Кого да мразим по-напред?

Кого да мразим по-напред?
21-06-2016г.
33
Гост-автор

Когато става дума за здравеопазване, как да си изберем кого да мразим по-напред?

Дали да е цялата здравна система, дали да са отделни лекари, дали да са здравните министри, дали да са правителствата или за по-лесно всички?

Представи си...

Вече си пенсионер (някакси си успял да оцелееш и доживееш до пенсионната възраст) и се разболяваш от хронична болест, диабет, да кажем.  

Ами да, така става то! Що не се стремиш към здравословно хранене, както призовава Москов? Сега ще си търпиш последствията.  

Станалото, станало.

Здравни осигуровки нали имаш?

Ако можеш да се движиш, отиваш първо при личния си лекар, за да ти предпише нужните лекарства.

Ако не можеш да се движиш - пък намери си кой да отиде вместо теб. За всичко ли трябва да мисли държавата?

Е, съществува и вариант лекарят да ти дойде на крака, обаче трябва да му платиш таксито и в двете посоки.

Нямаш пари ли? Както казахме вече, не може държавата да мисли за всичко.

Ти си диабетик, инвалид (100 % според здравната каса, но БЕЗ право на чужда помощ) и с болно сърце, но по някакво чудо вече се намираш пред кабинета на личния лекар. Там те посреща километрична опашка от други чакащи, задушно е, ако е лято, студено е, ако е зима. Ако имаш късмет, някой може да ти преодстъпи мястото си, за да седнеш. 

След като си чакал достатъчно дълго, че да ти прилошее...

Честито! Ти се добра до кабинета на личния, вътре си!  

Започва се голямото изписване на лекарства и инсулин в здравната книжка.  За инсулина има предварителна процедура, която представлява бумащина от протоколи, копия на тези протоколи, ходене до здравна каса, чакане в здравна каса, ходене на преглед при отделен лекар (ендокринолог) и пак чакане при ендокринолога.

Всичко това, ти, инвалидът, трябва сам да си го свършиш или да намериш кой да ти го свърши. 

Да се върнем на джипито. Лекарства и инсулин вече са изписани. Аре, ся, взЕми си здравната книжка и на опашка в аптеката.  

Тук инсулин, там инсулин – НЯМА инсулин. Имало липса по складовете. Айде, сега, ляв пред десен и търси по другите аптеки в града с надеждата да е останала някоя последна бройка някъде.

Ляв пред десен, ама ти не ги движиш, а? Обади ли се на друг човек да ти свърши работата? Намерил ти е инсулин? Ах, ти, късметлия такъв, ще живееш!

Така си живееш живота, месец да мине, друг да дойде, пък да се почудиш малко кой да ти вземе лекарствата и инсулина, да се почудиш как да си ги платиш, понеже не са безплатни...  

Е, виж, за инсулина се колебаеха –  ту безплатен, ту 99 стотинки, в крайна сметка си остана 99 стотинки едната ампула. 

Разбери, бе, човек, не може всичко да ти е безплатно в тая държава. Не стига, че с отстъпка са ти лекарствата по здравна каса, че и безплатен инсулин ще ми искаш.    

Обаче, ти, май, много обичаш безплатните неща, а?

За к’во ти беше, ся, тоя рак? И за него ще ми търсиш безплатно лекарство.  

И да търсиш и да не търсиш, няма го. Миналият месец го имаше, нали го взе?  

Е, тоя го няма. Нещо, не се разбират вносителите на лекарството със здравната каса, имат си личен конфликт някакъв.

Ако можеш да си избереш мястото, където да се разболееш, НЕ си избирай, България!

Днес, попаднах във Фейсбук на призив на една майка, която моли за парична помощ, защото детето ѝ страда от ДЦП. Лекарите в България са ѝ предложили да го остави в дом, но тя заминава със съпруга си в друга държава, където работят и се опитват да съберат нужната сума за операция на детето. 

Цитирам кратка част от думите ѝ: 

„Всеки вид болест аз я приемам като война. Окупираната страна е тялото и духът на човека, а окупаторът е болестта. Всички знаем, че ако във войната имаш съюзници, ще бъдеш от печелившата страна. Пет дълги години воювахме сами.“.

Разбираш ли сега защо те карам да си избереш друга държава да се разболееш?

Според теб, защо не са останали тези хора в България да си лекуват детето? Ще кажеш - тук няма подходяща клиника.  

Защо не са останали в България и в България да събират пари за операцията? 

Защото в България, освен с болестта, ти си длъжен да се бориш с цялата скапана система. Иначе умираш.

Питам те, кого да псувам точно, заради болните деца, заради болните пенсионери, заради всички болни хора в България?  

Колко точно да псувам, за това, че вместо да се помага на тези хора, животът им се затруднява допълнително и излишно?

Мили, мои премиери, политици, министри и директори на здравни каси, мразя ви много и ви псувам много. 

Обаче да знаете, че не съм само аз.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.