Три милиона глупаци и един референдум

Понеже референдум напоследък стана втората най-употребявана българска дума след „такова“, се поинтересувах какво ТОЧНО значи.

Ще се направя на уикипедия и ще цитирам: „Най-голямото постижение на пряката демокрация, е именно т.нар. гражданска инициатива за референдум по определен въпрос.“.

Най-голямото постижение на демокрацията.

Макар и не гражданска – инициативата даде възможност на гражданите да пренаредят политическата картина у нас. Рекламен трик от страна на Слави или не (защото с този аргумент референдумът беше бойкотиран от противници), това бяха действителни въпроси и реален шанс да заявим волята си и да инициираме разместване на слепналите се пластове властимаща маса.

Три милиона и половина българи гласуваха, защото са свободни хора с право на избор. И 15 000 гласа се оказаха решаващо препятствие за зачитането на гражданската ни воля.

Бюлетините не са в плик, което ги прави невалидни. Което прави невалиден и нашият глас.

Тези три милиона станаха за посмешище в очите на другата половина сънародници, които „си знаеха, че така ще стане“ и че „няма смисъл да гласуваме, защото нищо няма да се промени.“. И тук – парадоксът – логика, колкото жалка и нелепа, толкова и вярна!

Но още по-комично е примирението, с което приемаме неглижирането на вота ни. „Ми, няма да стане, щото тук 15 000 бюлетини нещо не са много в плик.“, ни казват, а ние отговаряме – „Ами добре.“.

 И с псувня на уста продължаваме НАЗАД (единствената възможна посока на местна територия ОЧЕВИДНО).

А защо не се ядосваме?

Защо приемаме да ни правят на маймуни за пореден път?

Какви пликове, какви 15 000 гласа, три милона и половина българи участват в „най-голямото постижение на демокраията“, а ЦИК (второто най-голямо постижение на демокрацията) си направи гаргара с бюлетините!

А ние сме ок. Напред-назад, важно е да има движение. Продължаваме!

Ако осъзнавахме важността на тези въпроси, нямаше ли да сме малко по-гневни?

Мажоритарна система, задължителен вот и по левче за гласоподавател. Ама това от днес за утре оставя 80 процента от народните представители без баница, изкарва някои вкоренени в управлението партии обратно в малцинствените зони, където им е мястото и принуждава останалите и всеки следващ да работи здраво за името и държавата си!

Какво да направим ли? Вижте Румъния? Вижте Гърция! Вижте Македония! (Защото са ни най-близко по география и кръв).

 Сякаш само в България тегне някакво проклятие, което парализира крайниците ни, докато влакът се приближава!

И който си искате друг погледнете.

Вижте циганите! Вижте арабите! Протести, панаири, миграции, бомби – всеки се бори да живее добре. Със зъби и нокти, с цената на всичко. Заради себе си го правят, егоизъм, искат да им е добре.

НЕ НИ РАЗБИРАМ ТИШИНАТА.

С този референдум имахме възможност да пресечем статуквото като старо мляко на котлона на недоволството ни.

И за последно – въпрос към другите три милиона и половина, които имаха право на глас, а не го използваха – с кое точно имате проблем – с транспортните разходи до урните, със сложността на зададените въпроси, със Слави Трифонов, с вярата в демокрацията, с вярата в доброто, със себе си?! Сериозно.

Отговорът е много важен.

Защо ние се борихме за свобода, а когато имаме възможност реално да се възползваме от нея – за пореден път люпим семки пред телевизора – това любимо комунистическо развлечение, псуваме Гришо, обичаме Гришо, ходим на концерти на Слави.

И продължаваме. Назад.