Тя избяга от дома си, за да се бие срещу „Ислямска държава”.

Смелостта е в женски род.  Днес, тя застава открито с името си. 

Казва се Йоана Палани. Тя е жена, има оръжие и знае как да го използва.  

Според нея, войниците на Ислямска държава са „лесни за убиване”, за разлика от войниците на Асад.

 Йоана е едва на 22 години, когато решава да загърби комфортния си живот на студент в Дания, за да замине за бойното поле в Сирия и Ирак.

Присъединява се към отрядите за народна защита в Сирия (YPG) и става част от известната професионална армия на Иракски Кюрдистан „Пешмерга” (в превод - „тези, които се изправят срещу смъртта”), както и към западно обучената армия към регионалното кюрдско правителство.

Йоана Палани е  потомка на Пешмерга бойци, тя е иракски кюрд и е родена в лагер на ООН за бежанци в Рамади, Ирак през 1993 г. 

Тя е още дете, когато войната в Персийския залив принуждава нея и родителите ѝ да напуснат дома си, и да заминат.  

Йоана заживява своя нормален и комфортен живот в Копенхаген. Любимите ѝ хобита като дете са четенето и спортната стрелба.  

Увлича се по оръжията от деветгодишна, когато за първи път стреля.  

През есента на 2014 г., Йоана напуска колежа, за да се отправи към Сирия, където се бори на страната на кюрдите срещу Ислямска държава и режима на сирийския диктатор Асад.    

Дели престоя си на две половини, първата половина прекарва в Ирак, втората половина в Сирия.

 В началото е била част от отрядите за народна защита в Сирия (YPG), а след това се присъединява към пешмергите.    

Обяснява, че ИД и войниците на Башар Ал Асад безразборно избиват цивилни.  

„Асад притежава цяла съкровщница от оръжия и боеприпаси, която включва и химически оръжия, които се използват срещу цивилни хора”, допълва тя.  

Първата нощ на фронтовата линия за Йоана е била брутална.   

Тя патрулира заедно с мъж от Швеция, който е убит от снайперист. Причината, поради която снайперистът ги забелязва е димът от запалената цигара на шведа. Един куршум между очите е достатъчен, за да изтече кръвта му, докато цигарата догаря... 

Йоана разказва, че до нощта на първата атака, не е се е отнасяла сериозно към престоя си там.

Най-голямото предизвикателство за нея е битката срещу войниците на Асад. Те са известни с атаките с газообразен хлор, вакуумни и варелни бомби, които са забранени от международните закони.  

Режимът е отговорен за смъртта на 181 000 цивилни и в момента се разследва за за военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

Смеейки се, Палани обяснява, че бойците на ИД лесно се убиват, тъй като с лекота жертват собствения си живот, в сравнение с асадските войници, които са добре обучени машини за убиване.   

Йоана е горда , че обучава кюрдски бойци, повечето от които са млади жени:

„Момичетата са невероятни. Те са много смели, по-смели, отколкото аз  бях на тяхната възраст.”.

Работата ѝ към отрядите в Сирия включва и помощ за отвлечени и системно изнасилвани от ИД непълнолетни момичета.  

В кореспонденцията си с тях, Йоана търси начини да организира бягството им или да пледира за освобождаването им.   

Най-голямата си трудност Йоана среща в четенето на писмата от изнасилваните дец.  Едно от тях, десетгодишно момиче, се свързало с нея, защото умирало...от кръвоизлив след изнасилване.

В началото на 2015 година, Йоана е назначена към батальон, който освобождава село, близо до Мосул.  

Там откриват къща, пълна с малолетни момичета, заключвани и  многократно изнасилвани от екстремистите на ИД. 

Според нея, целта им е била да се намали броят на младите момичета, които са готови да се присъединят към войната срещу ислямистите.

В болницата, където откарват момичетата, Йоана се среща отново със смъртта.  

Ръката ѝ държи единасетгодишно момиче, бременно с близнаци.  Налага ѝ се да убеждава  един лекар, че тя и другите войници нямат нищо общо със случилото се на детето.

„Срещнах това момиче в болницата. Тя почина, защото беше единадесетгодишна, а бременна с близнаци. Малкото ѝ лице беше толкова подуто! Просто, не беше правилно. Спомням си как лекарят плачеше и крещеше на мен и на другите войници.“.  

Въпреки че родителите ѝ са разтревожени за нея, Йоана намира живота на бойното поле за много вълнуващ. 

„Никога не съм се замисляла да се върна у дома. Честно казано, имаше моменти, в които се страхувах. Имаше моменти, в които се молех да оцелея, но не е имало и секунда, в която да поискам да се прибера.  Знаех, че съм на правилното място.”.

Военната ѝ кариера е в разцвета си. 

От Пешмерга ѝ дават 15 дни отпуска, които тя решава да използва, за да посети родителите си в Копенхаген.  

Само три дни след като пристига в Дания, получава имейл от полицията, в който я уведомяват, че паспортът ѝ не е валиден  и ако се опита да напусне Дания и след това да се върне, я очакват шест години затвор.

„Това ме постави в трудна ситуация, разочаровах много хора. Обучавах момичета как да боравят с оръжие, което означава, че аз ги изоставям, не довърших обучението им‘‘.

Конфискуването на паспорта ѝ от датското правителство, тя определя като предателство, защото законът, по който е конфискуван е свързан със спирането на потока от поклонници на ИД. 

Сега е изправена пред два избора – или да се откаже от паспорта си и да се върне към батальона в Сирия, или да остане в Копенхаген, надявайки се законът да се промени и да я различат от джихадистите.

„Не трябва да забравям нещата, които видях там и хората, които оставих. 

Като човешко същество и най-вече, като като кюрдистанка, не мога да игнорирам тези малки момичета, тези секс робини.”. 

Йоана стои с нежелание в Копенхаген.  Вместо да се бори на бойното поле със „сестрите” си Пешмерга, тя изучава политика и философия в Дания. 

„Аз съм едно европейско кюрдистанско момиче. Повечето от моите разбирания, както и моралът ми, са европейски. Не беше възможно да остана в Кюрдистан за повече от една или две години, като жена, там е трудно за мен. 

По-скоро, бих избрала обществената справедливост пред личното ми щастие. 

Бих дала живота си за Европа, за демокрацията, за свободата и за правата на жените. 

Чувствам се предадена от хората, за които бях готова да дам живота си.”.

***

Източник: vice.com

По публикацията работи: Екатерина Дачкова