Специален коментар -

КУЛТОВО ОТ КАРБОВСКИ: АЗ, ПЕДОФИЛЪТ

22 June 2016   0

Автор Мартин Карбовски

Снимка: Джереми Айрънс и Доминик Суейн в кадър от филма "Лолита"

КУЛТОВО ОТ КАРБОВСКИ: АЗ, ПЕДОФИЛЪТ

Lentata.com публикува някои от най-култовите текстове на Мартин Карбовски.

Този път ви предлагаме текста „АЗ, ПЕДОФИЛЪТ”, част от книгата на Карбовски – „Нещата”, издадена през 2011-та.

Повече за книгите на Карбовски, ТУК.

А парче от „Нещата”, тук:

Дори и тревопасните пазят децата си по-добре от вас. Няма лоши педофили, има опасни родители. Избрах да се защитавам сам поради простата причина, че погнусата, с която обществото се отнася към хора като мен и Хумберт Хумберт, е взаимна.

Не мисля, че съм създаден и роден като педофил. Границата на привличане между мъжа и момичето не съществува. Тя може да бъде разтегляна до безкрайност. Красотата на една жена е свързана с младостта. Младостта е свързана като сиамски близнак с недоразвитостта. С детството.

Аз харесвам децата ви. Вие обаче не ги харесвате.

Обичта ми към малките жени е част от общия ни свят. Накъдето и да се обърна, невинността на недоразвитата жена с мече между краката ме преследва. Рекламата. Рекламата ме побърква - плоски кореми, никакви гърди, крехкост на телосложението - никакъв намек за майка и жена. Напротив - намек за това, че младостта е годна за секс. На детскостта й се иска. Иска й се секс.

Отвсякъде ми се крещи - аз съм малка и чиста. Ела и ме омърси. Аз съм малка и смела. Ставам. Може да съм малка, но ставам. Ти ставаш ли?!

Модерният свят се опитва да ме изчука всеки ден с по една недорасла жена. Продава ми нещо с една малка пичка, която твърди, че не е толкова малка. Сандвич с пичка. С пичка и майонеза. Майонеза без яйца.

Не се оправдавам. Няма да кажа, че съм се подвел. Но приемам за нормално мечето между краката на едно момиче - дете да съм аз.

Когато бях на 17 години, спях със 17-годишни. Когато станах на 25, продължавах да спя със 17-годишни. На 35 седемнадесетгодишните вече не бяха толкова чисти и интересни, затова плавно възрастта им започна да преминава към 16-14-годишни жени. Повтарям - жени. Днес съм на 45.

Единствените чисти жени на моето време са 12-годишните. Но и те са мръсници. Ако знаете какви номера могат да ви погодят! Заглеждам се към 8-годишните. Те са миниатюрни имитации на истинската жена. Имитация, по-истинска от самата жена. Плавно и закономерно сексуалните ми обекти - както и сексуалните обекти в рекламата - сваляха възрастта си. Жената се превърна в младо момиче, младото момиче - в девойка, девойката - в дете, детето - в инфрасексуален символ без вторични полови белези, свръхсексуално същество, имитиращо не просто секс, а чистота, начало, единственост. При официалната пренаситеност, в която живеем, образът на жената е превърнат в дете. Дори в малко момче. Този образ е свалил възрастта си, но не е отхвърлил от себе си сексуалността си. Напротив. Той е още по-натоварен, той пращи от сексуалност.

Хумберт Хумберт не иска да спи с дъщеря си Лолита. Той иска да е единствен. Всяка ефирна брънка от нашия свят те кара да си мислиш, че си единствен, заблуждава те от всеки билборд, че си единствен и неповторим. Това се прави, за да забравиш, че си самотен. Самотен и недоказано уникален.

И когато някой не може да докаже уникалността си чрез гениалност, често се опитва да я докаже чрез престъпление.

