От Читателя - Maтериали и коментари от популярни българи, както и текстове от читателите на LENTATA

Срам ме е!

23 August 2016   0

Автор Читател

Автор: В. Вълчева

Срам ме е!

Гледайки лицето на това дете, изпитвам гняв като всеки нормален човек… но и срам.

Срам ме е, хора.

Срам ме е от нас – възрастните, чието призвание е да направим света на това дете спокоен, красив и сигурен.

Срам ме е от безумието, арогантността и жестокостта ни.

Срам ме е от неговата болка.

Срам ме е от страха, отчаянието и самотата, от тоталното недоумение и примирение в очите му.

Срам ме е от неизречения въпрос: „Защо?”

Срам ме е от това, че някои като нас – уж разумни възрастни – сме допуснали този поглед в очите на това невинно същество. Срам ме е от името на онези, които му го причиниха. Срам ме е не само пред малкия Омран – пред всички като него ме е срам. Срам ме е и пред 3-годишният Айлян Курди. Забравихте ли го? Ето го.

Онова мъничко създание, чието мъртво тяло дори морето не можа да понесе и го изхвърли на плажа край Бодрум. Морето, което сякаш също се срамуваше. Срамуваше се от всички нас – хората, забравили да бъдат хора. И пред 5-годишното му братче ме е срам. Знаехте ли, че и то е мъртво, благодарение на нас – възрастните, които съсипахме техния свят, тяхното детство, техния живот?!...

Срам ме е заради онези от вас, които сложиха оръжието в ръцете на убийците им. Срам ме е от всеки изстрелян патрон, от всеки снаряд и бомба, която съсипва ТЕХНИЯ свят. Светът, който ние имаме право само да пазим от тяхно име. Защото аз и вие, всички, които сме излезли от детството си, губим правото да притежаваме света от името на децата си. Той е техен – ние сме обслужващия персонал, който е длъжен да го съхранява. А вместо това го превърнахме в какво? Не ми отговаряйте – отговорът е в очите на Омран и в снимките на Айлян. И от този отговор ме е срам.

Християнка съм, но не знам дали вярвам в Бог. Искам. Но всеки път, когато видя лицето на наранено дете, сякаш виждам доказателство, че Бог не съществува. Нима е възможно да има Бог, който ще допусне да им причиняваме това без да ни изпепели на място в мига, в който вдигнем ръка?!...

Християнка съм, но ме е срам от всичко извършено някога с оръжие в ръка и с името на Бог на уста.

А ако все пак Бог съществува и заради него ме е срам. Не само заради нашия Бог – заради всички богове ме е срам. Все едно как го наричате – срам ме е. И заради него, и заради вас!

Срам ме е пред всяко едно от тези деца – и пред живите, и пред мъртвите. Съдбата на всяко от тях е обвинение – срещу всички нас. Обвинение, за което ще си получим присъдата. И тя няма да подлежи на обжалване. Ще е сурова, справедлива… и безсмислена. Защото няма присъда, която да компенсира унищоженото детство. Няма достатъчно жестоко наказание за това.

Срам ме е заради цялото стадо примитиви с автомати в ръце. Защото Омран, Айлян и хилядите други като тях, са най-ужасното обвинение срещу нас. Тези безпомощни, беззащитни жертви са най-красноречивото доказателство за смисъла на войната.

Смисъл на войната? Това, уважаеми, е оксиморон. Във войната няма смисъл. Никога не е имало и никога няма да има.

За разлика от вас, аз не претендирам да разбирам от политика. Не знам и не искам да знам кой какво с кого има да дели в Сирия, Либия, Афганистан, Кюрдистан, Ирак… Знам само, че ме е срам от това, което се случва там. И не само.

„Ислямска държава”, ПКК, „Ал-Кайда”, армии на терористи,бунтовници и редовни войски… западни и източни… Заради всички ме е срам. Срам ме е заради всеки, който е намерил извинение за съсипания живот на тези деца.

Тези дни се промъкна обвинението, че терористите в Сирия били въоръжени с българско оръжие. Нима вас, мили ми сънародници, не ви е срам от това? Мен да. Без да съм продала и един патрон на някого, срам ме е. Ма то оръжието било за „опозицията”! Все тая, бе, народе! Децата, убити от „опозицията”, си остават убити деца. И отговорността за тях носят не само физическите им убийци. Всички ние сме техни убийци! Без изключение.

Не ви ли харесва? Е, примирете се или вървете на майната си! Ще горим в ада – това е нашето общо бъдеще. Раят е за тях – за нашите жертви. За мъртвите, наранените, ужасените, безпомощните… невинните!

Как е на сирийски „Срам ме е!”?... Или на афганистански?... На либийски, иракски, турски, кюрдски?... Срам ме е!!! На всички езици. Просто ме е срам от вас!... От нас!!!... Пред тях.



Виж още от От Читателя »

Някои неотложни въпроси, български

Някои неотложни въпроси, български

Не. Не вярвам, че ще оставим страната си на шайка разбойници. Вярвам в народа си. Вярвам на неговия усет за справедливост и на неговата добрина. Вярвам и в силата му да устои на всичко, и вярвам в децата му. Също и в хората по мегданите и тези по границата. В неприязънта му към предателите. Черпя животоспасяваща енергия от планините му и щастие от морето. Вярвам в трудолюбието на народа си и усета му за свое. В гостоприемството, но и в бойния му дух. Но търпението ни е това, което ни спъва.

07 January 2017

„Хитренци”, засрамете се...

„Хитренци”, засрамете се...

За първи път България реагира адекватно в бедствен момент! За първи път хората подкрепят сънародниците си в трудност! Властите правят всичко необходимо да се избегне следващ инцидент, хората дават мило и драго да помогнат… А нашите “хитренци” казват, че: ”Коледа няма да е същата, ако не сме си у дома!”… Забравихте ли взрива? Забравихте ли кръвта? Не помните ли молитвите, които изричахте в този момент?

16 December 2016

ПИСМО ДО УПРАВЛЯВАЩИТЕ: Аз оставам.

ПИСМО ДО УПРАВЛЯВАЩИТЕ: Аз оставам.

Аз оставам в моята страна, за да променя нещата, тъй като не искам след години България да бъде заличена от световната карта. Ние не сме стадо, което може да водите вечно. Чували ли сте, че е най-лошо, когато слепият прогледне. Настъпи този момент за българския народ – денят, в който всичко ни стана ясно. Достатъчно ни заблуждавахте и бяхте кукловоди. Време е да си ходите – било то доброволно или не.

15 November 2016

Коментари


Специален коментар