие. Участват детски фолклорни групи от почти цялото българско етническо землище. От Македония, от Молдова, от Украйна, разбира се от Свободна България, заедно с детски групи от други балкански държави.

Препълнената зала на местното училище в събота вечер, първата фестивална вечер говори много. Страшно много.

Каква ирония - духовното единение за българските общности се осъществява от самоорганизиралите се българи, без участието на властта, и то във все още окупирания Босилеград.

Може пък да е за добро.