Ако ме питате дали можех да потисна импулса си към миниатюрните копия на жени, към свръхсексуалния символ на житейската чистота - ще ви отговоря. Можех да го потисна. Разбира се. Можех да се крия по тоалетните и да мастурбирам с всеки един флайер, подаден ми на улицата. Флаерите рекламират бельо със снимки на момичета деца. Бельо, което искаш да свалиш. Бельо, което искаш да покажеш. Тези слогани съм ги измислил аз, взел съм парите за тях, чукал съм манекенките деца, докато ги снимах. И знам, че никой не гледа бельото. Продуктът, който се продава всъщност, е нечия дъщеря. Само по себе си бельото е панделката върху продукта. Хората продават панделки върху голите тела на дъщерите си. И се гордеят с това.

Можех да съм потиснат и сам. Човекът, който иска малки момичета, не е смел човек - представете си океана от колебания, в който живея.  Представете си и кошмара от предложения.

Не бих се осмелил никога да докосна дете. Но те идват при мен и ме искат. Нощно време, като сукубуси. Вие ми ги слагате в устата. Аз съм хищник, който вие храните всеки ден с месо. С все по-прясно месо. И няма нищо по-нормално един ден да захапя ръката ви - за което вие пропищявате. И искате да ме съдите.

Където и да отида, една скромна банкнота от моето възнаграждение ми върши работа. Помага ми да държа в ръцете си 15-годишна жена. Вълшебно е. Аз живея в приказния свят на Луис Карол - моят свят става огледален в момента, в който обърна банкнотата.

Те идват и без да ги тьрся. И без да им предлагам нищо. В два часа през нощта тя ми казва - здравей, аз съм на 15. Какво правиш тук, я питам. Забавлявам се. Защо не си в леглото си, в детското си легло? Майка ти знае ли къде си?! Дърт смотан глупак. Казва тя. И си отива. Детското й задниче се поклаща като в реклама на парфюми, автомобили и опънати пътища през пустинята.

Настигам я. Имаш ли приятелки? Има. 13-годишни. Две.

Аз живея в рая. И раят живее в мен. Майките да го духат. Бащите - нека умрат.

Бащите не знаят къде са дъщерите им в 2 през нощта. Защото паралелно някъде другаде чукат нечии други дъщери. Нещата са свързани. Мен ще ме обвините, че спя с деца? Вие спите с децата си. Слагате ми ги в устата. Предлагате ми ги всяка нощ. Дори не се налага да ловувам. Дори не се налага да страдам като Хумберт Хумберт.

Тя е на 12. Идва, чука ме и си тръгва недоволна, докато аз се гьрча в екстаза си, вината си и черните си чаршафи. Аз не съм педофил. Тя го направи. Тя беше у нас. Не съм я гонил из парка да й покажа члена си. Тя дойде и ми показа похабения си детски орган. Аз не съм педофилът в тази стая. Тя е извратената. Тя обича стари мъже. Още по-лошо - тя не обича стари мъже. Обича да доказва органа си така, както това правят най-жалките и извратени мъже. Тя ме чука като отмъщение. Отмъщение за неслучилото й се детство. За това, че мама не се интересува от нея и от първия й мензис. За това, че баща й не знае нищо за дъщеря си. Не знае абсолютно нищо. Аз знам повече от него за дъщеря му. Медиите знаят повече от него за дъщеря му. Тя е правила аборт. Мама и татко не знаят за това. Телевизорът знае. Защото телевизорът ще те разбере по-добре.

Тя идва, току-що навършила 16 и ми разказва в ефир как в сексуалното си тефтерче има вече записани повече от 30 мъже. Дори не е интересно. Не е интересно, докато на ефирните телефони не се обади една жена. Жената беше ядосана. Заекваше от яд. Момичето в моето студио трепна и каза вече наистина нещо вълнуващо - след всичките разкази за оправени мъже. Момичето каза - я, мама се обади... Мама се обади, за да напсува радиото, което излага дъщеря й. Сякаш радиото кара дъщеря й да говори „глупости“. Ако махнем радиото - проблемът няма да съществува. Но километражът на путката на дъщеря й ще продължава да се върти. Километражът на малката й путка се е скапал. Мама разбра за това от радиото. Разбра за това като катастрофа, която сякаш се е случила на друг.

