Истината - Зад това, което знаем

Цици и хиалурон - да живее раят в България.

16 February 2017   0

Автор Адриана Аврамова

Цици и хиалурон - да живее раят в България.

България е страната не Пепеляшките.

Тук можем да тънем в мизерия, но приказката за преобразяването на младо момиче от селско девойче към принцеса се сбъдва.

Сбъдва се, макар и по леко сбъркан начин.

Пътят е начертан и обсипан с рози, силикон, фотосесии, пари, коли и известни футболисти.  Отъпкаха го пепеляшки като Николета Лозанова, Златка Димитрова, Златка Райкова, Моника Валериева, Ели Кучкова ... толкова са много.

Техните подгласнички, всяка година все по-неприлично млади знаят, че за да станат принцеси, трябва да преминат през няколко стъпки.

Да се тунинговат, доколкото им позволяват възможностите, да се явят на Мис Плеймейт, да покажат цици, палави езици, да се изредят де що има популярни мъже и тв водещи, които да ги обарат публично, а те да се кискат суетно иии... да се оглеждат за спонсор.

Останалото е лесно - печелиш или не, всяка понечила да бъде достатъчно дръзка и позволете да кажа - лека, намира място в родния хай-лайф.

Вие се смеехте на една от претендентките, че мечтае за „повече работааа, повече фотосесии...таквиз неща”, ама право си е момичето.

Всяка явила се на конкурса, после бива натрапвана всячески, докато не я изградят като име и съвременен модел за подражание.

Новата пепеляшка - мечтите се сбъдват.

С прискърбие съобщавам, че макар да твърдя, че сме страната с ОГРАНИЧЕНИ възможноти, тук винаги има място за още една плеймейт-пепеляшка. Стига да има достатъчно големи цици и устни.

Естетиката няма голямо значение за плеймейтките, стига всичко да е повече, нали знаете приказката на Мечо Пух?!

В този ред на мисли преди малко ми попадна видео от партито след последния конкурс, на което се вижда как няколко миски кръшно увиват снага и вирят дупета около възрастен мъж, наподобяващ Хю Хефнър. Хубава гледка. Показателна.

В същата тази държава, нашата, някъде от 1967-ма се организира конкурсът Мис България. Там условието е да сте красива, нежна, ЕСТЕСТВЕНА и интелигентна млада българка. С дълги крака, перфектни мерки и хубава усмивка. Идеята на конкурса е победителката да бъде еталон за красота, да представя България пред света и да се занимава с благотворителни каузи.

Предполагам, че тази корона тежи повече от чека за 10 000 лв. за корекции при доктор Енчев...

Този конкурс обаче, в днешна България, някак загуби интереса на публиката.

Там има кръг по бански, но не и без.

Там момичетата не ги питат как обичат да ги оправят и кои са любимите им пози (пред зала пълна със загорели спонсори), и вероятно затова не оценихме и красивите момичета, които бяха коронясани през последните години.

Всъщност, я помислете коя беше Мис Плеймет през миналата и по-миналата година и кои момичета спечелиха Мис България?

Точно така, последните имена ви се губят. Така е, когато кубиците са по-малко, а интелектът повече.

Последната ни Мис, която пратихме на конкурса Мис Вселена, беше оплюта заради тоалета си, който беше препратка към кукерските обичаи в страната. Никой не обърна внимание на добрия й английски, хубавата усмивка, приятните разсъждения и доброто представяне. Вяло мина и замина жестът й към филипинско момиче, на което подари роклята си.

Някъде далеч в чужбина обожават нашата Миска, но за нашите стандарти, тя била дебела. Предполагам, че липсата на силикон също ви кара да не я харесвате.

Всичко, което искам да кажа е, че идеалите ни са сбъркани.

И че малките момичета нямат търпение да им сложите цици за бала, да се явят за плейметки и да се къпят в живот, подобен на Николетиния.

Цици и хиалурон - да живее рая в България.

А някога, отдавна, сме имали вкус и миските ни са били еталон за красота като Бранимира  Антонова (първата Мис България)... ех славни времена.

 



Виж още от Истината »

Срамът от Прехода руши

Срамът от Прехода руши

В този смисъл паметникът „1300 години България“ е невъзможен и нежелан в България, защото по същество той се е преврънал в паметник на прехода. А паметник на прехода е също толкова неудобен, колкото и идеята, че преходът е свършил. Защото, ако преходът има паметник, ерго живеем в следващ етап. Тази проста истина обаче би направила онтологически невъзможно съществавунеот и на „интелектуалците“, и на техните питомци, но също така и на „храбреца на републиката“...

26 July 2017

„Плача за Левски.“

„Плача за Левски.“

Този текст за Левски е изпратен в редакцията на Lentata.com от Моника Иванова, на 15 години, от Варна. Ето как обяснява тя причината за написването му: "Трябва да се борим със забравата на миналото, за да не бъде забравен някога и нашия народ! Огорчена от това, с което се сблъсквам всеки ден, написах есе за Левски, с което участвах в Националния литературен ученически конкурс „Паметта за Левски днес", организиран от Община Карлово и МОН. За моя радост есето ми спечели първа награда...

15 July 2017

От курва на курва и от век на век

От курва на курва и от век на век

И подло, брате, се живее сред проституция ограничена и ограничаваща. Която стои на вечния кръстопът и като жандарм прегражда пътя. Едните дърпат на Запад, другите – на Изток. Вечния въпрос кой път да хванем. И вечно непредложения отговор, че може да имаме собствен път. Който плаща, той поръчва пътя – така го разбират и западните, и източните наложници.

13 July 2017

Коментари


Специален коментар