От Читателя - Maтериали и коментари от популярни българи, както и текстове от читателите на LENTATA

Страната на неограничените възможности... за отнемане на живот

10 September 2016   0

Автор Читател

От читателя

Страната на неограничените възможности... за отнемане на живот

България се превърна в страната на неограничените възможности. Винаги може да извършиш още eдно престъпление, докато не те лови законът.

Примерът от последните няколко дни го доказва. Безразсъден водач убива пешеходец на пътя, получава условна присъда, а след това отново убива. Погубва още един млад живот. Въпросът е: ДОКОГА?

Докога убийците ще са на свобода и ще имат възможност да извършват нови престъпления? Докога подобни същества ще са по българските пътища и ще газят всеки, който им се мерне пред погледа? Докога контролните органи и властите ще подминават с лека ръка случващото се? Нима един човешки живот е толкова незначителен, че този който го е отнел заслужава само условна присъда?

Погнусен съм. Човешкият живот е безценен. Не можем да позволим на някой, мислещ се за недосегаем,  да отнема възможността на младежа да се наслаждава на хубавите моменти с близки и приятели, да създаде семейство и да бъде щастлив. Става дума за 23-годишния Никола Терзиев, който е работил като доставчик на храна. По време на едно от дежурствата му той се движи в лявата пътна лента. Ненадейно бива застигнат от 28-годишен варненец, който го блъска. От жестокия удар колата на Терзиев изхвърча от магистралата и се разбива в локалното платно.

И всичко това е в резултат от несвършена работа на съдебната власт. Тази, която смята, че условната присъда е най-подходяща за един убиец. Ясно осъзнавайки, че той може да извърши и второ, и трето, и четвърто убийство. Но нейсе. И досущ като в поговорката „След дъжд качулка“ отново говорим какво трябва да се промени в законодателството. Отново обвиняваме (и напълно заслужено) някой, че не си е свършил работата. Отново плачем и ридаем за поредния погубен млад живот. Защото закъсняхме с пробуждането си. Късно осъзнахме, че това не е животът, който искаме да живеем. Късно осъзнахме, че можем и трябва да накараме управляващите да ни чуят и да се вземат в ръце. Иначе няма смисъл да продължат да управляват.

А кога самонадеяните водачи ще осъзнаят, че не са сами на пътя и всичко им е позволено? Кога ще се научат, че всички на пътя са равни с тях и трябва да ги зачитат? Кога ще можем да караме колите си по магистралите без да ни е страх, че някой като този може да излезе пред нас и да ни помете? Кога органите ще направят експертизата и ще има обвинение? Кога - питам... А отговорът, който ми идва наум е „Няма да е скоро“. Може би ще изчакаме още 1-2 години, може би 5... Присъда все някога ще има.

Време е контролните органи да си отворят очите за всички нарушители на пътя, а „сляпата“ Темида да прогледне и да правораздава както подобава – с адекватни присъди. В противен случай Никола няма да е последният, който пада в жертва на нефукциониращата съдебна система. Ще има още хиляди разплакани майки и бащи, десетки протести срещу арогатни шофьори и хиляди цветя по гробищата. А вярата в справедливостта бавно ще угасва.

Време е да дадем газ на промяната. Защото е крайно време безобразията в страната ни да спрат и да живеем нормално. Не е трудно. Трябва просто да се вземем в ръце и да покажем, че сме здравомислещи хора. Да покажем, че можем и нашето мнение трябва да бъде чуто.

А законодателният орган да вземе да изкове закон, който да е справедлив и да важи за всеки. Само така ще се научим да спазваме правилата и да сме коректни с останалите на пътя, а и не само.

Само така ще вразумим всеки „недосегаем“ и ще му покажем, че животът е безценен и може да се отнема само от този, който го дава.

Автор: Ерол Емилов



Виж още от От Читателя »

Някои неотложни въпроси, български

Някои неотложни въпроси, български

Не. Не вярвам, че ще оставим страната си на шайка разбойници. Вярвам в народа си. Вярвам на неговия усет за справедливост и на неговата добрина. Вярвам и в силата му да устои на всичко, и вярвам в децата му. Също и в хората по мегданите и тези по границата. В неприязънта му към предателите. Черпя животоспасяваща енергия от планините му и щастие от морето. Вярвам в трудолюбието на народа си и усета му за свое. В гостоприемството, но и в бойния му дух. Но търпението ни е това, което ни спъва.

07 January 2017

„Хитренци”, засрамете се...

„Хитренци”, засрамете се...

За първи път България реагира адекватно в бедствен момент! За първи път хората подкрепят сънародниците си в трудност! Властите правят всичко необходимо да се избегне следващ инцидент, хората дават мило и драго да помогнат… А нашите “хитренци” казват, че: ”Коледа няма да е същата, ако не сме си у дома!”… Забравихте ли взрива? Забравихте ли кръвта? Не помните ли молитвите, които изричахте в този момент?

16 December 2016

ПИСМО ДО УПРАВЛЯВАЩИТЕ: Аз оставам.

ПИСМО ДО УПРАВЛЯВАЩИТЕ: Аз оставам.

Аз оставам в моята страна, за да променя нещата, тъй като не искам след години България да бъде заличена от световната карта. Ние не сме стадо, което може да водите вечно. Чували ли сте, че е най-лошо, когато слепият прогледне. Настъпи този момент за българския народ – денят, в който всичко ни стана ясно. Достатъчно ни заблуждавахте и бяхте кукловоди. Време е да си ходите – било то доброволно или не.

15 November 2016

Коментари


Специален коментар