Истории за неблагодарността. Българската...

Тези разкази са на една българка, живееща в Чехия. Разочарована. От неблагодарността. На точно ония, на които е помогнала. Сънародници...

А знаете, това разочарование е най-голямото.

Не, че са те прецакали, загубили са ти парите и времето, но са ти загубили вярата, че по наш’та земя е останало поне мъничко честно и добро отношение.

Четете.

Алена Велчева го разказа в профила си в социалната мрежа. И ние ви го предлагаме, че да се позамислим... Мъничко поне. Така ли се прави?

***

Искам да ви разкажа една история. Всъщност две истории с различни сюжети, но една и съща фабула.

И не съм подтикната от лоши чувства, а напротив - един телефонен разговор, с един честен мъж , роди в мен едно сравнение.

Аз не обичам да лепя етикети на хора, общности, нации,...и да го правя не е с цел да изразя общо, а индивидуално възмущение или възторг, отнасящи се към конкретен проблем или решение на такъв.

Затова още в началото казвам, че този разказ няма за цел да обиди целия бъгарски народ.

Не мога да кажа, че съм била подвеждана или лъгана безброй пъти, що се отнася до заеми още преди години, когато изгорях няколко пъти с по-сериозни суми си взех бележка, тогава моята майка ми каза: "Давай колкото можеш да прежалиш" и така правех. Дали ще са 200, 300 или 500 крони, дали ще е кашон с храна, кутия, две цигари...всеки път според възможностите ми.

Обаче вие ми кажете дали е редно, в извън работното си време да се занимавам в последния ден от срока за подаване, с нечии данъчни декларации и по нощите да ги попълвам, а понеже клетия, изстрадал българин на следващия ден е на работа, аз да си ангажирам мъжа, който да виси по опашки, за да ги подава ...

В крайна сметка, една административна подробност от всичко това да струва 150 крони (да речем 10 лева), които да платя от собствените си пари. Изобщо не говорим за търчане напред - назад, писане на клетвена декларация и една камара обструкции, за да се поизпотя, както си трябва..

И в крайна сметка въпросният шушляк, който въобще не можеше да повярва, че от въздуха, и без да си мръдне пръста ще получи 30 000 крони (да речем малко повече от 1000 евро, за които той тук работи 1.5 месеца), изобщо да не счете за нужно да ми възстанови въпросната сума от 150 крони.

Дано не ви изглеждам дребнава, няма да се оправдавам, че не съм, само ще ви кажа, че този човек, който преди това ходеше като рибарче с един анцуг до кокалчетата, а следствие на получената сума моментално промени аутфита си с маркови парцалки, дори не си направи труда да вдигне телефона и да каже: "Ей, Велчева, взех си парите, да си жива и здрава"!

 Ми не, за да си спести 150 крони той се покри, има нещастието да срещне майка ми, за да я уведоми, че някакви си 150 крони (моите си) били дребна работа.

На мама ѝ станало обидно, понеже тя беше онази, която твърдеше, че "горките хора изнемогват, моля ти се помогни!" (понеже цялата пасмина се състоеше от три броя матр’ял, ама другите двама, макар и да не се обадиха, че са си взели парите, поне си върнаха дължимите суми с месец закъснение).

А пък днес ми звъни телефонът, нали ви разказах за Беки,...обади се татко ѝ, бил си взел 1000 крони, моля ви се аванс, и настояваше да ми върне 300, които доплатих за общежитие...

Без малко да си глътна цигарата, заедно с езика и разума. Разбира се, че ги отказах, но изобщо не става дума за това. За друго става дума и вие ме разбрахте, сигурна съм.

Продължението:

И във връзка с предходния пост (познавате ме, все имам да добавям нещо, пък поста долу ще стане твърде дълъг и досаден...), най - гадни са случаите, в които дори не става дума за пари!!!!!!!

Номер едно в моята класация е едно семейство, мои набори, които се бяха лепнали за нашата комуна като мухи на мед.

По времето през което се развива историята, аз дори не работех като соц. работник, така че съм вършела някакви работи на прима виста, разчитайки на усет, съвест, и доста неприятен за слушане глас във високите октави. Така се случиха нещата, че жената в тази двойка роди три месеца след мен,.пък мъжът ѝ взе, че остана без работа по тоя случай.

Много неприятно да ви кажа,..и моя милост, като една истинска самарянка, като се втурна да пише едни молби, декларации, да търси работа... Ето например как изглеждаше една от последните ни приятелски срещи :

В 7 сутринта храня Тес, която е на три месеца, в тоя момент на вратата се звъни, новоизлюпеният баща ми казва задъхан - "Родихме, нямаме осигуровки!". Чудо, нямат осигуровки, но пък имат фактура за 30 хил. крони. После той добавя: "Жена ми каза първо да дойда при теб, после да ходя, за да се запознавам с дъщеря си. Моля ти се, нещо направи!!". И аз направих не едно, ами 20 неща. И никога повече след това не споменах за нито едно от тях. Нито как съм измъдрила осигуровките със задна дата, нито как съм му намерила работа (където работи и до днес!), нито как съм тичала с тримесечно бебе по доктори, защото дъщеричката им се роди с един здравословен проблем. Около две години по - късно, този човек се обърна към майка ми при една случайна среща и каза "Не мога да разбера какво толкова я търсят Алена, толкова ли не могат да се оправят тия българи, бе???! Ето, ние с мойта всичко сами сме постигнали и помощ от никой не сме търсили!!!".

И майка ми онемяла.

Кажете ми вие, да го счета ли за луд и да му простя тая наглост дълбоко в сърцето си???