АВТОБУС 604
Качва се в автобус 604 на една от спирките . Пиян, та пиян. И мирише ужасно.
Застава до предната врата, на сантиметри от мен. Ще го наричам ТОЙ, защото е главният герой в историята.
Той / към шофьора/ - "Ей, много добре взе завоя...Дай пет лева!"
Шофьорът не отговаря.
Той - "Ще си купя две кюфтета, малко лютеница и хляб. И едно кафе."
Отговор няма. За известно време следва тишина.
Той /след пет-шест минути/ - "Дай три лева тогава. Ще мина и без кафе."
Шофьорът - "Нямам."
Той - "Нямаш? Мъж като тебе не може да няма пет...,три лева!"
Шофьорът - "Къде се докара така?"
Той - "На един рожден ден."
Шофьорът -" Изпил си всичката ракия на тоя рожден ден."
Той мести старата си чанта от едното рамо на другото, накланя се силно наляво, после на дясно и от тези му движения миризмата на пот и ракия се засилва още повече:
"Малко по-нагоре трябва да сляза. Ще ти кажа къде. Какво стана с трите лева?"
Шофьорът бърка в една кутия, в която има много монети по петдесет стотинки и по един лев, взема три по един лев и му ги дава.
Той - "След малко ще ти кажа къде да ми спреш! Ей там след завоя, срещу училището"
Шофьорът - "Спирката е сто метра по-нагоре!"
Той - "Тя е по- нагоре, ама аз искам да сляза там!"
И когато стигаме мястото, автобусът наистина спира. Нито е спирка, нито е преди светофар.
Той - "Хайде със здраве! Остави ме без кафе, ама както и да е!"
Аз / не можейки да скрия изненадата си / -"Ама наистина му спряхте! И то съвсем малко преди спирката?!"
Отговор няма.
Жената до мен -" То ако беше за някой нормален, нямаше да спре, ама за той пияндурник ...спря! И пари му даде! За нас с вас, примерно, нямаше да спре! За 99 процента от хората нямаше да го направи..."
Отговор няма.
На последната спирка, малко преди да сляза, се обръщам, много ми се иска да видя лицето на шофьора.
И се изненадвам. Млад, около 37-38 - годишен, симпатичен. Засича погледа ми и дори се усмихва.
"И да ви обясня, няма да разберете!" - ме настига гласът му, когато вече съм слязла.
Още от категорията
.jpg)
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.