КУЛТ - “no comment” публикации

Причините да слушаме грамофонни плочи

19 October 2016   5

Автор Гост-автор

Автор: Антон Оруш

Причините да слушаме грамофонни плочи

Ще започнем тази статия с малко статистика: през 2013 г. в САЩ бяха продадени около шест милиона грамофонни плочи - това е около три пъти повече в сравнение с 2000 г.

Оттогава продажбите на винилови плочи там нарастват, а производството им по света расте непрекъснато. И докато някои хора си мислят, че това е нова мода, насочена към по-състоятелните аудиофили, практичният Китай бълва грамофон след грамофон, предназначени за по-бюджетно ориентираните клиенти (можете да ги намерите и в търговските вериги в България, но не Ви ги препоръчваме).

В същата страна компанията ELP сътвори даже лазерен грамофон, който се използва за мащабни проекти в областта на цифровизацията на културно-историческото наследство, в което записите на грамофонни плочи имат голям дял.

В първото десетилетие на ХХІ век много меломани и аудиофили забелязаха, че качеството на звука, записан на  CD-DA, остава далеч от истината. В доста случаи дори файлове, свалени от световната мрежа, изпреварвали по качество CD звука. А това означавало, че колекционирането на компактдискове започвало да губи смисъл.

С течение на времето набраха популярност интернетски формати без загуба на качество -  lossless, FLAC - които завоюваха достъпност и поради високия си битрейт. И тогава вманиачените почитатели на качествения звук си спомниха добрия стар винил.

Кои са причините, обуславящи ренесанса на грамофонната плоча в последните години?

С развитието на високоскоростния интернет достъп музикалната промишленост беше принудена да приеме факта, че вече не е нужно всеки да купува оригинална музика. За меломана е достатъчно да свали търсеното ,,парче" или албум от мрежата и да го прослуша на личния си компютър. Търсенето на любимата музика се опрости до немай-къде, а потребяването й вече не удря по бюджета на слушателя - достатъчно е да плаща само на интернет доставчика си.

С грамофонната плоча нещата стоят по друг начин. Нея човек първо трябва да купи, сетне да я занесе внимателно у дома. После включва аудиосистемата, повдига капака на грамофона, също толкова внимателно изважда плочата от плика и я хваща само за ръбовете, поставя я върху грамофонния диск, почиства я със салфетка от натрупал се прах (винаги се натрупва), включва грамофона и придвижва тонрамото към началото на записа.

Може да се каже, че разпространението на компресираните файлови формати доведе до това, че музиката вече не се възприема със същия трепет, както преди. Но пък от друга страна, бясното разпространение на музикални творби в Уеб 2.0 доведе до възможността бързо да се проявят и блеснат множество талантливи млади музиканти.

При множество поп изпълнители е нормално тяхното творчество да се потребява от слушателите им ,,на парче", песен по песен. За големите и известни музикални групи обаче, които подготвят години наред един албум с под една обложка и с една концепция винилът е точно това, от което имат нужда.

Съответно те се нуждаят от слушатели, слушащи музика не като фон, а внимателно и съсредоточено, както се чете научна литература например. Такива хора се интересуват далеч не само от музиката. За тях е важен външният вид на албума, всеки цвят и всеки елемент във визуалната композиция. Такива хора логично биха се насочили и към колекциониране на така издадени албуми. Такава една колекция се нуждае от достатъчно пространство за качествено съхранение, а също така и от съответната качествена (но и скъпа!) звуковъзпроизвеждаща апаратура.

В явлението ,,завръщане на винила" са вплетени редица обществени и психологически обстоятелства, но нашата скромна работа тук е да ги разплетем и разберем главното - какви са причините за ,,възраждането". Мдаа, явно в този звук има някои разлики, които могат да се обяснят както физически, така и метафизически.

Главната особеност на поливинилхлорида като носител на информация се състои в неговата аналогова природа. Какво означава това?

Че звукът, извлечен от плочата (разбира се, при наличие на добър грамофон), в идеалния случай е точно толкова истински, колкото и ако човек с добър слух се намира на концерт. Ако максимално опростим обяснението, звуковата вълна се преобразува в електрически импулс. Посредством звукозаписна технология като ТАЗИ образува вълна-бразда върху плочата, от която с помощта на грамофонната игла се извлича и се превръща обратно в звукова вълна. Единственото, което се променя, е физическото й изображение.

Честота на дискретизация

В какво се състои принципната разлика между аналоговия и цифровия сигнал? В естеството на тяхната дискретизация. Може да се направи една (макар и само донякъде) вярна аналогия с кинообраза.

