Някога, когато...
Напихме се с приятели...
Да, и в чужбина се напиваме.
Не гласуваме, верно... но все пак пием. Почти истински българи. Мани, мани.
И сега, след напиването... слушам Енио Мориконе (вместо чалга и вместо новините за поредния "атентат", же сюи Ница, ме же ман ба ле куй, кар же сюи лоан*...) и си спомням... за България и за "младостта" си:
- Когато, макар и в тоталитаризма... Имахме амбиции, надхвърлящи ежедневието...
- Когато искахме да се мерим с най-добрите, а не с най-успелите (такива все още нямаше...)
- Когато наши идоли бяха Белмондо и Делон, и Де Гол, и Фелини, да, а не разни лайнари с PR екипи и смрадливи чорапи, и без топки, че и грозни на всичкото отгоре...
- Когато имаше надежда, понеже Демокрацията значеше нещо...
- Когато дори напиването имаше смисъл, а не беше просто рутина и задължение....Не беше... мода...педерастия... "масов спорт"... последен... или първи шанс... не беше школа за мъжество, но беше присъщо на мъжете без путки. Без да се доказваме, на когото и да било. Пиехме.
- Когато... „утре” носеше утеха, надежда, устрем. Когато Западът значеше нещо. Да вазираш... да се спасиш, в смисъла, за който Иисус би могъл само да мечтае... да ни обещае.
- Когато дори казармата беше явление (ако я преживееш). Ако не те наебат - черпиш, и мув он да строиш комунизЪма. Шаг вперьод, раз-два! Шаг, и ако си послушен... може и Светлинката Русев да стигнеш... дето се вика, 'удожник, па макар и далтонис', важното е да си ВЕРЕН... 'сичко е възможно! Свръхчовек! Ницшеански, по нашенски! Свръх. Червен. Програма.
- И когато "заплахата" за ядрена война светеше над весеки акт (па бил той и полов, или просто ялов... ако не ти стане от пиене...) и даваше някаква надежда, ако не за достоен живот, поне за достойна смърт... в кюпа, сред цялата пасмина. В никой случай - ала оня урод Матросов (на когото, все пак, се кланяхме, иначе...).
Па сега си викам...
Имаше ли смисъл? 100 години самота? За кого бие камбаната?
Разбираш ли ме, Читателю?
Или просто чакаш нЕкой да ти даде? Нещо? Къде е твоя матадор, говедо? Муууу? СипА ли си една рИкия? Коя дата е 'неска?
*Аз съм Ница, но ми дреме на кура, защото съм далеч...
Още от категорията
.jpg)
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.