За Крали Марко и турските мекерета

Вярвам, няма читател, който де не е чувал, слушал, чел, че и разказвал страховити легенди за Крали Марко, наред юнак, защитник на християните, смелия боец срещу османските турци.

Син на прилепския деспот Вълкашин, той наследява титлата и кралството на баща си, след битката при Черномен през 1371. Тогава българските деспоти, братята Вълкашин, деспот на Прилеп и Углеша, деспот на Сяр, управляващи малки феодални княжества на територията на днешна Македония, се изправят срещу османското нашествие на предците на Ердоган, но губят битката и загиват.

Тогава синът на Вълкшин и племенник на Углеша, Марко Мърнявчевич, наследява титлата и княжеството на баща си, но като турски васал…

Предател на род, вяра и родина. Същият загива като османски васал.

Хрониките са противоречиви, според някои източници Марко и Константин Драгаш, друг български феодал и османски васал, загиват при Карановаса на 10-ти октомври 1394-та година, според други при Ровине на 17-ти май 1935-та година, воювайки срещу влашкия воевода от български произход Мирчо Стария. Все едно, загиват като турски васали, воювайки срещу българските феодали, които продължават съпротивата.

В народната памет обаче Марко Мърнявчевич остава като защитник на народ и вяра. Каква ирония, нали?

Впоследствие и сърби, и увредените им клонинги, поставени на власт в Скопие претендират за националната принадлежност на предателя, останал в народната памет като Крали Марко, но това е тема на друга патология, родена от болните мозъци в Коминтерна.

Някаква подобна ирония и пародия се разиграва и в момента и в България, че и в Европа. Турският диктатор Ердоган, кандидат за турски султан, организира своя нов поход за възстановяване на Османската империя.

На българска територия, в ролята на акънджъшки отряди, действат брадатите майки с деца, наречени от нашенските клакьори „клети бежанци“, на втора линия изпратените от Ердоган емисари, превзели българското Главно мюфтийство, на трета линия - трите турски партии в България. В последните дни те се надпреварват да докажат коленопреклонност и раболепие пред кандидат-султана.

Осветиха се връзките на ДПС с ислямистите на Гюлен, стана ясно, че всичко за което сме предупреждавали е истина, ролята на Местан, този пародиен турски Куизлинг е повече от прозрачна, ролята на РБ е изумителен пример за съчетание от двуличие, лицемерие, безпринципност, алчност, службогонство и национално предателство. Докато техният основен коалиционен партньор, НПСД, когото набутаха във властта, въпреки снимките на Корман Исмаилов и Касим Дал с Ердоган, под турското знаме, хвали и приветства диктатора като демократ, приветства предаването на гюлениста Бююк, останалите от блока твърдят, че имат ясна позиция срещу всичко това…

В тази ситуация българският министър-председател все повече се превръща в Крали Марко. Хвали диктатора и поведението му, адвокатства му, посредничи му, осъжда несолидарната Европа…

Коренно противоположно е поведението на неговите евродепутати в Европейския парламент обаче. Те, както и представителя на РБ, част от тяхната група подкрепяха плана за преразпределение на нелегални имигранти, както и споразумението с Турция. Въпреки нашата съпротива, въпреки ясните сигнали, че Турция няма намерение да го спазва, въпреки че твърдяхме, че това не е споразумение, а изнудване…

Известно е, че историята се повтаря само като фарс, но историческото знание е полезно. Хубаво е министър (простете) Бъчварова да прочете на министър-председателя истинската история за живота и смъртта на Марко Мърнячевич, печално известен, като Крали Марко.