Истината - Зад това, което знаем

Момичета, това ли избрахте?

07 December 2016   0

Автор Ева Истаткова

Момичета, това ли избрахте?

Тази снимка е едно от най-тъжните неща, които съм виждала напоследък.

Споделят я във Фейсбук. Надписът към нея гласи – „На посещение в бежански лагер. За избиране на съпруг”.

Това е.

Квинтесенция на не-свободата на жените.

Пълният разпад и пълната подмяна на идеята за жените с равни права...

Трансформацията на жената като равностойна на мъжа в пушечно месо. И за тази трансформация обвинявам псевдолибералите и псевдотолерантните.

Момичета, те ни излъгаха. Не го ли разбирате?

Не разбирате ли, че докато ни мотаеха с мантрите за равноправие и толерантност, те допуснаха чрез нас експазнията на чуждите култури над нашата, западна и консервативна?

Не разбирате ли, че надмощието на тяхната другост стана единствената възможност? Нищо, че уж всички сме равни...

Ако сме толкова всички равни, защо няма снимки с арабки или черни жени, които отиват да се женят и да спасяват наши бели гурбетчии, скитащи се по света?

Щото, ако не знаете – бракът с бяла жена за хората от снимката е спасение. Гражданство. Равни права на западен човек. Пари. Безплатен секс. Абе – имаме сделка.

Разбира се, в тази сделка сладката бяла жена е тоталният губещ. Докато тя се заблуждава, че това може би е добро, любов или „освободеност и космополитност”, пак тя се превръща в средство на едни нахални чужди мъже, които просто искат. Искат да живеят някъде на Запад, но да си внесат техните си ценности и разбирания.

Така и сладката бяла жена е преебана. И Европа, горката, и тя е прецакана.

И момичета, ние сме виновни за това.

Заради невежеството, с което позволяваме да приканваме чуждия свят и неговите закони, и да неглижираме нашия свят и неговите ценности.

Аз не бих имала нищо против съчетаването на бели жени с черни чужди мъже, ако не виждах, че това е  изцяло едностранчив процес.

Същият е процесът на ислямизиране на Европа – изцяло еднопосочен.

Ако аз бялата жена, отида в арабската страна, там те ме задължават да сложа пола върху панталоните си, за да не ми се очертават бедрата, карат ме да увивам с шал косата си, когато влизам в джамия и ме гонят, ако не се съобразя. И се чувстват в правото си да ме убият с камъни или да ме накажат по друг, техен си начин.

Но те, същите, идват в моята Европа и искат аз да уважавам техните ценности. Да нямам против да ходят забулени, да живеят според идеите си, че жените по начало са по-ниско качество човек...

И на всичкото отгоре, ние сладките бели жени им отговаряме на това отношение с брак. Със секс. С помощ и защита. Някои от християнките стават мюсюлманки. Но колко примера за обратното сте срещали?...

Защо, защо е така?

Не разбирам, наистина...

За мене е обидна и унизителна тая снимка. Та тя е уловен фотомомент на тоталното умопомрачение на белите сладки жени пред неудържимостта на ЧУЖДИТЕ и историята, която държи да ни пречупи. Щото ние вече сме коленичили.

Хрисимата ни християнска култура е приела безгласно своето подчинение пред нахалния Друг. Този нахален Друг изглежда любезен, докато не влезе в дома ти и не стане господар в него. Тогава той ще забрани на сладкото бяло момиче да излиза незабрадаена, да работи, да бъде западна и свободна. И любезността на този Друг ще приключи, понеже реално никога не е съществувала.

Заблудиха ни, момичета. По много жалък начин. Че сме много модерни и свободни, и затова не трябва да държим на собствения си консерватизъм. И бавничко, и полека ЧУЖДИТЕ се настаняват у нас. И повече, това няма да бъде „у нас”.

Ние си въобразихме, че „нашето” е в безопасност и защо не да пуснем другото да е тука, наоколо?...

Само че, зад лъжите на псевдолибералите и псевдотолерантните има една единствена истина – ние се отказваме от себе си и своя свят, а чуждият свят не се отказва, той ни превзема.

Така, както арабинът-йорданец, който взе двете руси близначки на българката от Варна...И ги завлече там, където само Шериатът се признава...

Така, както има десетки случаи на мюсюлмански мъже, които уж са много мили и добри, докато сладката бяла жена не им роди деца. После децата стават тяхна собственост, а жената е затворена вкъщи и забрадена – в противен случай бита и изгонена в изгание, без децата си...

Това са факти от новините.

Така, както са факти, че една българка ми каза оня ден как бащата на детето й я лъгал месеци, че е грък, пък той се оказал иракчанин....И сега е отнел детето й... С думите – вие белите не-мюсюлмански жени сте курви и боклуци.

Сега момичета, разбирате ли?

Разбирате ли какво наистина те мислят за нас?

Разбирате ли как ни изиграха?

Разбирате ли, че носим своя историческа вина за краха на свободата по европейската ни земя?

Разбирате ли, че ако продължаваме безхарактерно да казваме ДА на чуждите и да не пазим своето, ще сме отговорни за бъдещото си робство. За смъртта на Запада. И най-лошото – за умирането на мечтата ни за свобода.

А нали се сещате какво заслужават онези, които са допуснали свободата и мечтите просто ей така да умрат?

Презрение. И това е най-мекото наказание, което ще ни предложи историята....



Виж още от Истината »

Срамът от Прехода руши

Срамът от Прехода руши

В този смисъл паметникът „1300 години България“ е невъзможен и нежелан в България, защото по същество той се е преврънал в паметник на прехода. А паметник на прехода е също толкова неудобен, колкото и идеята, че преходът е свършил. Защото, ако преходът има паметник, ерго живеем в следващ етап. Тази проста истина обаче би направила онтологически невъзможно съществавунеот и на „интелектуалците“, и на техните питомци, но също така и на „храбреца на републиката“...

26 July 2017

„Плача за Левски.“

„Плача за Левски.“

Този текст за Левски е изпратен в редакцията на Lentata.com от Моника Иванова, на 15 години, от Варна. Ето как обяснява тя причината за написването му: "Трябва да се борим със забравата на миналото, за да не бъде забравен някога и нашия народ! Огорчена от това, с което се сблъсквам всеки ден, написах есе за Левски, с което участвах в Националния литературен ученически конкурс „Паметта за Левски днес", организиран от Община Карлово и МОН. За моя радост есето ми спечели първа награда...

15 July 2017

От курва на курва и от век на век

От курва на курва и от век на век

И подло, брате, се живее сред проституция ограничена и ограничаваща. Която стои на вечния кръстопът и като жандарм прегражда пътя. Едните дърпат на Запад, другите – на Изток. Вечния въпрос кой път да хванем. И вечно непредложения отговор, че може да имаме собствен път. Който плаща, той поръчва пътя – така го разбират и западните, и източните наложници.

13 July 2017

Коментари


Специален коментар