От Читателя - Maтериали и коментари от популярни българи, както и текстове от читателите на LENTATA

Културата на ханша

19 October 2016   0

Автор Читател

Автор: Соня Стоичкова

Културата на ханша

Крача по “Раковски”, бързам за учебното кино на НАТФИЗ. Там с приятели ще гледаме японския филм “Отдел за научни разследвания- червена и бяла папка”, от програмата на Дните на културата на Япония в България.

На ъгъла на “Славянска” една мила млада жена уморено свири на цигулка. Никой не спира, никой не подмята стотинки в отворения калъф на цигулката. Докато я приближавам стиснала моето левче разбирам, че никой дори не я вижда, сякаш я няма на тази планета. Ех, мисля си култура. Цигуларката вече е част от семейството на невидимите.

Разменям усмивка с милото момиче, поглеждам  дълбокото в очите и, получавам своето парченце музика и подминавам.

Там някъде преди входа на учебния кино салон виждам пред себе си огромен ханш, стегнат в тъмни дънки. Този километричен ханш се поклаща вероятно повече от необходимото заради неудобни обувки. Представям си размера на километричното бельо и ме напушва смях. Незлобливо и с усмивка подминавам ханша, мислейки си - Колко смело! Да се подчертае немислимото.

Приятелите ми ме очакват на стълбите на кино салона. Разменяме мили думи, тихичко, защото около нас има много хора. Студенти и фенове на японската култура на най-различни възрасти.

Внезапно шумна и многобройна група тинейджъри нахлува в тясното пространство. Една жена зад мен коментира - Довели са ги от 18 СОУ. С тях  има и сенсей. Всички ние ги поглеждаме със съжаление, идват твърде късно, за тях няма да има места.

Чува се силен и неприятен глас:

- Не пускайте никой да минава покрай вас, защото няма да има къде вие да седнете. Разбираме, че крещи учителката, крещи гадничко, някак си е неприемливо. Та нали в това училище  запознават учащите с японската култура, освен с езика.

След пет минути разпоредителката се изсулва със сивата си престилка и сивото си присъствие покрай групата от очакващи хора. Може би трябваше да напиша думата разпоредителка с голямо Р, защото сивото изсулено нещо отваря пред очите на всички врата в долната част на стълбата и тинейджърите с лукави усмивки потъват в нея. Тъмният заден вход за кино салона ги поема като парчета месо в машинка за смилане.

Втози момент дори не мисля, хвърлям се като камикадзе.

- Така ли ги възпитавате? – обръщам се към млада жена. Вие ли сте възпитателката.

- Не, не съм аз. – смутена отстъпва тя.

- Аз съм. Но не съм възпитателка.

Обръщам глава по посока на гласа. Обикновена грозновата женица, но с голяма креслива уста. Хубавата дума възпитателка я обиди. А ние смятаме, че възпитават децата ни.

- Защо го правите по този начин? Това е неправилно.- започвам аз.

- Кое е неправилно?- нагло ме гледа женицата.

- Тези момчета и момичета да влизат през задния вход. Всички онези хора на стълбата, дошли преди вас няма да има къде да седнат.

- Аз съм се уговорила.

- С кого? Това е програма за свободен достъп на Японското посолство.

- С тях. С тях съм се уговорила.

Докато говорех с нея запалих цигара и продължих:

- Така не е редно да ги възпитавате. Задните входове накрая водят до нищото.

- Аз – възмутена започна тя - съм ги довела на културно събитие, вместо - задъхана продължи тя - да пушат цигари като Вас.

С категоричен жест тя се обърна и с изненада видях, че по стълбите нагоре се носеше същия онзи километричен ханш, допълнително силно разтресен от нерви.

Нерви, свързани с културата.



Виж още от От Читателя »

Животът преди чужбина

Животът преди чужбина

Защо когато си в чужбина можеш да гледаш баби и дядовци за пари, а вкъщи да не можеш да помогнеш дори за покупките на баба ти? Защо в чужбина можеш да миеш съдове по цял ден за пари, но докато си беше в България беше срамно един мъж да мие чинии, нали е “женска работа “? И докато младите ни висшисти напускат, старите отиват да гласуват, но това е друга тема.

13 April 2017

Реформа на шуробаджанащината

Реформа на шуробаджанащината

Спрете шуробаджанащината! Избирайте най-изгодните оферти на фирмите, а не давайте милиони в ръцете на „вашите”. Назначавайте най-компетентните и можещи, а не стринка си и зълва си, които не могат да включат компютъра. Не поставяйте за ръководители тези, които знаете, че за 5 лева ще продадат и майка си (или вече са я продали). Не използвайте служебното си положение за репресия, превръщайки държавните органи в „бухалка” за неудобните и политическите ви противници. Ето това е критично важната и нужна реформа. Другото е прах в очите.

29 March 2017

Докога?

Докога?

Та на нас дори не ни стиска да се изправим срещу несправедливостта и да вземем съдбата си в свои ръце, а вечно заравяме главите си в пясъка, чакайки на някакво чудо или най-добре - някой друг народ отново да ни освободи. Всъщност, като се замисля коя съм аз, че да съдя не кого да е, а целия народ? Просто е. Аз съм никоя, просто българка, която иска България да я има и утре, а и след пет века. И животът ни да е равноправен с този на европейците.

24 March 2017

Коментари


Специален коментар