Интервю - Култови интервюта и въпросите, които трябва да се зададат...

Икономистът Ханс-Вернер Зин за бежанците: Не можем да продължим с това „Добре дошли”...

09 May 2016   0

Автор Гост-автор

Икономистът Ханс-Вернер Зин за бежанците: Не можем да продължим с това „Добре дошли”...

Разговор с икономиста Ханс-Вернер Зин

Ханс-Вернер Зин, роден през 1948 г., е немски икономист, бивш президент на Института за икономически изследвания в Мюнхен. Заема водещо място в ранглистата на най-значимите учени в областта на икономиката, считан за един от най-влиятелните учени, които оказват влияние върху политиката и политиците. Интервю на Ханс-Вернер Зин за вестник „Ди Велт”.

Въпрос: В бежанската криза Европейският съюз е заплашен от провал. И в Германия призивите за затваряне на границите стават все по-силни. Икономиката и икономистите предупреждават за ужасяващи разходи. Дали са прави?

Ханс-Вернер Зин: Как така Европейският съюз ще се провали, ако границите се контролират, ми е непонятно. Европейският съюз съществуваше и без Шенген, а някои страни от ЕС и без това не участват в Шенген. Ако сложите достатъчно митничари да работят паралелно, няма да има задръствания. Митничарите са евтини. Говорим за една нищожна частица от това, което костват бежанците.

Не представяте ли нещата много опростено? Затворените граници няма ли да затруднят цялостната търговия в Европа?

Тези дебати са твърде странни. Контрол на границите все пак не означава затваряне на границите. Само германската държава решава, на кого да разреши да влезе в страната. Аз съм за това, на първо време съвместно със Словения и Италия да контролираме Шенгенската граница и да подложим бежанците на единна процедура за получаване на убежище. Ако това не стане, тогава Германия трябва да осъществи свой собствен германски контрол. Всеки фабричен терен е защитен с бариери и огради. Държавите също трябва да се защитят от незаконна имиграция.

Това звучи така, сякаш считате Шенген за грешка.

Грешка е, че не беше съгласуван общ закон за предоставяне на убежище с квотна система и че граничните държави не се отнасят сериозно към Шенген. Те не изпълняват контролните си функции, пускат в страната си всички бежанци и слeд това ги пропускат да преминат безконтролно. Нищо няма да се промени в тези неща, докато Германия пуска да влезе всеки, който иска да дойде. И за да се засили желанието за преговори с граничните страни, ние трябва да заплашим, че ще контролираме собствените си граници. Беше тежка политическа грешка да изпратиш по целия свят сигнал за „Добре дошли”.

Тоест Вие бихте приели, че в случай на нужда вътре в Шенгенското пространство отново ще има граници.

Да. Когато няма функциониращи навън граници, това е второто най-добро решение. Защото най-лошото от всички решения е, да няма граници нито навътре, нито навън.

Така както в момента.

Да. Не е приемливо, че в Германия идват стотици хиляди, за които изобщо не се знае кои са. Това, че канцлерката казва, че не може да контролира границите, ме удивлява. Това е нейната задача като канцлер. Да защитава германската държавна територия и да осигурява собствеността на германците върху обществените блага у нас, за тези неща е положила клетва, и за тези неща е задължена.

Как може да бъде решена тази дилема, без бежанци да се заседяват някъде в граничните райони?

Ние не можем да продължим тази култура на „Добре дошли”, като казваме, че ще приемаме бежанци от граждански войни, без значение откъде. При това Африка е твърде голяма със своите 1,1 милиарда души, а и там има твърде много граждански войни. Помислете само за гражданската война в Нигерия, където живеят 170 милиона души. Германският закон за предоставяне на убежище гарантира защита от политическо преследване, когато то се извършва от държава, а не например защита от страните в една гражданска война.

А Женевската конвенция за бежанците, която е по-великодушна и обещава закрила и на бежанци от граждански войни, е валидна за съответните съседни държави. Най-напред те носят отговорност, не Германия. Германският закон за предоставяне на убежище чисто и просто казва, че бежанци, идващи в Германия от сигурни трети страни, трябва да бъдат връщани, защото тук те нямат право на убежище. Федералното правителство отмени този правен акт чрез позоваване на едно предвидено там условие при извънредно положение. Но то не може трайно да се позовава на извънредно положение.

Практически тези ограничения ще засегнат всички лица, търсещи убежище. С такива искания много бързо ще бъдете заклеймен като студен безсърдечен икономист.

Колко далеч е отишла тази страна, когато посочването на правното положение вече е достойно за критика. Всеки, който иска да дойде, нека дойде, е не само противозаконно, но и не действително хуманитарно. Вижте Испания. Испания също имаше вълна от бежанци в последните години. Спомнете си снимките от Канарските острови – преобърнатите надуваеми лодки и мъртвите, които лежаха пред туристи в бански костюми. Днес испанските военноморски сили следят за лодки, предоставят защита на пътниците и след това ги връщат обратно към Африка. Същевременно испанската полиция преследва в Африка банди от трафиканти.

