От Читателя - Maтериали и коментари от популярни българи, както и текстове от читателите на LENTATA

"Хабиби" или "Време разделно"?

24 May 2016   0

Автор Читател

Дойде разделното време...

"Хабиби" или "Време разделно"?

    Седя си аз в своето светилище, отрупано с книги и прах, където съм напълно защитен и изолиран от всеки чудовищен досег с бруталната, материалистична, развратна и невежа реалност, потопен в изпълнените с болезнен исторически ужас страници на "Време разделно" от Антон Дончев, когато изведнъж се случва нещо странно.

Или по-скоро страшно!

  - Хабиби, спиш ли добре... - чу се отнейде гаден глас.

  - Какво, по дяволите, беше това?!!?!? – питам се аз на глас, но никой не ми отговаря.

 – Аха, ясно! – продължавам да си говоря сам, след като установявам, че комшиите ми са бесни фенове на Азис.

 – Тъй значи.

Докато чета за това как турските поробители са изнасилвали българските момичета пред очите на братята и родителите им, някой слуша Азис!

Докато чета как приемащите исляма българи биват обрязвани, някой слуша "Хабиби"!

Докато чета как в народните песни се е считало, че езикът е не по-малко важен от вярата, някой българин се възторгва от арабска реч! Браво бе!

Докъде стигнахме?!!?! Сигурно вече правят бебета на Азисовата музика.

  Песента свърши. Олекна ми. Но се запитах на глас:

 Как сме допуснали човек с точно този артистичен псевдоним да се превърне в суперзвезда? Поне в звезда в България!

В никакъв случай не изравнявам нежната и чувствителна натура на Азис с турските поробители!!! Не, той си е симпатяга! Пее си човекът. Какво толкова?

Просто се чудя защо никой не се чуква в тъпата манерка, че е имало турски султан с подобно име, който е потвърдил смъртната присъда на Васил Левски? За султан Абдул Азис говоря, скъпо мое послушно Аз.  

Явно не си знаем историята. Защо ни е"Време разделно" на Антон Дончев или "Стани, стани, юнак балкански" на Чинтулов, когато си имаме кръшната чалгия "Хабиби" на Азис? Дотук е ясно!

Но защо не можем вече да се радваме и вълнуваме на български език?...

 Главата ми започна да пулсира от напрежение. Не тази глава, за която си мислите, драги любители на чалгата. Затова спирам да Ви споделям своите горчиви разочарования.

Просто ще постъпя като всеки съвременен българин, който се прави, че реалността не съществува. Точно така! Познахте! Ще си купя един дюнер, после ще се натъпча с малко баклава с повече шекер върху нея, а накрая ще си пусна запис на онзи турски сериал, който бе излъчен по една от националните телевизии, когато отбелязвахме 143 години от обесването на Васил Левски.

  ПП: Мирните турци и в миналото, и в настоящето си остават наши братя. Нямам нищо против тях или против арабите, или против който и да е етнос. В този текст коментирам само произведения на изкуството...

Автор: Емануел Григоров



Виж още от От Читателя »

Някои неотложни въпроси, български

Някои неотложни въпроси, български

Не. Не вярвам, че ще оставим страната си на шайка разбойници. Вярвам в народа си. Вярвам на неговия усет за справедливост и на неговата добрина. Вярвам и в силата му да устои на всичко, и вярвам в децата му. Също и в хората по мегданите и тези по границата. В неприязънта му към предателите. Черпя животоспасяваща енергия от планините му и щастие от морето. Вярвам в трудолюбието на народа си и усета му за свое. В гостоприемството, но и в бойния му дух. Но търпението ни е това, което ни спъва.

07 January 2017

Коментари


Специален коментар