От Читателя - Maтериали и коментари от популярни българи, както и текстове от читателите на LENTATA

Срам ме е!

23 August 2016   0

Автор Читател

Автор: В. Вълчева

Срам ме е!

Гледайки лицето на това дете, изпитвам гняв като всеки нормален човек… но и срам.

Срам ме е, хора.

Срам ме е от нас – възрастните, чието призвание е да направим света на това дете спокоен, красив и сигурен.

Срам ме е от безумието, арогантността и жестокостта ни.

Срам ме е от неговата болка.

Срам ме е от страха, отчаянието и самотата, от тоталното недоумение и примирение в очите му.

Срам ме е от неизречения въпрос: „Защо?”

Срам ме е от това, че някои като нас – уж разумни възрастни – сме допуснали този поглед в очите на това невинно същество. Срам ме е от името на онези, които му го причиниха. Срам ме е не само пред малкия Омран – пред всички като него ме е срам. Срам ме е и пред 3-годишният Айлян Курди. Забравихте ли го? Ето го.

Онова мъничко създание, чието мъртво тяло дори морето не можа да понесе и го изхвърли на плажа край Бодрум. Морето, което сякаш също се срамуваше. Срамуваше се от всички нас – хората, забравили да бъдат хора. И пред 5-годишното му братче ме е срам. Знаехте ли, че и то е мъртво, благодарение на нас – възрастните, които съсипахме техния свят, тяхното детство, техния живот?!...

Срам ме е заради онези от вас, които сложиха оръжието в ръцете на убийците им. Срам ме е от всеки изстрелян патрон, от всеки снаряд и бомба, която съсипва ТЕХНИЯ свят. Светът, който ние имаме право само да пазим от тяхно име. Защото аз и вие, всички, които сме излезли от детството си, губим правото да притежаваме света от името на децата си. Той е техен – ние сме обслужващия персонал, който е длъжен да го съхранява. А вместо това го превърнахме в какво? Не ми отговаряйте – отговорът е в очите на Омран и в снимките на Айлян. И от този отговор ме е срам.

Християнка съм, но не знам дали вярвам в Бог. Искам. Но всеки път, когато видя лицето на наранено дете, сякаш виждам доказателство, че Бог не съществува. Нима е възможно да има Бог, който ще допусне да им причиняваме това без да ни изпепели на място в мига, в който вдигнем ръка?!...

Християнка съм, но ме е срам от всичко извършено някога с оръжие в ръка и с името на Бог на уста.

А ако все пак Бог съществува и заради него ме е срам. Не само заради нашия Бог – заради всички богове ме е срам. Все едно как го наричате – срам ме е. И заради него, и заради вас!

Срам ме е пред всяко едно от тези деца – и пред живите, и пред мъртвите. Съдбата на всяко от тях е обвинение – срещу всички нас. Обвинение, за което ще си получим присъдата. И тя няма да подлежи на обжалване. Ще е сурова, справедлива… и безсмислена. Защото няма присъда, която да компенсира унищоженото детство. Няма достатъчно жестоко наказание за това.

Срам ме е заради цялото стадо примитиви с автомати в ръце. Защото Омран, Айлян и хилядите други като тях, са най-ужасното обвинение срещу нас. Тези безпомощни, беззащитни жертви са най-красноречивото доказателство за смисъла на войната.

Смисъл на войната? Това, уважаеми, е оксиморон. Във войната няма смисъл. Никога не е имало и никога няма да има.

За разлика от вас, аз не претендирам да разбирам от политика. Не знам и не искам да знам кой какво с кого има да дели в Сирия, Либия, Афганистан, Кюрдистан, Ирак… Знам само, че ме е срам от това, което се случва там. И не само.

„Ислямска държава”, ПКК, „Ал-Кайда”, армии на терористи,бунтовници и редовни войски… западни и източни… Заради всички ме е срам. Срам ме е заради всеки, който е намерил извинение за съсипания живот на тези деца.

Тези дни се промъкна обвинението, че терористите в Сирия били въоръжени с българско оръжие. Нима вас, мили ми сънародници, не ви е срам от това? Мен да. Без да съм продала и един патрон на някого, срам ме е. Ма то оръжието било за „опозицията”! Все тая, бе, народе! Децата, убити от „опозицията”, си остават убити деца. И отговорността за тях носят не само физическите им убийци. Всички ние сме техни убийци! Без изключение.

Не ви ли харесва? Е, примирете се или вървете на майната си! Ще горим в ада – това е нашето общо бъдеще. Раят е за тях – за нашите жертви. За мъртвите, наранените, ужасените, безпомощните… невинните!

Как е на сирийски „Срам ме е!”?... Или на афганистански?... На либийски, иракски, турски, кюрдски?... Срам ме е!!! На всички езици. Просто ме е срам от вас!... От нас!!!... Пред тях.



Виж още от От Читателя »

Защо стана така?

Защо стана така?

Какво ще оставим за следващите? Планини от отпадъци, замърсен въздух, изсечени гори, отровени води. С всеки изминал ден края на всеки от нас наближава. Никой не ще отнесе със себе си нищо. Пирът ще свърши и както никой не избира как и къде да се роди, с какъв старт ще започне живота си, така ще дойде и финала. Малко рев и тъга от близките за 3 или 30 дни, а после е следващият наред.

11 July 2017

Животът преди чужбина

Животът преди чужбина

Защо когато си в чужбина можеш да гледаш баби и дядовци за пари, а вкъщи да не можеш да помогнеш дори за покупките на баба ти? Защо в чужбина можеш да миеш съдове по цял ден за пари, но докато си беше в България беше срамно един мъж да мие чинии, нали е “женска работа “? И докато младите ни висшисти напускат, старите отиват да гласуват, но това е друга тема.

13 April 2017

Коментари


Специален коментар