От Читателя - Maтериали и коментари от популярни българи, както и текстове от читателите на LENTATA

Свой сред чужди или сам сред свои?

15 June 2016   0

Автор Гост-автор

Автор: Екатерина Дачкова

Свой сред чужди или сам сред свои?

Lentata.com публикува първия одобрен текст в конкурса „Само реалността е сензация”.

Болезнено честен разказ от Екатерина Дачкова, който поставя и болезнено неприятния въпрос, кое е по-добре: сам сред свои или свой сред чужди?

Време за четене.

А иначе, конкурсът ни за вашите откровени мнения и коментари продължава. Изпращайте ги на: lentata@lentata.com

Благодарим на Екатерина за текста:

След десет месеца прекарани в чужбина, започвам да получавам миражи. Представям си, че България е по-доброто място за мен, представям си, че си намирам работа по специалността, която завърших и успявам да живея нормално със заплатата си.   

Ако дълго време си далеч от лайната, спират да ти миришат лошо,  даже започват да ти ухаят приятно. Няма друго обяснение за откачените номера, които ми играе съзнанието ми. 

Вече десет месеца не си намирам работа в другата държава, ни по специалност, ни без специалност.  

Искат опит хората.  

Как така, искаш да продаваш дрехи? Като не си продавала досега, как ще различиш цветовете и размерите? Обаче, всичко хубаво ми пожелават, ще се чуем другата седмица, така казват.

За сайт ли ще пишеш статии? Висшето добре, ама, я, преведи пет новини от български на гръцки. Не, бе, обявата не е за преводачи, ама, да те видя колко можеш.  Е, добре са, ама не ме кефят достатъчно, пък и една гъркиня дойде на интервюто след теб. Не, няма достатъчно опит и тя, ама нашето трябва да се подкрепя. Пак валят пожелания за всичко хубаво, усмивка и на добър час!

Кафета ли ще продаваш? Нямаш опит, как ще разбереш колко лъжици захар да сложиш? Познатата усмивка и познатите реплики, отново.

Най-бързото интервю за работа, което някога съм имала. Две минути. Бъдещият ми работодател казва, че ме извикал само да се видим. Е, видяхме се, имал ми номера, щял да ми звънне. Усмивка и до скоро!

Въпрос – къде е по-поносимо да търпиш унижения: у дома или на гости?

Ей, съзнание, нали много знаеше, кажи, сега, какво правим? 

Вади ми коз – носталгията. 

–        Помниш ли, колко добре ни беше в България? Бедни, ама щастливи. В нашата къща, с нашите приятели, в нашата страна.

–        Съзнание, ти, помниш ли, как се чудехме семестър или ток и вода да платим? Сещаш ли се, как изкарвахме цяла седмица на картофи? Нали щях с талант да пробивам? Ядох ли шамарите от българската реалност? Ядох ги.  

Не си забравило, предполагам, българското здравеопазване, дето пази всичко друго, само не и зравето. На която и лекарска врата почукаш, все едно и също те питат, кой те е пратил при тях. Шибаният рак, бе, идиоти, той ме прати, понеже някой него го прати на мой близък!    

Да ти напомням ли, че комплексарщината и злобата се носят във въздуха български? 

Не че и тук не ме пращат на майната ми, но поне го правят любезно, с финес някакъв, чак да ти стане готино, че те пращат за зелен хайвер.

Край на разговора със съзнанието. 

Нов разговор, телефонен, с приятелка от България.

Аз (подсмърчане, наливам си вино): 

–        Не знам какво да правя. Каквото и да опитам, не се получава.

Тя (дълбока въздишка):

–        Не можеш да стоиш там и да бездействаш, идвай си тука, знаеш ли колко работа има в София? 

Аз (наливам си още вино) :

–        Бе, ти знаеш ли, колко пари ми трябват, само за квартирата в София? 

Тя (крещи ми в ухото) :

–        Стига си мрънкала! Намери си каквато и да е работа, ако ще тоалетни да чистиш! Стискаш зъби, събираш си пари и се връщаш в България, да работиш това, което искаш! Проблемът ти е, че не можеш да се решиш. Искаш да си в чужбина и да си своя сред чужди или искаш да си в България, сама сред свои?

Край на телефонния разговор.

Сега, като се замисля за връщането си в България...в крайна сметка, лайната са си лайна, колкото и да си далеч от тях и не се променят. Никой не иска да ги промени, понеже е по-лесно да живееш в лайна, отколкото да ги изчистиш. 

Колко от вас са свои сред чужди?   

Ех, България, ти прекрасно ухаещо място, колко е точната бройка на емигрантите ти?

***

Автор: Екатерина Дачкова



Виж още от От Читателя »

Някои неотложни въпроси, български

Някои неотложни въпроси, български

Не. Не вярвам, че ще оставим страната си на шайка разбойници. Вярвам в народа си. Вярвам на неговия усет за справедливост и на неговата добрина. Вярвам и в силата му да устои на всичко, и вярвам в децата му. Също и в хората по мегданите и тези по границата. В неприязънта му към предателите. Черпя животоспасяваща енергия от планините му и щастие от морето. Вярвам в трудолюбието на народа си и усета му за свое. В гостоприемството, но и в бойния му дух. Но търпението ни е това, което ни спъва.

07 January 2017

„Хитренци”, засрамете се...

„Хитренци”, засрамете се...

За първи път България реагира адекватно в бедствен момент! За първи път хората подкрепят сънародниците си в трудност! Властите правят всичко необходимо да се избегне следващ инцидент, хората дават мило и драго да помогнат… А нашите “хитренци” казват, че: ”Коледа няма да е същата, ако не сме си у дома!”… Забравихте ли взрива? Забравихте ли кръвта? Не помните ли молитвите, които изричахте в този момент?

16 December 2016

ПИСМО ДО УПРАВЛЯВАЩИТЕ: Аз оставам.

ПИСМО ДО УПРАВЛЯВАЩИТЕ: Аз оставам.

Аз оставам в моята страна, за да променя нещата, тъй като не искам след години България да бъде заличена от световната карта. Ние не сме стадо, което може да водите вечно. Чували ли сте, че е най-лошо, когато слепият прогледне. Настъпи този момент за българския народ – денят, в който всичко ни стана ясно. Достатъчно ни заблуждавахте и бяхте кукловоди. Време е да си ходите – било то доброволно или не.

15 November 2016

Коментари


Специален коментар