Актуално! - Актуални публикации

КОЛЕДАЛИПСИС

20 December 2016   0

Автор Ева Истаткова

КОЛЕДАЛИПСИС

Малко коледни факти:

Всеки четвърти българин не е готов да посрещне Коледа.

В момента експертите отчитат над 7 % ръст на бързите кредити.

Средна продължителност на връщане на въпросните „коледни” бързи кредити – половин година.

Средни суми, които българите взимат за подаръци и трапези чрез бързи кредити – между 1000 и 2000 лв.

Средно оскъпяване – 200 или 300 процента!

Малко коледни въпроси:

Защо го правите? Кому е нужно да станеш неотменна част от потребителското полудяване по Коледа, когато на практика не можеш да си го позволиш?

Защо ни е толкова важно да харчим пари „за Коледа” и даваме ли си сметка, че това  реално е празникът – Рождество Христово, който по същността си е нещо противоположно на консуматорските инстинкти и шопингманията?

Какво толкова ни „дава” Коледното пазаруване, че сме готови да се набутаме с буквално хиляди левове само и само да не го пропуснем?

Имаме ли представа, че явно сме икономически неграмотни, щом се подхлъзваме по очевидно неизгодната версия – бърз кредит, за която всички експерти ни призовават да внимаваме?

Какво толкова ще стане, ако просто се прострем „според чергата си”? И не купуваме, и без това излишните подаръци, които събират години наред прах? И посрещнем християнския празник с ПОСТ и молитва?

Защо държим да изберем клишето „Коледни подаръци на килограм”, а не се фокусираме върху друго, по-смислено клише – „време за общуване със семейството и приятели”?

Защо преди се подигравахме на американците, че са идиоти да се тъпчат като сардини на всеки Черен петък, а сега и ние го прихванахме от тях?

Защо цяла година нямаме хъс да изкараме повече пари, да имаме повече, да работим повече, да подобрим финансово и битово живота си, но този устрем неизбежно ни заслепява като запристига Коледата?

Заслужава ли си това коледо-консуматорско поведение предвид всички гореизброени въпроси?

Малко не чак толкова коледни изводи:

Лично аз си обяснявам това супер-потребителско, супер-нелогично и супер-заробващо поведение около Коледа с миналото. И с нямането в него.

С някакъв атавизъм, че ще свършат бананите. Че няма да има мандарини за всички, а само някои носят дънки.

Реално, тази травма от ЛИПСАТА е обществена. Дори мисля, че точно тази травма е основна причина за някои неприятни явления на прехода – чалга-моделите с многото златни ланци, бели мерцедеси и пръскане на пари по най-безсмислен и кизочезн начин.

Да демонстрираш, че имаш – когато всъщност нямаш.

Разговорно, мнозина наричат тоя характер български – комплексарщина. Все тая обаче дали това са ни комплекси.

Важното е, че те спират прогреса. Принципът – „на гол тумбак - чифте пищови” е обратното на прогрес.

И по-лошото – тоя принцип дори не ни оставя да си дадем сметка, че царят е гол. Какво остава да му ушием дрехи...



Виж още от Актуално! »

Защо мълчахте?

Защо мълчахте?

Опитах се да си обясня мълчанието на тия агнета с някаква теория. Даже не държа да е супер правдоподобна. Някакво обяснение да има. Защо едни хора, обърнете внимание на думата хора – мълчат, когато става дума за убито дете. От друго, по-голямо дете. На обществено място. В центъра на София. Отнет е живот. Полицията търси и пита. Дава ви снимки. Вие ги виждате и подозирате, дори може би сте сигурни, кой е тоя, вероятният убиец. И нито един едничък човек не е посмял да каже...

25 February 2017

Разкапана държава

Разкапана държава

Коментар на Николай Долапчиев по повод трагичния инцидент в столичното 52 училище. 11-годишно момиче беше изритано в корема от свой съученик. Момиченцето умира часове по-късно, след като получило силни болки в корема, припаднало, дуарило се в радиатор. В училището обаче, нямало лекар следобед след 16:15, а линейката дошла след 30 минути…

25 February 2017

ЗА РОРО, ММ И ЕДНО ВРЕМЕ, В КОЕТО МОЖЕХМЕ ДА ОБИЧАМЕ

ЗА РОРО, ММ И ЕДНО ВРЕМЕ, В КОЕТО МОЖЕХМЕ ДА ОБИЧАМЕ

Той създаде духа на моите тийнейджърски години. Тогава, когато ММ не беше просто музикална телевизия, а култура. Тогава, когато се събирахме по домовете си и с часове звъняхме само и само да се свържем с Роро в ефир, защото това беше истински празник. Тогава, когато нямаше изпълнители, а артисти. Тогава, когато имаше ясна граница между чалгата и останалата музика, защото днес разликата е доста размита, но за съжаление в повечето случаи в полза на фолка.

24 February 2017

Коментари


Специален коментар