Истината - Зад това, което знаем

ЗА ЦЪРКВАТА, ГЕЙОВЕТЕ И ОЩЕ НЕЩО...

09 February 2017   0

Автор Гост-автор

„Отче, прости им, защото не знаят какво вършат.“ (Лука 23:34)

ЗА ЦЪРКВАТА, ГЕЙОВЕТЕ И ОЩЕ НЕЩО...

ГЕЙОВЕТЕ В ЦЪРКВАТА

До всички, които бързат да коментират, чули-недочули каква точно е темата на възбудилите се дискусии тия дни. Темата е: гейовете в църквата.
Нека всички дружно да участваме в разискването на тази тема и да загърбим личните си размисли и страсти относно всички други теми, които упорито напират в съзнанието ни и раждат невменяеми въпроси и противоречия. Темата не е: що е то хомосексуализмът и има ли той почва у нас, хомосексуализмът: гордост и предразсъдъци, свобода, равенство, братство между всеки хомо сапиенс на земята и други подобни щекутливи въпроси, подходящи за всяка народна вечеринка.
Гейовете нямат място в Църквата. По канон. Според Светото Писание.

Услужливите християни ще припомнят, че трябва да се помолим за нашите съгрешили братя. В това има прилична доза снизхождение. Нямаме нищо против гейовете по света и у нас. Имаме много против гейовете в Църквата.

Въпреки скандалите, които текат от години, досега не сме видели нито един гей свещеник, който да иска да се покае. Да излезе и да каже публично: "Грешен съм, братя, но се старая и искам да се поправя, да служа в Църквата и да съм част от нея. Кажете какво да направя?" Гейовете в Църквата мълчат, смеят се, дерибействат наляво и надясно и тежко не се вълнуват от Господ.

Да, репортажът в "Господари на ефира" е етичен. Шок! Паника! Скандал! Как така? Как може грозното да е етично? Ами сега?!...

ЕТИКАТА И ЕСТЕТИКАТА

"Грозна е тая работа, не е хубаво, не е приятно да го дават по телевизията..."

Че е грозна, грозна е. Никой не отрича. Едва ли някой си взима пуканки и с пеперуди в корема, тръпнейки в очакване на поредния епизод на "Господари на ефира" изпада в еуфория от предстоящите кадри. Но грозотата, братя и сестри, е последната ни грижа тук. Преди да се занимаваме с кое е грозно, следва да се занимаем с кое е добро и нравствено. Отявлен проблем на съвременното общество е приравняването на етичните с естетическите категории - добро=красиво, зло=грозно. Истината не признава обвивки. Истината не е естетическа категория. Истината понякога е грозна, но това не я прави по-малко важна. Даже напротив.

Опомнете се, свободомислещи и разумни хора и си спомнете, че в живота и философията, преди всяка естетика стои етиката. Имаме крайно етичен казус, а вие се тюхкате, че било грозно. Само това ли ви е проблемът?! Нека тогава да понапудрим тая грозотия, да я облечем по-прилични дрехи, за да не смущаваме извисените в естетиката духове. Очевидно никой не се трогва от наглото поведение на гейовете в Църквата, които са се прегърнали с Дявола и петнят и вярата, и Църквата. Но за сметка на това многохилядната аудитория цъка с език пред телевизора и се чуди как да преодолее тази визуална гнусота, която й се натрапва от екрана. Специално за по-лабилните ириси предлагам да се изготви "Наръчник за справяне с обществени проблеми, социални неправди и други грозотии", който всяко домакинство да притежава в библиотеката си и да прибягва към него в подобни изненадващи ситуации. В него би било удачно да се поместят образците във визуалните изкуства от Късния Ренесанс до наши дни, придружени с най-изтънчените и възторжени анализи, които световната критика познава, за да може при нужда погнусеният от телевизионния ефир и родна действителност гражданин да приплакне око в съвършените форми, цветове, симетрии и дълбокомислени сюжети. Няма какво да го мислим повече, все пак красотата ще спаси света!

Истината, дами и господа, не може да бъде гримирана. Би било проява на лош вкус (от който вие имитативно и първосигнално бягате) и не познаване на същността на понятието.

МОРАЛЪТ И ВЯРВАЩИТЕ

"Не трябва да показваме подобни нелицеприятности, защото така дискредитираме Църквата, гоним потенциалните вярващи и настоящите такива от храма"

Честността е най-добрата политика. Заложете на нея, защото децата ви гледат. Тежко ни и горко, когато един ден, рано или късно, те стигнат до онова, което насмитаме под килима. Тогава вече ще е късно. Децата ви гледат, а вие не знаете какво да им кажете. Не знаете какво да кажете и на себе си. Въобще, не сте съвсем наясно как да се справите с това неудобство - гейовете в Църквата. Нека не се тормозим излишно, нека забраним със закон всичко що е позорно и да сътворим нов специален бермудски триъгълник насред Черно море, където да хвърляме всеки, който дръзне да предприеме действие, оскверняващо имиджа на човечеството, позволи си "език на омразата" или отрази действителността. Лъжата, лицемерието и заряването на главата в пясъка се оказа новото прогресивно верую. За съжаление, подобни безобразни актове не премахват проблема, нито го решават.

