Настоящето е минало бъдеще

Седя и си пълня сушени чушки с кайма и ориз, а от телевизора ми пълнят главата с лайна и каприз. Едно ми е тегаво на душата.

Добре, де, приеха ни в НАТО и ЕС, ама защо не ни приеха и в НАСА.

Какви ли ще са условията или в случая – изпитите?

Вероятно – шофиране на совалка в нетрезво състояние по време на космически дъжд. Друго си беше навремето!

Цели два космонавта изстреляхме горе от Байконур. Космическа нация бяхме. А сега, най-много некоя туба с микс от мусака и таратор да пратим на астронавтите в МКС! Но, едно е сигурно. Ако ни приемат в НАСА, то до година-две, нема да ги има.

Не знам що така, ама явно сме на кутсуз.

 Гледам сега, и НАТО-то с проблемно бъдеще, а ЕС „нерушимы“, совсем. Много мижави личности в тая световна политика напоследък, бе! Нема едно „персоните“, за което да щракнеш с пръсти и да кажеш, ааа, те го те!

Гледам тая Меркел… жмеркел. Струпан главогръб, прилича на безформен корен джинджифил. Щели да си я избират немците за путин път.

Сега па се появи и тоя Мартин Шулц. Бега от Брюксел, уволниха ли го, не разбрах, ама върна се в родната Германия, та и той имал шансове за канцлер, викат. Канцлер ми бръмбар на трънка. Що можа да избие комплекс от неудачно минало – изби, в ЕС, ма луд умора нема.

И тази Тереза Мей, явно някакъв неловък опит да е новата Маргарет Тачър на Великобритания, но по-скоро е нещо между Цецка Цачева и Йорданка Фандъкова.

Във Франция, съвсем го закъсаха с техния вечен опит за социализъм. Те ви са Марин Льо Пен! Нещо между мъж и жена, което ще се бори с капризите на нещо между французин и арабин, бушмен и папуас, в сянката на Айфелова кула с полумесец на върха. Колко му е парижани да сторят минаре от кулата, в името на мултикултублабла.

В Италия, който и да изберат, все ще е Капитан Алберто Берторели от „Ало, ало“.

Бенелюкс, ясно.

И там вече отдавна, колоездачната обиколка на Валония, не е най-зрелищното събитие на годината. А, препушил с трева в неделния следобед английски турист, не е най-шумният човек, виждан в Амстердам. По чистите им улички, между дантелените сградички, вече крачат, храчат, туареги и бедуини с камили и карабини.

По на север, и там, инак търпеливите скандинавци са се видели в чудо от разгонени чернооки мераклии.

А, 13-тият воин, единственият поканен да се върне в земите им викингски – арапин, избра България. Голема вече еуфория у ку-клукс-кланите, кукерите и опричниците, че в Белия дом се нанесе анусуустия чича Тръмп. Който, к’вото ще да ми каже, сигурен съм, че първото нещо, което е направил при влизането си в „дома“ е да пита камериерките, сменили ли са чаршафите в спалнята от Обама и Обамовица. И той, вместо в старчески дом, в Белия дом влезе. Ама, пусто, жена му млада… иска по живот, купончи, едно-друго!

И, говорили по телефона цели 45 минути с Путин. Добре, че не са към некой български мобилен оператор, щеше да фалира милиардеро! Обсъдили били, Европа, Украйна, Донбас, Македония и Китай… Яд го е чичката, че китайците не му пускат информация как се строи голяма стена, за да я направи между себе си и Мексико и той. Затова сега имитира, че му е интересно к’во става в Русия. „Кво става, Владо?.. Как е положението в Донбас, каквото и да означава това?.. Апропо, а да знаеш, китайците, колко време са градили великата китайска стена, казаха ли ти?“...

А, Путин, хитрият северен лисичок, лесно не можеш да го излъжеш. Те сега си имат друг „проблем“... Белорусия нещо им играе на „тука – има, тука-нема“, нарочили са Лукашенко, и на него му трепка дупето. Ако го привикат в Москва, даже няма да ползва правителствения самолет, а хрисимо ще иде с градския транспорт.

 А, гадината Дьорд Шорош, така обърка света с цветните си революции, така омеша цветовете въобще, че сега дори и гениалният му сънародник Ерньо Рубик, трудно ще го подреди отново по изначалните му цветове!

Мале, загореха ми чушките!...