Една секунда върху кинолентата се състои от 24 кадъра (дискретни статични изображения), но човешкото око възприема това движение като непрекъснато. Точно по този начин е устроен и цифровият сигнал - непрекъснатият музикален поток е разбит на дискретни точки във времето. Информацията за тях се записва във файл, а възпроизвеждащото устройство, четейки информацията за тях, достроява звуковата вълна по такъв начин, че слушателят да я възприема като непрекъснат звуков поток. Честотата на дискретизация на повечето аудиофайлове, с които разполагаме в момента, е 44,1 кХц, сиреч ,,ключовите точки" на информация в една секунда запис са 44 100 на брой.

На пръв поглед, не би трябвало да има никакви проблеми с възприемането на този леко начупен сигнал, обаче повечето специалисти по акустика са категорични, че именно в дискретизацията на цифровия сигнал се състои главният проблем за възприемането му. Оказва се, че да измамиш човешкия слух не е толкова лесно, колкото окото.

Подсъзнателно човекът разбира ,,неестествеността" на тази звукова картина, макар съзнателно да не може да отбележи никакви точни проблеми.

Едва ли звукът на mp3 файловете поначало дразни някого. Всичко с този сигнал е наред, само че природата му е по някакъв начин различна - извинете за израза - някак ,,нечовешка".

Нито в природата извън човешкия организъм, нито в самия него съществуват механизми, пригодени за работа с такъв звук. И това се чува!

Защо се получава така?

Досега смислен отговор не са дали нито физиолозите, нито инженерите. Съществува хипотеза, че електромеханичният запис съдържа в себе си допълнителна информация, която просто не може да опише с тези параметри, които се използуват при цифровизиране на звуковия сигнал. Това е нещо подобно на опит да се нарисува дъга с два цвята. Получава се двуцветна дъга, защото да се предадат останалите цветове с помощта само на два е невъзможно. По същия начин в mp3 файла или в компактидска недостига нещо съвсем малко, която липса мозъкът ни улавя въпреки волята ни. Без тази информация звуковата картина не се получава цяла. Именно заради това да се слуша винил е ,,по-леко" и по-приятно, и на човек му се иска да употреби думи като мек, жив, истински и пр. звук - всички от аудиофилския речник.

Втората теория произхожда от противоположната идея: в цифровия сигнал информация е дори прекалено много. Човешкият мозък предпочита да има по-малко информация и затова достроява звуковата картина самостоятелно. При това всеки слушател я допълва така, както на него му е по-удобно, по-приятно и по-естествено - оттук е ефектът за по-лекото възприемане на звука от грамофонната плоча. В този случай трябва да отбележим, че по отношение на това дали достига ,,максимално добрия" звук винилът значително отстъпва на цифровите носители, но именно тук се крие и неговото предимство.

Аналогичен ефект предизвикват кино- и фотолентите. При тях всъщност е видимо по-малко, отколкото на качествена дигитална снимка, но затова пък такъв образ дава простор на въображението и това се харесва на човешкия мозък. Затова и приложението на Instagram, което на практика се занимава с влошаване на фотографското изображение, се намира в смартфона на всекиго. Влошените снимки за някои хора изглеждат по-добре.

А в тази статия ние не споменахме, че много от съвременните грамофонни плочи изобщо не са аналогови, а и те са цифрови. Защо и как се получава това - следващия път.

***

Източник: www.sandacite.bg



Виж още от КУЛТ »

Някои хора обичат змии.

Някои хора обичат змии.

В летните дни момичето много обичало да ходи по скалите край брега, да дреме на нагретите камъни и да се слива с природата така че дори стършелите кацали по нея и после отлитали. Там също имало приятели водни змии. Момичето дълго съзерцавало техния живот - как излизат от морето с уловена малка рибка, как я млатят в някой камък за да се омаломощи и после бавно и спокойно я поглъщат, как накрая - издути като боата, глътнала слон от Малкият принц...

29 December 2016

ПРъДПРАЗНИЧНО

ПРъДПРАЗНИЧНО

Едно момче с поддържани вежди и виолетова риза изнесе вегетарианска проповед в една от телевизиите. Повод за поканата му в медията се оказа проява на вегетарианския съюз пред НДК, където членовете плискаха изкуствена кръв със свински маски на главите. Според думите му се оказа, че месоядните не сме просто – месоядни, а убийци осъществяващи „свински геноцид“. От това изказване се сетих за случай от тридесетте години, с една моя баба, останала вдовица, която помолила съседа да заколи по празниците прасето й.

19 December 2016

Коментари


Специален коментар