Цензурата и авторитарното вземане на решения би трябвало да са останали назад в историята. Уви. Оказваме се съвременници на нов вид комунизъм - морален комунизъм. Либерали с голяма загриженост за обществената отговорност ни карат да повярваме, че свободата на словото е отживелица, когато не е красота на словото.

Моралният релативизъм - любимата играчка на всеки уважаващ себе си объркан и тънещ в невежество човек. Значи да хулим и вадим кирливите ризи на политици, учители, лекари, артисти - може, но виж свещениците са друго нещо. Понеже трябва да се преклоним пред сана, пред обвивката, да целунем ръка без да питаме къде е била и какво е вършила. Духовниците, също както всички хора (особено упражняващите обществено публични професии) подлежат на критика. Все пак живеем в светска държава и националните медии са светски. За вярващите има не малко на брой специализирани православни сайтове, вестникарски колонки, телевизионни и радио предавания, всеки от които собствено решава как да отразява и дали изобщо да отразява гейовете в Църквата.

СКАНДАЛ И РЕЙТИНГ

"Всичко това се прави, заради рейтинга, заради цирка, шоуто, сеира. И то на гърба на Църквата. Медиите ровят в жълтото, правят мечешка услуга на православието."

Медиите отразяват реалността, не я създават. Незнайно по каква логика определен кръг мислители канализират наставнически енергията на мозъчния си тръст като размахват пръст на медиите и ги порицават за извършеното престъпление да покажат какви монаси има. Очевидно проблем с монасите гейове не съществува, кой каза, че изобщо има проблем? Но медиите, тази напаст Божия, тези рицари на развалата и певци на разврата, си позволяват спекулация на гърба на няколко незначителни отровни лъжици в кацата с мед. Моля незапознатите богослови и други деятели да поопознаят по-добре количественото и качествено състояние на гейовете в Църквата, преди да изкажат меродавно мнение, че ставало дума за неколцина трима-четворица, които вече са ни известни.

Има повсеместна погнуса от думата рейтинг. Думата рейтинг не променя фактите, нито пък е антоним на думите истина, справедливост, етика. Голяма част от световния ред е изграден на базата на развиването на публика, аудитория, клиенти, потребители. Какво да кажем за изкуството, например. Редно ли е да го забраним, понеже видиш ли, и то, бедното, функционира с идеята за повече почитатели, продадени билети, зрители и т.н.? Въобще, нека с указ да решим веднъж завинаги въпроса с масовите мероприятия и всяка дейност, която предполага концентрация на внимание от страна на населението. Нужно ли е изобщо да се мъчим с тая цивилизация, май по-добре ни беше в пещерата, на сигурно. Първа сигнална система и толкоз. Ех, носталгийо по камъни и дърве, защо ни оставяш сиротни?!...

Някой от вас да е чувал за хора, които отчаяно искат да влязат във вярата, но видиш ли, гей скандалите са ги отвратили и те са се обърнали на другата страна? И наистина ли сме постигнали този нонсенс, в който си мислим, че ако един неориентиран човек се откаже от християнството, заради монах Филарет, това е загуба, за която трябва да роним крокодилски сълзи? Сълзи, точно за този, чиято вяра се разклаща от подобни човешки низости. Не беше ли вярата личен път и индивидуален процес, преживяване, приобщаване? Не предполага ли православието самостоятелно възвание на човешката душа към спасение в Господа?

В нито един момент от репортажите на предаването "Господари на ефира" няма и помен от обобщение или олицетворение на монах Филарет с БПЦ. Никой не е казал, че Църквата ни е гейска и че имаме само гей духовници.

"Крайно време е българската църква да се отърве от всички, които петнят името й." ("Господари на ефира", 02.02.2016)

КАМПАНИЯТА

"*** *********** ** ********!"

Има една кампания, която всеки чистосърдечен християнин би следвало да подкрепи. Поде я Мартин Карбовски - един от малкото журналисти, които си позволиха лукса да изразят очевидното. Името на кампанията няма да споменем, от съображения за толерантност. Може би даже трябва да препоръчаме на Карбовски и екипа му да преименуват призива. По-подходящо би било нещо от рода на: "Отворени са дверите на храма, от който най-сърдечно и благочестиво призоваваме нашите достопочтими братя мъжеложци да устремят поглед напред към широкия свят и с любов да пристъпят към него, освобождавайки ни от благоденственото си и прекословно присъствие в същността на Светата Църква."

