За хлебарките и българите (ЧАСТ 1)

Има определена отрова, която е най-ефикасната, за да се справите с хлебарките.

Принципът ѝ на действие е следният – слагаш няколко капки отрова на определени места и изчакваш. Хлебарките, в желанието си да оцелеят, започват да се самоизяждат, т.е., едната изяжда другата. 

Така е и с българите в чужбина – събираш ги на едно място, слагаш им отровата пари и ги изчакваш да се самоизядат.

99% от българите в Гърция са неграмотни (на собствения си език, обаче с радост се изтъкват, че знаят чуждия), комплексирани (че не са те работодатели, а работници), подлеци (към сънародниците си) и алчни (няма човек, когото българин да не може да прецака с пари).

Обръщам се към онзи 1% – благодаря, че съществувате, нормални хора!  

Има светлина в тунела. Малка е, микроскопична е, но я има. 

 Да се върнем към масовката, масовката оксиморон.

Онлайн групите за взаимопомощ  на българи в чужбина са смешно трагични.  

Пълни са със ‘‘смисАл‘‘ и с хора, които си търсят работа – ‘‘zdr tarsqsi rabta’’.   

Най-забавното се случва в коментарите под някоя публикация. Прекрасен начин да убиете скуката,  като се посмеете, може и да си поплачете после. 

Въпроси от типа на – ‘‘ти знаешли са каква си ти‘‘, последван от ‘‘леле ти какваси я ми кажи просто селенке‘‘. Отговори от типа на – ‘‘и маи наистина си луда ма!То щото много ни савате че вземете ни и тях!Направо сте откачили! Ти изобшо майка ли си?‘‘ и други такива смешки.

Виждали ли сте, българин да обижда друг, обаче на чуждия език? 

Аз видях. И ми стана тъжно.   

Един на друг си обясняваха на гръцки (неграмотно, разбира се), че човек, който не владее езика на страната, в която се намира, не бива да има претенции за работа.   

Стана ми още по-тъжно.

Как успяхте, бе, хора, в глупостта си да се самозабравите толкова много? Вие знаехте ли език, като дойдохте?    

Българки са създали нов бизнес – продават си работата на други българки. Да, точно така, продават я онлайн.

 Българка решава да напусне работа и ти я предлага срещу 500 евро, например. 

В началото, споменах за онзи един процент останали българи. Този процент попита „продавачката на работа”, от кой магазин си е купила нейната работа, за да отидат и другите да си напазарят.

Обичам този нормален един процент. Той работи, умен е, грамотен, с чувство за хумор и помага на сънародниците си с каквото може, без да има лична облага.

И един спомен...

Преди години, пътувам с автобус от Гърция за България, всички в автобуса сме българи.

Едно момче говори на гръцки по телефона на висок тон. Тогава, една българка му направи забележка на гръцки, той се извини на гръцки на нея и на всички пътници. 

Благодарим за извинението, ама, ако не знаем гръцки? 

И като се започна едно радостно мерене на кой е по-добър гръцкият...  

Толкова съм отвратена, че решавам да заспя, за да не ги слушам.

Събуждам се от нови бисери.  

Няколко българки водят оживен разговор за това, колко много ги обичат шефовете им и как ги имат за част от семейството им. Толкова са свикнали с тях, че чак не искали да им дават „репо”. „Репо” е гръцка дума, която се използва в смисъла на отпуска, почивка от работа, почивед ден. 

Любимо е на много българи в Гърция, да си говорят на български и да вкарват в разговора гръцки думи, които също се побългаряват. 

Така например, изречението: 

„Като си взема почивед ден, ще излезем”

 звучи: „Като си взема репото, ще излезем”.

Моят личен фаворит е: 

„Отивам до периптерото („периптеро”  в превод е павилион, членувано е на български)  за цигара („цигара” от гр. цигари)

Връщам се на пътуването.   

Къде си, България?! Искам да сляза от автобуса!

Въпреки огромните усилия, които полагам, за да игнорирам всичко случващо се около мен, не успявам. 

Нов разговор започва – кой колко къщи и коли си е купил в България, какъв ремонт е направил, каква пералня със сушилня си е купил, каква дограма си е сложил. Всичко се цитира в суми, в евро.

Напомня ми за онзи случай, в който на приятеля на един приятел, майка му миела чинии в Гърция и вече втори апартамент си купили „на Варна” отгоре ѝ.  

Здравей, български кретен, който мериш всичко в пари, коли и къщи!

Нека ви разкажа и една приказка за срама.

Имало едно време един българин, който някога бил известен баскетболист в Гърция. Печелел много, тогава. Незнайно как, парите свършили, той се озовал на улицата и му останала само славата.

Започнал да обикаля по заведенията, хората го разпознавали и го черпели. Един наивен грък го подслонил в къщата си. 

Българинът живеел в къщата на гърка, където го хранели и му предлагали всички удобства, докато стъпи на крака в далечното бъдеще.  

Един слънчев ден, гъркът решил, че трябва да пребоядиса къщата си. Тогава, добрият българин, в знак на благодарност, предложил да му помогне. Казал на гърка, че ще му избере най-пищните цветове и сам ще му боядиса къщата. 

Отишли българинът и гърка до магазина за бои. Българинът отново си предложил услугите и обещал на гърка да се погрижи за всичко сам и казал на гърка да го чака пред магазина.  

Гъркът дал на българина двеста евро за бои и материали и кротко зачакал пред магазина.  

Българинът така и не се появил, нямало следа нито от парите, нито от него. Гъркът не пожелал да отиде в полицията и да предаде българина, защото според него, нямало смисъл.  

Аз, казва гъркът, бях добър към нуждаещ се човек, останалото е работа на Господ.

Край на приказката. Потънала съм в земята от срам.  

***

(Следва продължение...)