Истината - Зад това, което знаем

ЗА ЛЮБОВТА, БРАКА И ДРУГИ ЧУДОВИЩА

14 February 2017   0

Автор Гергана Шумкова

ЗА ЛЮБОВТА, БРАКА И ДРУГИ ЧУДОВИЩА

За новите поколения в България поемането на отговорност, за каквото й да било, става все по-голям бич.

Липсата на това морално качество дава голямо отражение и в личните ни взаимоотношения, като е добре прикрито с вече преекспонираната дума „свобода”.

Ние създаваме деца, но не й семейство.

Ние обзавеждаме къщи, но не може да направим дом.

Ние искаме да сме свободни, а става все по-самотни.

Днес говорим за брака, като за чудовище, звяр, душевен затвор, създаден от държавата, за да съсипе и без това съсипания ни живот.

Раждаме деца, живеем на семейни начала, но не искаме и да чуем за подпис, защото това било за пред държавата.

Не - услуга правите на държавата всеки път, когато си внасяте здравните осигуровки, а плачете от здравеопазването!

Услуга правите, когато всеки път гласувате, „защото те всички са крадци, ама нали трябва за някой”.

Услуга правите на държавата, когато искате да свалите една власт, но свирите на пиано пред Парламента вместо да разбиете вратата му с него.

С брака хич не може да накривите шапката на управляващите - това е просто оправданието ни от страха да поемем отговорност не към държавата, а към човека срещу нас.

Днес не раждаме деца, защото държавата не заслужава генетичния ни материал, но всеки път, когато чуем, че Айше има 15 деца на 20 години подскачаме, като опарени.

Ние все не сме достатъчно богати и достатъчно успяли, а спомянте ли си как ви отгледаха вашите родители? Аз си спомням. Не съм тънала в пари и лукс, но имаше нещо по-ценно. Любов и отговорност, но за тях за съжаление в днешно време, след като си купим скъп телефон и кола на изплащане не ни остават пари.

Ние искаме вратата срещу нас винаги да е отворена и да може да си тръгнем по всяко време.

Ние забравихме как да се обичаме и права е лирическата героиня, защото яка трябва да ни е дупарата,  за да живеем в това самотно време.



Виж още от Истината »

Срамът от Прехода руши

Срамът от Прехода руши

В този смисъл паметникът „1300 години България“ е невъзможен и нежелан в България, защото по същество той се е преврънал в паметник на прехода. А паметник на прехода е също толкова неудобен, колкото и идеята, че преходът е свършил. Защото, ако преходът има паметник, ерго живеем в следващ етап. Тази проста истина обаче би направила онтологически невъзможно съществавунеот и на „интелектуалците“, и на техните питомци, но също така и на „храбреца на републиката“...

26 July 2017

„Плача за Левски.“

„Плача за Левски.“

Този текст за Левски е изпратен в редакцията на Lentata.com от Моника Иванова, на 15 години, от Варна. Ето как обяснява тя причината за написването му: "Трябва да се борим със забравата на миналото, за да не бъде забравен някога и нашия народ! Огорчена от това, с което се сблъсквам всеки ден, написах есе за Левски, с което участвах в Националния литературен ученически конкурс „Паметта за Левски днес", организиран от Община Карлово и МОН. За моя радост есето ми спечели първа награда...

15 July 2017

От курва на курва и от век на век

От курва на курва и от век на век

И подло, брате, се живее сред проституция ограничена и ограничаваща. Която стои на вечния кръстопът и като жандарм прегражда пътя. Едните дърпат на Запад, другите – на Изток. Вечния въпрос кой път да хванем. И вечно непредложения отговор, че може да имаме собствен път. Който плаща, той поръчва пътя – така го разбират и западните, и източните наложници.

13 July 2017

Коментари


Специален коментар