ИСТОРИЧЕСКИ ОБРЕЧЕНИ

О, ужас.

Пиша това днес, ден след BREXIT, защото видях с почуда как български журналисти се притесняват с угрижена физиономия - "какво я очаква тая държава Великобритания...". 
Или не дай Боже, други държави да тръгнат по този път! Боже.

Ама аз помня. Спомнете си - същите притеснения имаха хората за Полша 1980-та.

КАКВО ЩЕ СТАНЕ С ПОЛША?

Това е победа на нездравите сили, която изисква намесата на един Войчех Ярузелски.
Вайкаха се. Бях дете. В училище дойдоха подготвени хора, за да ни кажат, че Полша ще остане комунистическа, не се притеснявайте, деца.

А ние не се притеснявахме, разменяхме си картинки от дъвки БИ-БИП!

Какъв паралел с днешния ден, какво дежа вю!
Ние, хората без икономика, без демография, без Нобелови лауреати, без възпитание, без аристокрация, без флот, без изтребители, без бъдеще, без пари и без ум - ние важничим притеснително какво ще стане с Великобритания?!
Не само - какво ще стане с Евросъюза, ужас?!
Щях да пукна от смях, ако не бях българин!
Ужасените ни очи от 1980-та и от 2016-та доказват на мен за последен път колко сме slave-addicted.

За един живот мога по следите от различните камшици да разбера на колко господари сме служили, ние българите, само за стотина години. И винаги служим с някаква отдаденост и ментално притеснение за стабилността на робовладелския режим.​ Не можем да живеем без робство бе, мамкамуикурва, как така?! Как така?!?

Как така статуквото покрай нас е явно по-силно от мисленето у нас? 

Много по-силно. По-силно от инстинкта ни и от интуицията ни за живот. По-силно от всякаква логика.

Има нации, които не следват никого.

И дори, представете си - правят грешки. И о, представете си - поправят грешките си! Наистина.
И тия нации не са по-големи от нас, не са бе...

Има нации, от които започва прогресът.

Те знаят, че прогресът е промяна. А има и такива, като нашата, които вечно поддържат статуквото на некой друг. 
Нашите хора подпират мъдите на историята, докато историята не се премести в некой друг крачол на времето. И ние, завалиите тичаме след мъдите на историята, сякаш сме прегорели жени.

И тогава мъдите на историята ни чукват по челата като чукало на камбана, но от това звук и звек не произлиза. Не произлиза покаяние. Не произлиза мисъл. Критична мисъл - защо все ние сме хората - единиците на всяка една чужда манифестация?!
Манифестация за каквото искате: за войната във Виетнам, за повишаване на продукцията от ряпа и качеството на пироните, за гей-права или за безправието на яйцата на сивите блатни гъски.

Ние сме загрижени за световния мир, икономиката на Африка и Тръмп или Хилари. За руския диктатор, за правата на кучетата, за децата на католиците, за озоновата дупка, за безпомощните цигани, за белите мечки.

Ние сме невидимите слуги, загрижени за непознат господар. Вечно.
Защо така, бе, плаче ми се. Защо така, ей.
Защо.