От Читателя - Maтериали и коментари от популярни българи, както и текстове от читателите на LENTATA

Писма до Карбовски (02)

09 July 2016   1

Автор Читател

Писма до Карбовски (02)

Едно момиче пише на Карбовски:

Пак го четох - целия текст...за Хасан. (Разказът на Карбовски, в който Хасан е главен герой – „Град на ангели”, вижте – ТУК).

Винаги си мисля за теб като чета нещо твое, но сега, като те познавам е по-различно...

Един такъв текст обяснява всичко.

Тоест, свикнали сме да те гледаме кръвожаден, приписваме на всичките ти действия някакво странно отрицание.
Ти ставаш негативния герой...

Все едно ние сме си много добре и супер яко си живеем, пък ти, с твойте драми и цигани, и бедност, и истина, само ни разваляш рахатлъка.

Всъщност, ти си плюсът в цялата работа.

Аз, например, винаги съм приемала за нормално  мъж да стане и да си тръгне под носа ми с друга жена, стига да я харесва обаче. Но, ако си мълча, всички ме бутат и ми викат, ама ти нормална ли си, що му позволяваш?

Всеки път все едно ме питат - "Ти защо му позволяваш да е жив?!".

После, ти говориш за доброто у хората. Чувам го през всичката ти критика и арогантност.

Обаче ние държим да чуем лошото и да се хванем за него.

Него да ползваме, за да ти върнем шамара.

Никой не иска да знае дали си добър, колко добро си видял, или си дал.

Всички държат Карбовски да е мярката за истинска история, която да нарекат грозна.


Много е лесно така, баси...

Малко хора имат мярка "да си жив", повечето ги кефи да симулират и да извръщат глава.

Всички искат някъде да се връщат, да се приютяват. Да не виждат живота си, ами да лентяйстват и някой да им е крив.

Обвинението да оправдава тяхната вина.

Никой не иска да си тръгва, да става, да диша, да търси.

Вероятно моята глава още не е пораснала, за да схвана, не зная.

Автор: Е. К.



Виж още от От Читателя »

Защо стана така?

Защо стана така?

Какво ще оставим за следващите? Планини от отпадъци, замърсен въздух, изсечени гори, отровени води. С всеки изминал ден края на всеки от нас наближава. Никой не ще отнесе със себе си нищо. Пирът ще свърши и както никой не избира как и къде да се роди, с какъв старт ще започне живота си, така ще дойде и финала. Малко рев и тъга от близките за 3 или 30 дни, а после е следващият наред.

11 July 2017

Животът преди чужбина

Животът преди чужбина

Защо когато си в чужбина можеш да гледаш баби и дядовци за пари, а вкъщи да не можеш да помогнеш дори за покупките на баба ти? Защо в чужбина можеш да миеш съдове по цял ден за пари, но докато си беше в България беше срамно един мъж да мие чинии, нали е “женска работа “? И докато младите ни висшисти напускат, старите отиват да гласуват, но това е друга тема.

13 April 2017

Коментари


Специален коментар