Заради тази привидно твърда политика никой вече не идва и затова почти никой не  умира при пътуването към Испания. Миналата година там е имало 106 смъртни случая. Докато пред Италия и Малта имаше 2892 мъртви, пред Гърция 805 смъртни случая. Италиано-гръцкото безконтролно пропускане на границите подмамва хората да плащат на трафиканти и да рискуват в препълнени надуваеми лодки, определена част от които потъват. Това е неумишлено следствие от културата на „Добре дошли”, което не бива да се отминава.

От 25 години давате политически съвети: все пак би трябвало да Ви е ясно, че ще жънете силна критика за такива изявления. Непоправим ли сте?

Който се притесняван, че посочвам емпирични и правни факти, самият той е виновен. Такъв човек бих нарекъл идеолог. Плащат ми за това, да казвам истината. Това е мое изискване и ми е все едно, дали това харесва на хората или не. Всъщност проблемът на много дебати тук при нас е, че всички обмислят на кого какво му харесва и какво още е политически коректно. Каквото е вярно, е вярно и трябва да се каже така, в противен случай цялата наука няма никакъв смисъл.

В дългосрочен план еврото ще може ли да бъде спасено?

Не знам. Различията са много големи и се премахват твърде бавно. Досега нито един паричен съюз не е оцелял без създаването на обща държава. Само паричен съюз, който е свързан с политически съюз, тоест с основаване на държава, има трайност.

Не е ли постижима тази цел за Европа?

Би било желателно да минем по този път. Но тъй като еврото беше въведено преди политическия съюз, постигането на политически съюз е неимоверно затруднено, ако не е станало и невъзможно. Споровете, които царят между членовете на ЕС, показват това. Климатът става все по-отровен. Причината са структурните икономически проблеми в Южна Европа и Франция, които се дължат директно на еврото.

Европейският съюз има ли нужда от нов проект?

Да, ако искаме истинска интеграция, то тогава тя трябва да се осъществи чрез партньорство в областта на сигурността. За тази цел армиите трябва да се слеят. Ние имаме 25 национални армии за 28 страни. Един отбранителен съюз би могъл да бъде подходящ да придаде отново нова сила на европейската идея.

Дали британците ще покажат хитрост, ако гласуват в скоро време за излизане от Европейския съюз?

От икономическа гледна точка за британците Брекситът би бил неизгоден, особено за финансовия център Лондон. Но с критиката си към Европейския съюз премиерът Камерън в много отношения има право. Не може да се поддържа социална държава при свободно движение на хора и приемане на мигранти в социалната държава на страната, която е цел за мигрантите.

Затова с право той призовава за срок на изчакване от четири години, преди граждани на Европейски съюз да могат да се възползват от социалните услуги във Великобритания. По този въпрос Меркел трябва да застане много по-офанзивно на страната на Камерън. Защото Германия също би могла да използва такъв регламент. Можем само да се надяваме, че британците ще гласуват срещу Брексита, тъй като ние наложително имаме нужда от тях като противотежест срещу твърде много вярващите в държавата французи.

Източник: вестник „Ди Велт” welt.de; със съкращения;

Превод: Господин Тонев;

ИЗТОЧНИК: cao.bg



Виж още от Интервю »

Катето Евро: Почти всеки ден нямаме ток! Живеем като в 17 век!

Катето Евро: Почти всеки ден нямаме ток! Живеем като в 17 век!

Lentata.com разговаря с актрисата Катерина Евро за проблемите на няколко населени места в София с тока. В 21 век, стотици жители на Панчарево, Кокаляне, Герман и др., живеят сякаш в отминали векове. През ден им спира токът, а същевременно пристигат колосални сметки за никакво потребление. Очевидно, нещо с ЧЕЗ и токът не е наред. Очевидно става дума за кражби и злоупотреба. И очевидно – монополистът на пазара не счита за необходимо да се грижи за хората от тези населени места.

03 March 2017

АНАЛОГОВИ КАРТИНИ И ВИНО

АНАЛОГОВИ КАРТИНИ И ВИНО

Художникът Росен Марковски ви кани в ателието си. Събитието „Отворени врати” вече е традиция за Росен и неговия артистичен кръг. Ако искате да се включите, Марковски ви казва – елате от 15. 12. до 17. 12. 2016г. от 17:00 до 22:00 на бул. В.Левски - 82 (вход откъм „Венелин”). Росен нарича събитието си време за – аналогови картини и вино и ви кани да надзърнете в „кухнята му”. Всъщност, Росен е съосновател на групата „Балкански хуманисти” – наречена така от Мартин Карбовски.

13 December 2016

Внукът на Талев: Нахалството на македонистите е безгранично!

Внукът на Талев: Нахалството на македонистите е безгранично!

Внукът на големия ни писател Димитър Талев – Климент Братиславов Талев говори пред Lentata.com. За отношението на Македония към България, за скандала около поруганата паметна плоча на Каймакчалан, за претенциите на съседката ни към наследството на дядо му и за патриотизма. Който ни е така необходим, особено, когато няма работеща държава. Четете.

28 September 2016

Коментари


Специален коментар