Писма до Карбовски

„Г-н Карбовски, първо, добър ден!

И той наистина е такъв (не само заради слънчевото време).

Но току-що видях последната Ви статия (или поне сега започват хората да я споделят).

Пиша Ви следващите думи с малко яд, но и мъка.

Преди години, помня, че правехте много силна журналистика; че се занимавахте с човешки и наистина значими случаи и проблеми (каква е била мотивацията Ви, нямам представа).

Знам, че за много хора бяхте трън отзад, а за други много (и те са по-важните) - пример! За постоянство и откритост. Знам, че стилът Ви е по-остър и пиперлив - това ми е допадало, Но беше градивен.

Напоследък рядко се излъгвам да прочета Ваша статия, а в тези случаи рядко намирам какво да си взема от тях (лошо няма - хора всякакви).

Но държа да посоча, че това е деструктивно.

В България се случват очарователни неща и има прекрасни хора, творящи още по-прекрасни дела. Пишете за тях! Хейтърлъкът е присъщ масово, да.

Предполагам, че това продава (т.е. съобразявате се със статуквото и печелите - ок). Но Ви пиша, защото знам, че можете да постигнете много повече.

Разбира се, това ще коства нещо, промяна.

Останало ми е в главата едно изречение, което казахте на една открита среща в СУ преди 4-5 години - че сте се уморил. Занимавал сте се с някакъв случай, жената от него е тръгнала да бяга от микрофона и публичността, и Вие не сте я последвал. Казахте, че преди години бихте я гонил до дупка, но сега...май нямало смисъл.

 Г-н Карбовски, обезверил сте се!

Със сигурност годините и опитът ми са по-малко, но пък достатъчно, за да мина по пътища, които са ме преобръщали вътрешно по няколко пъти.

Човек може да повлияе. А и Вие имате (все още) името и условията да го правите сред много хора. Има училища и организации, финансирани от "Америка за България", има детски градини и деца, подпомагани от фондация "Русофили", има и супер много млади българи, които създават нови реалности и морал - вижте тяхната страница, ще намерите много надежда (ако това е, което Ви липсва). Хейтът няма да съгради нищо. Положителният пример и разпространението му - много. Моля ви, станете отново част от качествената и положителната журналистика. Проблемите вече са навсякъде познати, покажете решенията! Покажете хората, които не се предават и продължават въпреки всички лайна!

Дайте примера, който е така необходим в медийното пространство!

Постарайте се, дори да не вярвате силно! Ние вярваме и за Вас.

И не, че промяната няма да се случи и без Вас, ще се случи, но може би Ви е писано да шашнете обществото още веднъж, както преди 10-15 години, но този път - по положителен начин. Надявам се.

Замислете се - сигурен съм, че ще се съгласите (дори и нищо да не последва като действия). Но помислете!

Ще се радвам, ако видя една медия в повече на страната на светлите примери в обществото ни. Успех!

И до скоро, надявам се. Пожелавам Ви здраве и щастие (и надежда)!

К. Киров”.