Актуално! - Актуални публикации

ПОТРЕС

10 February 2017   0

Автор Гост-автор

Автор: Александрина Пендачанска, Фейсбук

ПОТРЕС

След 3 денонощия в рОдината мога да споделя само следното усещане: потрес!

Но и потрес е малка дума! Да го напиша с големи букви - ПОТРЕС, пак не стига. Все едно! Някъде в потреса е случката, че и отвъд - в отвъдното, понеже май точно там му е и мястото на това, дето му викаме "дясното"! 
Кое, колко е дясно и ляво... все едно! Любима тема ми е!

Но, така де, тъй нареченото дясно, т.е. НИЕ - еврогейовете, либералките, соросоидите, протестърите, младите и красивите, и да забравим за умните, щото умните постъпват умно, а ние там се оказа, че нямаме никакъв шанс. Та, този де, един вагон хора, дето ужким се наричаме демократична общност, а всъщност сме едно, на което баба ми викаше, че и за чеп за зеле не става! 
Докато от едната ни страна стои Путин, от другата Ердоган, от третата настъпваща криза в бивша Югославия, от четвъртата европейски разпад и от петата Тръмп, какви са местните вълнения?

Кой крив - кой прав, кой кого харесва, кой кому се сърди, кой кого обидил, кой кого недолюбил, недооценил, ненамигнал, непръднал и прочее. Ма, мен това изобщо не ме интересува!

Интересува ме и ще продължи да ме интересува само едно: държавата да се превърне отново в държава, да се пребори с мафията и да се опита да гарантира сигурността си поне от непосредствените опасности чрез ЕС и НАТО. 
На фона на това, дърленето по страниците тук и разни вечеринки между приятели и естествени единомишленици, скандалите, конспиративните теории, обвиненията, лошият вкус, са не просто проява на тежък, провинциален, безотговорен политически инфантилизъм, а необясним с нищо друго, освен с разпищолващо се его, братоубийствен нагон.

Как да очаквам, че ако в рамките на няколко дни "дясното" така умело разпиля собственото си твърдо ядро, утре ще обединява, приобщава, привлича, за да може един ден да управлява?

Гледам как последните остатъци трохи гражданска енергия се оттичат в канала и побеснявам и заради това, и защото за пореден път, като избирател, съм насилена да взимам нерешими решения - коя от двете нямащи шанс да влязат в парламента коалиции да подкрепя?

Дори аз - това обсесирано политическо същество, не знам за кого да гласувам, защото реално и в двете претендентки за моя глас има хора, на които вярвам, и в едното има хора, които не харесвам - и в другото, и двете си поставят еднакви цели, които съвпадат с моите. Те, в крайна сметка, се припокриват.

Защо обаче не са ЕДНО и НЕ СА ЗАЕДНО е въпрос, на който до тук никой не успява да ми отговори на ясен, български език. Ми, пробвайте на друг! Говоря 5. 
Едните били го гласували, пък другите се били заявили, пък....

Не ме интересува, бе хора! Кого го интересуват махленски сметки? От вас се иска елементарна избирателна ефективност и ако все още не се очаква да сте държавнически титани, поне се дръжте адекватно, хванете една сметало и се справете първо с числата до 4! В момента заради вас двама по двама приятели се изпокарват, общността, от вагона с хора разцепихте за нула време. Собствената си общност разбихте! 
Обяснявах на едни хора през декември, че това, новото, дясното, дето сме "всички заедно срещу мафията" ще се превърне в един бъдещ Давид. Ми, много хубаво! Но тоя мой бленуван Давид не се е сетил дори да си напълни торбичката с камъни, а за прашка дори не му е минавало през акъла!
В това време КОЙ? Голиат! Голиат блажно потрива ръчички! 
Не знам дали още има време, но ако има - просто се върнете в реалността!



Виж още от Актуално! »

Султанът и Халифът

Султанът и Халифът

Реджеп Ердоган и Абу Бакр ал Багдади ненавиждат европейските култура, традиции и ценности. И двамата заклеймяват европейците като кръстоносци и се стремят да консолидират подкрепата на привържениците си с анти-европейска реторика. Те непоколебимо вярват в предстоящия триумф на Исляма в Европа.

24 April 2017

Бухалките са нормални. Ние – не.

Бухалките са нормални. Ние – не.

Подобни ситуации отдавна са в графа – „нещата от живота”. След някоя и друга седмица именно там ще изпратим и атентатите на ислямистите – далеч по жестоки, крайни, кървави, унищожителни. Но редовни и ритмични. Така се свиква, така се приема реалността – с постоянство и ритъм. Мисълта ми е, че светът кърви, а вие се възмущавате от малко бухалки. А те отдавна са в реда на нещата. Харесва ли ни, или не. В тази история обаче все пак има нещо недопустимо.

23 April 2017

Коментари


Специален коментар