ПИСМА ОТВЪН: Българи? О, те са крадливи източноевропейци!

Lentata.com продължава своята поредица „Писма отвън”.

Разкази на българите, живеещи в чужбина. Емигрантски откровения.

Днес Цветана Хр. разказва за оная неловкост и обида, която чувства всеки българин, който попадне в общия кюп на „крадливите източноевропейци”.

Не, германците не мислят, че циганите ги крадат и тормозят на родна почва. Те виждат българските им паспорти и смятат, че българи ги грабят. Точка.

Как се живее с тия нагласи срещу нас, българите, в Европа и по-конкретно в Германия.

Ето ви лична история:

***

Най-после да ми се случи и на мен – колежката ми германка, с която делим един офис, ми каза по време на разговор на тема кой кога е бил обиран, че цялата престъпност в Германия идва от източноевропейци. В частност - българи и румънци. 

Тя никога не била имала добри преживявания с българи и румънци...

През 10-годишния си живот в Германия само бях чувала за такива нагласи и коментари към нас.

Винаги съм успокоявала засегнатите с факта, че коментаторите са тъпи и ограничени хора, които необосновано си вадят генерални заключения.

Но в момента на изричане на думите, останах в ступор, лутайки се между следните размисли и страсти:

Размисли:

 „Това наистина ли ми се случва? Абе, тази не се ли съобразява с кого говори? Това е адски обидно! Но май и не е далеч от истината...“.

Страсти:

„Да избягам? Да плача? Напускам работа, това е дискриминация! О, Българийо защо трябваше да се окичваш с такава слава?“...

Единственото, което успях да промълвя в защита бе: „Но и ние се борим срещу същата тази престъпност, да не би да мислиш, че всички сме дребни джебчии!“ и „Сигурно по-голямата част са цигани.“.

Колежката пак невярващо поклати глава и каза, че това прехвърляне на вината върху циганите било типично за източноевропейците.

Това го чувам не за първи път.

Изкуствено толеразирания немски народ не обича такива обвинения срещу малцинства. Готов е да приеме всякакви човешки маси сърдечно, но после да ги потъпче като по-нисши.

Целия ден ходих като попикана. Какво трябваше да й кажа?

„България е била на три морета! Ние сме един от най-древните народи в Европа! Шопска салата? Кисело мляко!“...

Информацията за съвременните постижения и развитие, в която и да е сфера в България изцяло липсва в чуждите медии. Умишлено се пропагандира и натяква, че сме най-бедната страна в ЕС и че в нас цари хаос и беззаконие.

Много рядко излиза по статия за някоя спортна победа или за поредния археологически артефакт, доказващ многовековната история на този къс земя. Които статии се разпространяват от нас българите скорострелно, с много удивителни, из Фейсбук, да покажем и ние, че нещо сме дали на света.

Но никъде не може да се намери достоверна информация на английски или друг разпространен език, за научните ни постижения, приноса към технологичния прогрес, културата, историята и т.н.

В крайна сметка се оказва, че всичко, с което сме горди, си го знаем и говорим само ние в България.

И някакси мислим, че другите народи са длъжни да го знаят.

Другите никак не ги интересува.

Нормално, трябва да ги заинтригуваш с нещо.

Западноевропейците, например, си имат отдавна установени любими туристически дестинации, понеже така им е било рекламирано от медиите или налагано от обществото. Повечето ще отидат до Румъния или Гърция, но не и до България.

В Гърция имало много хубаво мляко и сирене, а само колко били интересни Великденските им тържества, ми каза веднъж една британка. Това, че я гоних после по петите, да й обяснявам колко много по-вкусно си е нашето сирене и колко подобно празнуваме, май не допринесе много към зараждането на интерес в нея.

С това просто искам да кажа, че на нас ни е необходима една много мощна подкрепа относно имиджа на България откъм страна на българските държавни и частни организация. И много спешна.

Защо не пишете статии, защо не правите филми на чужд език за България?

Къде мога да намеря информация за велики международноизвестни личности и постижения с български произход на английски?

Защо успелите българи се показват само по българската телевизия, и то по-скоро с назидателна цел, отколкото вдъхновяваща?

По една немска телевизия излъчиха много хубав документален филм за Пловдив – „Плодив: Троя на Балканите“.

Първо го гледах малко без звук. Разкошният Стар Град, чемширите, кафенетата в Капана, Античния тетър... После пуснах и звука – оказа се,  че е озвучен с музика на Горан Брегович. О, ужас... Нямаше ли някой от участващите във филма от българска страна, който да иска да види суровия продукт, ей така, от любопитство? Какво ще си помислят непросветените зрители – ммм, тройски кебапчета?

Добре поне, че не показаха разрушената нова настилка на централната пешеходна улица. А и снимайки в Столипиново, изкоментираха, че това е най-голямото циганско гето на Балканите, от което някак се почуствах гордо...

Но, колкото и да се смях на неспособността на хора, които се водят културни експерти, да кажат и една дума на английски, така и ми се напълни сърцето, виждайки как един дядо, реставратор на възрожденските къщи, посрещна водещия с „Welcome!“ и го изпрати с „It was a pleasure meeting you!“.

I love Bulgaria. Нека накараме и другите да я заобичат!