Актуално! - Актуални публикации

Заупокойно

10 February 2017   0

Автор Соня Момчилова

Заупокойно

София е потънала в средновековен студ, смрад и…мрак.

Лепкавата кал, кучешките фекалии, неметените и немити от президентските избори улици, цъфналият асфалт и хлопащи плочки на отремонтирана Витошка, както и непроходимите с токчета тротоари са противни само през деня.

След  залез нещата стават „загадъчни“, както е казал поетът, но уви далеч не нежни. 

Спусне ли се мрак в София става зловещо. Онова, което би следвало да е улично осветление е просто маркираща най-високата част на уличната лампа, мъждукаща точка с яркостта на вдовишко кандило в зимна вечер и ако студът и липсата на вода и парно са гайлета от дни, то тъмнината по софийските улици става все по-дълбока и всепоглъщаща от година на година.

Колко струва 20 км трасе без осветление?

Имам предвид в какъв размер са икономиите от липсващото електричество в угасналите улични лампи? Къде отиват средствата от данъците ни за поддръжка на улично осветление? Кой калкулира с каква мощност светят уличните лампи и светят ли изобщо? Какви са разходите на Столична община за електрификация и какви отчисления се правят от бюджета на общината за светло?

Не може само на мен да ми е интересно. И усещането, че нещо не ми е наред с приоритетите и причините за тревога става все по-напрягащо.

Шофирам пореден километър по съвършено неосветения централен булевард „Драган Цанков“, взирам се в пътя пред мен и внимавам да не изскочи гражданин в тъмни дрехи, защото малшансът да се окаже ненадейно пред автомобила ми е огромен. Завих по кръговото от Г.М. Димитров – по който също шофирах километри без нито една светеща улична лампа от лявата ми страна. Влизам в „Лозенец” и едва се разминавам по двупосочната „Милин камък“, по която дори не се очертават сенки под мъждукащите дикенсови фенери, камо ли да се осветява периметърът около тях. Колите се движат почти с приплъзване и на магия…

 

Става дума за далавера! Надига се вътрешният ми глас.

Престъпление в особено големи размери, което е с безподобна продължителност. Никой не притеснява "Улично осветление ЕАД", а то не ни се отчита. Същото е и с „Топлофикация”, която не виждам защо да не си предизвиква и отстранява аварии, поради липса на регулярна профилактика и безогледно печалбарство. Тези търтеи са ОК с СОС и с кмета, няма как иначе да ни правят на бунаци толкова време. Пропуснах "Софийска вода". Прочетох във Фейсбук, че „на всеки нормален и грамотен човек е ясно, че парното и топлата вода ТРЯБВА да бъдат безплатни, тъй като са отпадъчен продукт от производството на електроенергия, която ние всички сме платили! Дори трябва да ни се плаща за ползването на парно и топла вода, тъй като производителят на електроенергия не може просто да източи горещата вода в природата!“. Не знам така ли е.

Знам, че не може самотни пенсионери, които мръзнат да плащат за тръбите, които преминават през мизерните им жилища. Знам, че е малоумие гражданите на една от най-богатите на водни ресурси държава да плащат една от най-високите цени за питейна вода и в същото време водата да е негодна за пиене.

Знам, че могат да ме омлатят и ограбят в център на София и хич и и никой да не забележи, докато не се спъне в безпомощното ми тяло. И  ми става… заупокойно.

 



Виж още от Актуално! »

Помиярът носи фес

Помиярът носи фес

Даже еничари не сте, защото ви липсва трагиката на принудата. Вие сте осъзнат избор, вие сте доброволно вдигнатата ръка, вие сте ръцете, които сами си навиват чалмите и сами си свалят гащите. Вие сте потурнаци по желание и дьонмета от доброволческия корпус. Вие дори нямате болен човек вкъщи, заради когото да правите трудни избори. И затова никога няма да бъдете българи с българите, турци с турците, нито антикомунисти с евроатлантиците. Ще бъдете равни единствено с помиярите и точно това трябва да пише на моралния ви гроб.

23 February 2017

Отворено писмо за Крисия

Отворено писмо за Крисия

Разочарована съм, че текстът ми не предизвика адекватна и зряла дискусия по отношение на това как славата се отразява на децата, но за сметка на това избълвахте куп гнусотии по адрес на Крисия. Което не ви прави чест, защото пред същото дете се прекланяхме само преди две години. Във ваше дясно в сайта, в графата най-четени, ще видите мой материал от 2014-та година, когато Крисия беше нашият герой и повод за радост и усмивки. Искаше ми се статията ми да стигне до нея, за да разбере, че нищо не е по-прекрасно от пълноценното детство, защото то няма да се върне.

22 February 2017

Ние - индианците на Европа

Ние - индианците на Европа

То като сме демокрация и светът толкова се вълнува от темата СЕТА, не е ли редно да се започне разговор защо подминахме опцията референдум? Това е един от най-важните въпроси за икономиката и бъдещето на страната все пак… Но за разлика от индианците, които държали да умрат на земята си, ние лесно се мятаме на самолета в поиск на по-достъпно ГМО и по-голяма плазма.

20 February 2017

Коментари


Специален коментар