Истината - Зад това, което знаем

Наши емигрантски сливи за арабска смет

16 February 2017   0

Автор Калин Руменов

Наши емигрантски сливи за арабска смет

Ако настаним по нашите земи две африкански сирачета, на две емигрирали сливи с български паспорти ще им зачетат уличния вагинален стаж за пенсия.

И през тежките менструални дни ще бъдат компенсирани според щедрите кодекси на европейския труд.

Ако устроим арабско семейство с роднините му по съребрена линия – на излъгана циганско-мохамеданска бригада в Германия ще й изплатят последната надница.

И почти сигурно ще й предложат истински договори.

Ако приемем 10 000 африканци и араби с етикети на бежанци – толкова изтекли наши мозъци ще бъдат признати за учени от световна класа. 

А всеки път, когато откажем да приемем мигрант, ще умира по едно коте на български емигрант.

Това трябва да е почти библейска система. При която всяко мигрантско добро, направено от хората Тук, се връща на нашите хора Там. Затова туземците ще правим всичко по силите и против традициите си, за да преживяват добре заминалите Там.

Това обаче не е библейско, а е безумно. Безумно като поверие на един разделен народ, който вярва в невъзможния трансграничен бартер „сливи за смет”.  

Това е възможно най-откачената система за скачените съдове. Че човешкият експорт ни задължава не демографски, не икономически, а най-вече морално ни задължава на човешки импорт без подбор. И най-вече ни задължава морално не към другиго, а към нашите хора Там – след като тях са ги приели всичките, значи и Тук трябва да приемаме всичко.

Трябва веднъж завинаги да се разберем за няколко неща с онези, които са Там и вменяват на туземците морален дълг за приютяване на хора от арабски кол и африканско въже.

Наистина ще ви провъзгласим за изтекли мозъци, ако докажете на теория и практика връзката между заселването на чужди хора Тук и как то придава добавена стойност на вашия имидж като чужди хора Там. Прави ви ли по-уважавани, заради произхода, вече ви гледат с други очи, или поне заплатата ви вдига.

Съществува ли по вашите нови места такава житейска сделка, или няма даже такава полюция.

Трябва веднъж завинаги да се разберем също, че Тук нямаме никакви ангажименти към Там. Впрочем, както и вие нищо не ни дължите. Нищо не изискваме от вас и очакваме да е взаимно.

Сметките ни като разделен народ са кристално чисти въпреки постоянните натяквания – вижте само какви емигрантски пари се превеждат всяка година. Има ги транзакциите за милиарди, но те са заради вашите майки, жени и деца.

Знаем, че само да пожелаете, още утре може да спрете кранчето. Но вие знаете, че това няма да ви направи отмъстени постбългари, а най-банални кучи синове, макар и глобални кучи синове.

Трябва да уточним и какво смятате да правите с наследствения си имот България.

Смятате ли да го ползвате, дори за месец-два годишно, защото е добре да бъде наглеждан и пазен.

Или ви е все тая в какъв разграден двор ще се превърне, още повече, че ще повиши коефициента ви на интелигентност – били сте достатъчно далновидни да напуснете това място навреме.   

Не си дължим нищо друго освен тези дребни уточнения.

Общият ни живот като народ и без това е пълен провал, за да го проваляме още повече. Общото ни място очевидно е непоносимо за вас, за да го правим още по-непоносимо – този път и за нас. 



Виж още от Истината »

Срамът от Прехода руши

Срамът от Прехода руши

В този смисъл паметникът „1300 години България“ е невъзможен и нежелан в България, защото по същество той се е преврънал в паметник на прехода. А паметник на прехода е също толкова неудобен, колкото и идеята, че преходът е свършил. Защото, ако преходът има паметник, ерго живеем в следващ етап. Тази проста истина обаче би направила онтологически невъзможно съществавунеот и на „интелектуалците“, и на техните питомци, но също така и на „храбреца на републиката“...

26 July 2017

„Плача за Левски.“

„Плача за Левски.“

Този текст за Левски е изпратен в редакцията на Lentata.com от Моника Иванова, на 15 години, от Варна. Ето как обяснява тя причината за написването му: "Трябва да се борим със забравата на миналото, за да не бъде забравен някога и нашия народ! Огорчена от това, с което се сблъсквам всеки ден, написах есе за Левски, с което участвах в Националния литературен ученически конкурс „Паметта за Левски днес", организиран от Община Карлово и МОН. За моя радост есето ми спечели първа награда...

15 July 2017

От курва на курва и от век на век

От курва на курва и от век на век

И подло, брате, се живее сред проституция ограничена и ограничаваща. Която стои на вечния кръстопът и като жандарм прегражда пътя. Едните дърпат на Запад, другите – на Изток. Вечния въпрос кой път да хванем. И вечно непредложения отговор, че може да имаме собствен път. Който плаща, той поръчва пътя – така го разбират и западните, и източните наложници.

13 July 2017

Коментари


Специален коментар