Живот на предела на оцеляването

Днес България загива.

Животът на обикновения българин става все по-труден и тежък. Няма сигурност, няма спокойствие, няма ред, няма законност, няма справедливост. Има престъпност.

Огромна част от хората са докарани до ръба на физическото оцеляване.

Корупцията е основният проблем в България.

Безпаричието на народа го кара да се продава. Да продава собственото си достойнство и уважение, като ги зарови дълбоко в земята.

Беззаконието в страната ни допринася още повече за властването на корупцията, а именно тя е в институции и правителство, което е алчно и лицемерно, и участва в театъра, който се разиграва пред очите ни вече няколко десетилетия.

Все повече млади хора бягат от страната ни, защото не виждат бъдещето. Бъдеще, което е на прага на оцеляването - прогнило от бедност, нещастия и масова лудост, ето това дава страната ни на българкия народ.

Докато народът живее на прага на мизерията, правителството богатее като краде от нашите пари. Милиарди левове ежегодно се точат от приходи от акцизи, данъци и европейски субсидии.

Понеже правителството окраде тези пари и не можа да ги съберe в бюджета, какво направиха? Замразиха доходите, орязаха заплатите и увеличиха данъците – акцизът върху горивата, нови данъци сгради, които народът изплаща.

Тези стъпки доведоха до обедняването и оскъпяването на живота на гражданите.  

682-ма са милионерите у нас, повечето от които са депутати, бивши и настоящи. Това показва последната статистика на Българската народна банка. Това са хората с депозит над 1 милион лева.

Как ги правят тези пари?! Като орязват от заплатите и съкратят персонала ли?! Като крадат от народа и субсидиите ли?!

Държавната система работи за техните интереси, а не за народнитe и няма да спре да е така.

Формално никой не стои над народа. И въпреки това, нормалното негово положение е на онеправдан. Народът не е пожелал повишаване на данъците. Не се е съгласил едни да богатеят с кражби, а той да мизерства. Да търпи доброволно произвола на самозабравили се политици, паразитиращи за негова сметка. И които никога не може да осъди след тяхното сваляне, въпреки доказани злоупотреби и престъпления.

Близо 50 години българският народ, без да бъде питан, трябваше да се жертва за изграждането на някакво общество, което да бъде угодно за управление от властта.

Откъснаха го насила от земята, но представиха това като доброволен акт.

Все от името на народа пращаха непокорни по лагери, бесеха, разстрелваха, подписваха тайни споразумения и предателски документи.

Всичко бе "народно" - от най-евтиния салам до... гробищата!

Пак народът подкрепи силите, свалили тоталитарния режим на комунизма, с обещанията за светлото бъдеще, което даваше Демокрацията.

Той пълнеше площади по митинги, упражняваше натиск над парламента с новоизбралите се партии.

Този път в поредния спектакъл актьорите и режисьорите бяха по-коварни отвсякога. Те извършиха планиран преврат по сценарий. Отведнъж народът се видя измамен и ограбен. И вместо да получи светлото бъдеще, за което мечтаеше, той разбра, че е затънал до гуша в дългове.

Сръчни мошеници и финансови акули разграбиха банките, подлъгвайки наивниците с фантастични лихви. Редуваха се избори, кабинети, шумно се оповестяваха реформи, обещаващи промяната, а тя се превърна в подмяна и измяна!

Народът обеднява, затъва в апатия, търпи и скърца със зъби!

Никой не се съобразява с неговата воля.

Опита се да протестира срещу несправедливостта, но отгоре го смъмриха. И той замълча. Позволяват му само по някои телевизии да пита, да изказва честни мнения, а при изблици на гняв - да си попсува без санкции.

Залъгват го с някакви успехи в икономиката, хвалят се с колко процента щял да нарасне вътрешният брутен продукт.

За поддържане духа на народа периодично публикуват рейтинга на "народните водачи". За да има с какво да се утешава насаме и извинява пред близките си за бедственото си положение.

Сега го подготвят за поредния удар - с непонятни за "простолюдието" аргументи. Всяко увеличение - на електричеството, парното, телефоните, транспорта, се представя не само като неизбежно, но и разумно мотивирано.

Последиците от това падат главно и единствено върху народа.

Политици и държавници са далеч от грижите за обществото.

Независимо от ролята, която са изиграли в поредния спектакъл, вкупом излизат забогатели от него. 

 С какво добринася народното представителство за подобряването на стандарта на живот на българина?

Господи! Двеста и четиридесет души мислят, потят се, умуват само с една-единствена цел - добруването на народа. Затова са наречени "народни представители". Никой не оспорва правото им на високи заплати, но колко от допълнителните им привилегии са съвместими с морала и нормите на общественото поведение?

Днешният парламент постави световни рекорди по закупуване на служебни автомобили за стотици хиляди левове - народни пари!

Първият акт на всеки нов парламент е повишаване на депутатските заплати. За останалите вечно няма пари. Народът пак негодува. Стачкува. Протестира - все още колебливо изчаквателно.

Мизерията все по-плътно го обгражда. Богатите все повече богатеят, а престъпниците вилнеят. „Свободното” българско общество е просташко!

И сега навсякъде и на всички равнища в България се ширят и властват простащината и простотията. Съвсем законно и конституционно.

Властващите простаци с всичките сили на властта, до която са се докопали - медии, постове, комисии, пари, закони, обществени поръчки, си присвояват народните блага.

Истината е, че днешна България не е държавата, за която мечтаеха и се бореха предците ни.

Управлявана от некадърни, алчни и корумпирани политици, днешна България е сред най-бедните и най-нещастни държави в Европа.

Държавата е нестабилна, защото управниците не желаят да задоволят елементарните нужди на населението.

Tова, с което днес партиите купуват вашето мълчание и спокойствие, е същото, с което вашите работодатели олигарси купуват вашите умения, знания и физическа сила,  а именно със страх и подаяния.  

А това са пари на народа, които са крадени с години от властта. 

Хората от народа не се возят в лимузини със сини буркани, не газят прескъпи вносни мокети, a търпеливо изчакват със свити сърца, събирайки последните стотинки за хляб, за да нахранят децата си и с непоколебимата вяра, че нещата ще се променят към по-добро...            

***

Автор: Галя Александрова