Омразата, без която не можем

Ако омразата беше продукт, който да капсулираме и да изнасяме в други държави, българската икономика щеше да се превърне в най-бързо развиващата се в света.

Щяхме да снабдяваме щастливите страни с националното ни “богатство” и пак щеше да ни остава огромен излишък, който да складираме в мазето като зимнина. Или да го пазим за още по-черни дни от днешните.

Мразенето тук е като дишането – нуждаем се от него, за да оцелеем.

Вдишваме доза страх, завист, раздразнение, лично разочарование или чужд успех, а после издишаме  неаргументиран, но разяждащ, искрен до болка хейт. Той ни помага да се справяме с действителността – да се подмазваме на арогантния и вечно недоволен шеф, а после да говорим зад гърба му какво връзкарче е и как не разбира нищичко от работата си; да търпим мързеливите колеги и да вършим задачите им вместо тях, защото сме много по-кадърни, умни и работливи (и красиви, разбира се); да се усмихваме лицемерно на съседите, а наум да ги псуваме за всяка шумна петъчна вечер или неделна сутрин; да се заговаряме с познати на улицата и да ги питаме как са, но не защото ни е грижа за тях, а защото ни трябва повод да клюкарим и да забравим поне за миг колко скапан живот живеем и колко по-интересен е чуждият;

Примерите са безкрай, омразата също. Ако някой не вярва, да прочете коментарите под текстовете в Lentata или друг сайт. Сипем омраза навсякъде около нас по навик, с извратено чувство на възбуда и удоволствие, почти наподобяващо оргазъм на онанист.

Мразим политиците, но гласуваме за тях; мразим протестиращите, но искаме промяна; мразим Системата, но я подхранваме с мързела си; мразим контрольори, полицаи, журналисти, лекари, адвокати, илюминати, русофили, русофоби, соросоиди, виртуални тролове, мюсюлмани, евреи, леви, десни, сини, червени, вегани, гейове, хора с бради, с татуси...

Всичко, което се сетите, мразим го! Ей така, за спорта, защото го можем дяволски добре.

Както (почти) е казал Нютон „Всяко действие има равно по омраза противодействие“.

Затова затъваме в тиня от враждебност и апатия, обаче го правим с кеф, с блещукащи от злоба очи. Ако някой ни подаде ръка, за да излезем, ние го дърпаме в блатото и започваме да го давим, докато не стане и той HATER MADE IN BULGARIA. Безвъзвратен и необратим процес!

Живуркаме си така от години и е спряло да ни прави впечатление. Защото омразата е всичко, което притежаваме.

Семейното имане, предавано от поколение на поколение и изтъкано от болка, безсилие и гняв към самите нас.

И все пак е единственото нещо, което никой никога не може да ни отнеме. Нашият Бог, нашата права вяра. Без Омразата сме обикновени, смачкани от живота човечета, които нямат стимул да се будят сутрин.

Ето защо, когато се събудите днес и решите да излеете дневната си доза омраза под този или някой друг текст, ще ви разбера.

Нали трябва да издишате, след като сте вдишали?