От Читателя - Maтериали и коментари от популярни българи, както и текстове от читателите на LENTATA

Културата на ханша

19 October 2016   0

Автор Читател

Автор: Соня Стоичкова

Културата на ханша

Крача по “Раковски”, бързам за учебното кино на НАТФИЗ. Там с приятели ще гледаме японския филм “Отдел за научни разследвания- червена и бяла папка”, от програмата на Дните на културата на Япония в България.

На ъгъла на “Славянска” една мила млада жена уморено свири на цигулка. Никой не спира, никой не подмята стотинки в отворения калъф на цигулката. Докато я приближавам стиснала моето левче разбирам, че никой дори не я вижда, сякаш я няма на тази планета. Ех, мисля си култура. Цигуларката вече е част от семейството на невидимите.

Разменям усмивка с милото момиче, поглеждам  дълбокото в очите и, получавам своето парченце музика и подминавам.

Там някъде преди входа на учебния кино салон виждам пред себе си огромен ханш, стегнат в тъмни дънки. Този километричен ханш се поклаща вероятно повече от необходимото заради неудобни обувки. Представям си размера на километричното бельо и ме напушва смях. Незлобливо и с усмивка подминавам ханша, мислейки си - Колко смело! Да се подчертае немислимото.

Приятелите ми ме очакват на стълбите на кино салона. Разменяме мили думи, тихичко, защото около нас има много хора. Студенти и фенове на японската култура на най-различни възрасти.

Внезапно шумна и многобройна група тинейджъри нахлува в тясното пространство. Една жена зад мен коментира - Довели са ги от 18 СОУ. С тях  има и сенсей. Всички ние ги поглеждаме със съжаление, идват твърде късно, за тях няма да има места.

Чува се силен и неприятен глас:

- Не пускайте никой да минава покрай вас, защото няма да има къде вие да седнете. Разбираме, че крещи учителката, крещи гадничко, някак си е неприемливо. Та нали в това училище  запознават учащите с японската култура, освен с езика.

След пет минути разпоредителката се изсулва със сивата си престилка и сивото си присъствие покрай групата от очакващи хора. Може би трябваше да напиша думата разпоредителка с голямо Р, защото сивото изсулено нещо отваря пред очите на всички врата в долната част на стълбата и тинейджърите с лукави усмивки потъват в нея. Тъмният заден вход за кино салона ги поема като парчета месо в машинка за смилане.

Втози момент дори не мисля, хвърлям се като камикадзе.

- Така ли ги възпитавате? – обръщам се към млада жена. Вие ли сте възпитателката.

- Не, не съм аз. – смутена отстъпва тя.

- Аз съм. Но не съм възпитателка.

Обръщам глава по посока на гласа. Обикновена грозновата женица, но с голяма креслива уста. Хубавата дума възпитателка я обиди. А ние смятаме, че възпитават децата ни.

- Защо го правите по този начин? Това е неправилно.- започвам аз.

- Кое е неправилно?- нагло ме гледа женицата.

- Тези момчета и момичета да влизат през задния вход. Всички онези хора на стълбата, дошли преди вас няма да има къде да седнат.

- Аз съм се уговорила.

- С кого? Това е програма за свободен достъп на Японското посолство.

- С тях. С тях съм се уговорила.

Докато говорех с нея запалих цигара и продължих:

- Така не е редно да ги възпитавате. Задните входове накрая водят до нищото.

- Аз – възмутена започна тя - съм ги довела на културно събитие, вместо - задъхана продължи тя - да пушат цигари като Вас.

С категоричен жест тя се обърна и с изненада видях, че по стълбите нагоре се носеше същия онзи километричен ханш, допълнително силно разтресен от нерви.

Нерви, свързани с културата.



Виж още от От Читателя »

Докога?

Докога?

Та на нас дори не ни стиска да се изправим срещу несправедливостта и да вземем съдбата си в свои ръце, а вечно заравяме главите си в пясъка, чакайки на някакво чудо или най-добре - някой друг народ отново да ни освободи. Всъщност, като се замисля коя съм аз, че да съдя не кого да е, а целия народ? Просто е. Аз съм никоя, просто българка, която иска България да я има и утре, а и след пет века. И животът ни да е равноправен с този на европейците.

24 March 2017

Какво всъщност се случи в Белене?

Какво всъщност се случи в Белене?

Местната власт се опита – НЕЕДНОКРАТНО – чрез разговори със свещеника да реши казуса по дипломатичен път. БОЖИЯТ СЛУЖИТЕЛ, направил немалко за беленчани, сега бе обиден на беленски общински съветник, заяви, че е заплашван, и вместо да потърси правата си по законен път ИЗБРА пътя на конфронтацията - поиска оставката на кмета, на общинския съветник и спря помощите, давани на нуждаещите се от Община Белене, НЕ ОТ НЕГО, а от католическата организация „Каритас“. Вследствие БОЖИЯТ СЛУЖИТЕЛ бе отзован от Ватикана. ОТЗОВАН!

14 March 2017

ПИСМА ДО КАРБОВСКИ: Геноцид над хората в България

ПИСМА ДО КАРБОВСКИ: Геноцид над хората в България

В момента работя в малка шивашка фирма като крояч, моделиер, технолог, а ми се заплаща минимума на минимума. За януари месец, за 17 раб. дни са ми заплатени 377 лв., 42 от които са за храна, бонус отпускан от работодателя. Преди да постъпя на работа в тази фирма работех в една от най-големите шивашки фирми в региона, като конструктор-моделиер, след като се явих на конкурс за длъжността и бях одобрена без никакви протекции...

11 March 2017

Коментари


Специален коментар