Новите кюрета на политическата коректност

Матю Бок-Коте е доктор по социология и доцент в HEC в Монреал. Той е също хроникьор на в. “Журнал дьо Монреал” и Радио Канада. Последната му книга е “Мултикултурализмът като политическа религия” (Le multiculturalisme comme religion politique).

***

Официално преди близо 50 г. квебекското общество се освободи от своите кюрета. Упрекваха ги, че се стремят да контролират живота ни. Внушаваха ни чувство за вина, обвинявайки ни, че вършим грехове. Искаха да управляват нашата съвест. На хората им дойде до гуша. Колкото религията е достойна за уважение в собствената си област, толкова може да бъде изнервяща, когато доминира в нашия живот.  

Оттогава ние вярваме, че сме свободни. Всеки прави каквото иска с живота си. Но сигурни ли сме наистина в това?

Възможно ли е нови кюрета да са заели мястото на предишните? Днес добре усещаме, че върху нас тежи нов морал, който не казва името си.

Ние разпознаваме новите кюрета по начина, по който искат да диктуват всяка частица от нашето съществуване и да ни представят за лоши хора, ако се съпротивляваме на нарежданията им. 

В името на здравето те искат да стерилизират живота ни. Пристъпват към него с престилка, с маска.

Месо, колбаси, алкохол, безалкохолни напитки, секс, цигари, сладкиши: в техния идеален свят те биха могли да бъдат забранени. Новите свещеници не разбират, че крайностите също са част от радостта от живота. 

Но отвъд всекидневието новите кюрета също ни ръководят. 

Смятате, че плащате прекалено много данъци и обществените услуги често са мизерни? Ще ви сметнат за егоист. Ще ви забранят също да мислите свободно. В тази сфера има нов катехизис, в който трябва да се вярва и който трябва да се рецитира.

Светът трябва да бъде без граници. Народите трябва да се разтворят в името на отварянето. Трябва да има все повече имиграция и приемащото общество трябва да се адаптира към имигрантите. Ако интеграцията върви зле впрочем, това е грешка на приемащото общество.

Трябва да мислите доброто на всички религии и никога да не си задавате въпроси, особено за една от тях.

О, да, не забравяйте, че половете не съществуват. Мъжете и жените са въображаеми конструкции, които трябва да се деконструират.

Но вие се съмнявате в това? И изповядвате съмненията си?

Вършите идеологическа грешка. Ще ви бичуват, ще ви отлъчат.

Расист! Ксенофоб! Ислямофоб! Сексист!

Ще ви лепнат тези етикети, за да ви превърнат в чудовище.

Извън църквата на политическата коректност няма спасение!

Трябва да се срамувате от самите себе си. Нормално, имате срамни мисли!

Тези нови свещеници доминират в медиите, социалните мрежи и образованието. В най-лудите си мечти само те биха могли да решават кой има право да говори публично и кой не.

Има доста начини да се преборим с новите свещеници. Най-добрият е да се присмеем на техните команди и да ги накараме да разберат, че няма да се подчиняваме повече на техните забрани.

Когато простосмъртните вече не вярват на една религия, нейните високопоставени свещеници залагат на страха. Те ни обиждат?

Трябва да им се изсмеем в лицето, за да си върнем свободата.

***

Източник: journaldemontreal.com

Превод от френски: Галя Дачкова

Текстът е препубликуван от Glasove.com