КУЛТ - “no comment” публикации

ПРъДПРАЗНИЧНО

19 December 2016   0

Автор Ангел Еленков - Аци

На снимката: Кадър от веганските протести под надслов "Месото е убийство".

ПРъДПРАЗНИЧНО

Да разсмееш някого е трудна задача. А да разсмееш българите с думи – граничи с утопията. Но Ангел Еленков- Аци го прави. Непрестанно. Той е писател и един (да не кажем единствен) от най-добрите комедийни сценаристи в държавата.

Докато някой някъде наоколо хейтва и мрънка, Аци в този момент измисля и дори казва нещо, което ще ви разплаче от смях.

Lentata.com днес публикува нов текст от Аци. Предпразничен. И не съвсем...

***

 Едно момче с поддържани вежди и виолетова риза изнесе вегетарианска проповед в една от телевизиите. Повод за поканата му в медията се оказа проява на вегетарианския съюз пред НДК, където членовете плискаха изкуствена кръв със свински маски на главите.

Според думите му се оказа, че месоядните не сме просто – месоядни, а убийци осъществяващи „свински геноцид“.

От това изказване се сетих за случай от тридесетте години, с една моя баба, останала вдовица, която помолила съседа да заколи по празниците прасето й. Мъжът, вече достатъчно почерпен с вино /вероятно осъществил геноцид над местните лозя/, боднал огромното прасе, явно не достатъчно професионално така, че то с ножа във врата хукнало от кочината и побягнало към близкия баир.

Нито тя, вече на възраст, нито той, подпийналият, не успели да догонят ранения шопар. Отчаяла се баба ми, цяла година хранила прасето, а сега…

Сипала на комшията ракийка, затюхкали се двамата, щото в гората имало бая вълци и чакали тая зима. Изпратила го после и тръгнала по съседски да се оплаква на жените, какво и се е случило.

Когато се прибрала привечер, заварила шопара с ножа във врата. Върнал се в кочината, бежанеца. Примирен. Готов за „геноцида“.

 И аз обичам свинско месце, да ми се... и садиста. Ама кой ти дава спокойно да си хапнеш.

 Оня ден, седя си пред телевизора с поднос ядене в скута, хапвам си, и що да видя – морска костенурка снася яйца на плажа. Отврат, рекох си!...

И, тъкмо да сменя канала, оказа се, че не е морска костенурка, която снася яйца на плажа, а мистер Астор,  плюе топчета пинг понг, пред група развеселени деца.

Знаете ли, това с телевизията и отвратителните неща по нея, доста спират апетита. Да, наистина, не е зор да ядеш пред телевизора, но, все пак, господа – телевизионери, недейте точно по обяд да пускате реклами с дамски превръзки, за крем против гъбички на краката, и хапчета при пърдене…

Примерно - ядеш си ти филия с лютеница и изведнъж – „Тези превръзки поемат менструацията ви, както филия хляб – лютеница!“.

Или – папкаш си скромно свинско каре с гъбки и изведнъж от телевизора – „Гъбите имат гадна смрад, намажете ги с нашият крем - бешамел, и завинаги намразете – печурките!..“...

Но, най-отчайващото е, когато си седнал да гледаш за хиляден път –  „Сам вкъщи - три“, положил уютно в скута си купичка с боб и наденица, топнал пръсти в бурканчето с люти чушки и чесън, и тъкмо малкият домашен самотник, героят от филма, е извадил окото на поредния бандит –  хуква реклама – „Надува ви се корема, ядете боб с наденица, люти чушлета с чесън, сиренце, хлебец, биричка, и мрак!...Вие сте самоубиец, изпийте нашата химия и ще спрете да пърдите в тролейбуса!..“...

А, ти - панически търсиш дистанционното, намираш го под още непърдящия си гъз и се опитваш да смениш канала, с блажните чеснови пръстета, от лютите чушлета...и… изобщо...

Не ми давайте хапчета против пърдене в този нежен неделен следобед, искам хапче - цианкалий, да се свършва с тази мъка, наречена - живот!



Виж още от КУЛТ »

Някои хора обичат змии.

Някои хора обичат змии.

В летните дни момичето много обичало да ходи по скалите край брега, да дреме на нагретите камъни и да се слива с природата така че дори стършелите кацали по нея и после отлитали. Там също имало приятели водни змии. Момичето дълго съзерцавало техния живот - как излизат от морето с уловена малка рибка, как я млатят в някой камък за да се омаломощи и после бавно и спокойно я поглъщат, как накрая - издути като боата, глътнала слон от Малкият принц...

29 December 2016

Размисли на Антоан дьо Сент-Екзюпери от „Военни записки”

Размисли на Антоан дьо Сент-Екзюпери от „Военни записки”

„Не ценя особено физическата смелост, а животът ме е научил какво значи истинска смелост: това е способността да се противостои на присъдата на обкръжението. Зная, че когато фотографирах от въздуха Майнц или Есен, от мен се искаше смелост, различна от онази, която ми позволи да понеса две години оскърбления и клевети, без да се отклоня от пътя, който ми чертаеше съвестта.

03 December 2016

Коментари


Специален коментар