параНОЙя

07-01-2017г.

Ангел Еленков - Аци

През последните първи дни на новата година ни съсипват от загриженост.

Иде студ, сняг, грип, инфаркти, подагра, глутен, ГМО, и всичко това по време на неспирни атентати!

И, макар още да не студувам и да не боледувам, вече съм сломен.

Отбягвам хората, зареждам се с консерви, свещи и брашно /без глутен, разбира се/, купувам си цигари от будката с маска през устата, щото продавачката има съмнително червен нос.

Ако някой роднина по телефона ме попита как съм, превантивно му отговарям, че съм зле, а днес в пощата си, когато намерих поредната визитка на погребална агенция, не я изхвърлих, както друг път, но старателно я прибрах при важните документи.

Непрестанно показват по телевизора „снегопочистващи машини“ в готовност, пред тях шофьори с ушанки, като танкисти преди битката за Курск.

Баничарки превърнати в линейки, заредени с гориво като совалки.

Картата на България гори в жълто, оранжево, червено…мигат тревожни петна.

„по пътища и по завои

високо

по сипеи, урви, чукари, бърда

през слог

и рид

през глухи усои…

изпокъсани

кални

гладни

навъсени

измършавели от труд

загрубели от жега и студ

уродливи

сакати

космати

черни

боси

изподрани

прости

диви

гневни

бесни

- без рози

и песни

без музика и барабани

без кларинети, тимпани, латерни,

флигорни, тромбони, тръби:

на гърба с парцаливи торби

в ръцете - не с бляскави шпаги,

а с прости тояги,

шопи със сопи…“… както изрича Гео Милев…

А на мен ми иде да отвлека някой снегорин, от тези в готовност, че нямам време сам да „построя“ свой Ноев ковчег, да взема със себе си само книгата „Човекът се появява през холоцена“, на Макс Фриш и да изчакам да минат студа и епидемията… поне докато още съм мъртъв!