Национална ликвидация
В постулата на така нареченото „свободно придвижване” на хората се крие нещо изключително измамно. В 99% процента то е продиктувано не от някакви духовни подбуди или откриване на "нови духовни хоризонти” и прочие лирични за нашето време архаизми.
Причината е чисто икономическа.
Това се отнася и до заминаващите да се изучават младежи.
Така постепенно националната държава се обезкървява, обезлюдява.
Селата изчезват, градовете глъхнат.
Националната традиция се разпада, родовите връзки рухват, генетичната енергия, концентрирана от векове, се разпилява, езикът се подменя с чужди езици, обраства, отстъпва, става малцинствен. Вярата също.
Държавата се превръща в територия.
Свободната воля за промяна - избирателен вот - се обезсмисля, поради липса на енергия за промяна.
Населението става номадско и емигрира. Започва да се придвижва на принципа - ”кучетата се въртят около месарницата”.
Погледът на милиони българи в чужбина е витринен, тоест, същият като на онези бездомници, които въздишат пред бляскавите витрини.
За адаптация в една чужда държава трябват минимум две поколения – това е емигранската логика на адаптиране, и то в най-добрия случай:
първото поколение е жертвеното поколение, то носи товара на отчуждението, самотата, алиенацията и носталгията, второто поколение е на претопеното езиково и културно съзнание, еничарското поколение, както го наричам - там само понякога болезнено, настойчиво и неясно току удари и заглъхне клавиша на някой затрупан в подсъзнанието родов спомен, а третото поколение вече напълно е забравило рода и родината си.
С него процесът по национална ликвидация е приключил.
Иван от Куртово Конаре е станал Джон от village , Петър от Суха река е станал Пиер от province.
Огромната част от емигрантите и при най-широката усмивка на съдбата остават в периферията на успеха. Единици са успелите. Единици са и щастливите.
Обикновено това са хората, които са продуктово позиционирани, тоест, живеят заради самото материално потребление – иначе съдбата на емигрантна е печално състояние на духа.
Много, много печално.
Повярвайте ми.
Още от категорията
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.