Кого да лъжем, защо да крием? Гейовете нямат място в Църквата и всеки, който мисли, че като хвърли наметало върху чучелото, прави услуга на Църквата е изпаднал в дълбока прелест. "Грижата не означава да мълчиш", каза проф. дфн Калин Янакиев в предаването "Вяра и общество" (БНТ1, 04.02.2016), поканен да дискутира темата: "Богохулство ли е да се критикува клира?" Всички ние, които сме загрижени за вярата си следва да направим същото - да припомним неопровержимия християнски порядък и да изобличим неправдата. Едва ли някой живее със заблуждението, че при вдигането на обществен шум, гей лобито в Църквата ще изчезне яко дим. Имало го е, има го и ще го има още дълги векове, което не означава, че трябва примирено да подвием опашка пред онова, в което (не) вярваме. Най-малкото е добре да сме наясно в какво точно вярваме и защо. Никой не изисква от атеисти и агностици да се интересуват или да имат отношение за гейовете в Църквата (каквото те така или иначе нямат, напук на хулите в напор за рейтинг, тази тема остава съвсем неатрактивна за масовата аудитория).

Неколцина гей активисти искат да ни убедят, че ние нямаме право на вярата си, но те имат права да са навсякъде, включително и в Църквата, в която дълбоко не вярват.

"Неговата самоличност беше открита и това нанася щета и вреда в неговия личен живот, която не може да бъде поправена повече от вас (от медията става въпрос)." (Радослав Стоянов, "Здравей, България", 07.02.2017)

Казвам ти дъще, сещай се снахо. Предводителят на гейовете в България тук ни разяснява, че има опасност кладенеца на драгия монах Филарет да пресъхне и той да остане без желаещи кандидати за евентуални бъдещи сношения. Горкият! Уважаеми гейове, не оставяйте събрата си в беда! Бъдете до него и го дръжте за ръка! Покажете свободната "любов", защото свободата не признава страх. "Любовта" - тоже.

МЕДИИТЕ И ДОБРИТЕ ПРИМЕРИ

"Стига с тези гадости, покажете нещо хубаво, има толкова добри примери, за които никой не знае..."

Журналистиката по презумпция се занимава с проблематика. Медиите са медиатор, който поставя на дневен ред кривото с идеята всички ние, според случая, да го изправим и да намерим решение. Медиите са спестили колосални извращения с църковен знак, за които имат информация. Пощадили са милиони очи и сърца. Нека обаче да забравим малко за смисъла на новините и да обърнем взор към светлите примери. Такива има. Но какво общо има това с гейовете в Църквата? Кажи-речи, нищо и половина...

Колко от вас гледаха репортажа от новините на Нова телевизия, излъчен на 06.02.2017 (същия ден, в който Господарите разбуниха духовете) за монахините, които направили рок група? Колко от вас споделиха тази приятна екзотична новина? Ще кажете, дай нещо по-така. Нека се върнем тогава към добре познатото и старо - дядо Добри. Ей така, за утеха - да отдъхнем малко от словоблудство, човешки слабости и гневни брожения. Любопитно е как материалите за дядо Добри не се считат за популистки, за разлика от тези за гейовете в Църквата? Това е, понеже добрата новина сама по себе си не остарява - тя е вечна и макар една и съща, всеки път, отново, пак е новина. Светли примери в църковната действителност - бол, обаче едно си баба знае, едно си бае... Нищо. Дайте ни добри новини и зрелища. Оставете истината на кучетата. Тя никога никому не е била необходима. Празнувайте живота и себе си. Обърнете гръб на неприятностите. Друго какво? Друго няма... Децата ви гледат.

***

Автор: Данислава Делчева

Източник: pravoslavie.bg
 



Виж още от Истината »

Наши емигрантски сливи за арабска смет

Наши емигрантски сливи за арабска смет

Ако приемем 10 000 африканци и араби с етикети на бежанци – толкова изтекли наши мозъци ще бъдат признати за учени от световна класа. А всеки път, когато откажем да приемем мигрант, ще умира по едно коте на български емигрант. Това трябва да е почти библейска система. При която всяко мигрантско добро, направено от хората Тук, се връща на нашите хора Там. Затова туземците ще правим всичко по силите и против традициите си, за да преживяват добре заминалите Там.

16 February 2017

Цици и хиалурон - да живее раят в България.

Цици и хиалурон - да живее раят в България.

Всичко, което искам да кажа е, че идеалите ни са сбъркани. И че малките момичета нямат търпение да им сложите цици за бала, да се явят за плейметки и да се къпят в живот, подобен на Николетиния. Цици и хиалурон - да живее раят в България.

16 February 2017

ЗА ЛЮБОВТА, БРАКА И ДРУГИ ЧУДОВИЩА

ЗА ЛЮБОВТА, БРАКА И ДРУГИ ЧУДОВИЩА

Ние създаваме деца, но не й семейство. Ние обзавеждаме къщи, но не може да направим дом. Ние искаме да сме свободни, а става все по-самотни. Днес говорим за брака, като за чудовище, звяр, душевен затвор, създаден от държавата, за да съсипе и без това съсипания ни живот.

14 February 2017

Коментари


Специален коментар