Мама е бясна. Мама уволни радиото стотици пьти и накрая, когато нямаше кой да я слуша и да се притесни (примерно дъщеря й), мама пожелава на радиоводещия и на дъщеря си да се изчукат след предаването. Защото били едно поколение.

Мама е много тъпа. Разбира се, че радиоводещият ще изчука дъщеря й. Това не е проблемът. Проблемът е къде и кога.

Какъв педофил съм аз?! У нас е норма 12-годишните да правят секс. Ако не го правят с бащите си, се счита за нормално. Ако го правят с бащите си, се разбира, само когато са бременни.

Ние практикуваме кръстосан инцест. Бащи спят с децата на други бащи. Аз също имам дъщеря. Притрепервам при мисълта, че някой като мен ще я докосва. Тя е само на единадесет. На единадесет и половина. Тя се гримира повече от проститутка. Има детски комплект за гримиране. Зарибена е от рекламата, преди да е живяла. Детският й комплект гримове е крещящ. Това е фашизъм.

Рекламата отнема дъщеря ми от мен и я праща да бъде харесвана. От някой чичко като мен. Нищо не мога да направя. 11 години днес е граничната стойност на секса, девствеността и началото на инцеста. Преди, спомням си, беше към 16.

Нищо не мога да направя. Нито за себе си, нито за дъщеря си. Когато беше на 8 години, моята дъщеря попита майка си: майко, ще ми завещатиш ли бижутетата си, когато умреш? Още не знаеше добре думите „завещание“ и „бижута“. Не можеше да ги членува.

Дъщеря ми е някъде там, при вас. Аз трябва да ви съдя, не вие мен.

Някъде там е. Притеснен от вината си, притиснат от съвестта си, че правя секс с връстничките на дъщеря ми, аз не смея да й кажа нищо, когато тя закъснее. Когато видя, че се е целувала. Когато издрънчат новите й подаръци, взети от някъде. Когато зърна бельото й, детското й бельо, по което има кръв. Мълча, защото и по моето бельо има кръв. Тя е толкова прекрасна. Нека бъда съден за друго. Искам да бъда съден, че не я опазих от вас. Че не можах да й обясня, че е още дете. Всяко дете иска да порасне бързо. Не можах да й обясня, че между това да пораснеш и това да си мъртъв има много кратък период от време. Не мога да морализаторствам. Не ми разрешават.

Като всички други около мен - общият ад е оправдание за личния ми грях.

Иначе съм доволен от света, в който живея. От общия ад. Задоволен съм от него. Този ад е направен за мен. Специално и ексклузивно. Плоските коремчета, бебешките лица, вдлъбнатите в бедърцата клинове, тясното трико, издадените малки срамни устни - куклеността на нашата сексуалност стига отвъд ръба.

Оставете ме да помечтая. Да помечтая и да се надявам глупаво, че на моята дъщеря няма да се случи това, което аз причинявам на други дъщери. И което те ми причиняват. Не забравяйте.



Виж още от Специален коментар »

Кога българинът вика ОСТАВКА

Кога българинът вика ОСТАВКА

Когато му забраниш да вари ракия. Когато се опиташ да му спреш чалгата. Дори и само да му намалиш музиката. Когато няма капачки за буркани. Когато оцетът за зимнината се качи с 3 стотинки. Когато бензинът се качи с 3 стотинки - това е заради арабите. Няма смисъл да викаш оставка.

13 August 2017

ЗА КОГО Е БЕСИЛКАТА

ЗА КОГО Е БЕСИЛКАТА

Бесилката е за вас - политици и розови бюрократи с нечисти лъскави помисли... И Молотов е за вас, и брадвата е за вас. И няма значение дали някой одобрява или не одобрява коктейла Молотов. Просто адресът сте вие. Защото всички знаем какво надробихте с парите на Сорос, Хилъри и Обама. Един ден българи и цигани ще ви извадят от охладените офиси на преялите ви Неправителствени Организации и ще ви линчуват.

10 July 2017

Коментари


Специален коментар