От Читателя
ОНЛАЙН БЛАГОПОЛУЧИЕ

Гост-автор | 20/02/2017

Цъкаме. Изпращаме смайли, без да се усмихваме. Брои ли се?

Изобщо демонстрирането на щастие по-щастливи прави ли ни? Он-лайн благополучието маркер за какво е?

Изящната храна, красивите лица, снимки от екзотични дестинации...

Какво трябва да покажат? На кого? Диалог ли е?

Одобрението от другите, изразено с лайкове, е като морски бриз за егото ни. Какво се случва, ако нямаш лайкове? По-малко значим ли си?

А когато имаш много? Нима всемогъщ?

Границата на истинността във Фейсбук вече е размита с праха от живото живеене.

Дори насладата от случването остава горчив послевкус, ако не е шерната или пази Боже, е недостатъчно рийчната. Тоест, правенето, действието, реалното се случва, за да бъде отбелязано. Иначе може и да не се случва.

Инверсия на ценности.

ОсакАТяваме емоционално или се обогатяваме? Чисто граматически наставката „-ат” означава наличие, изобилие- космАТ, брадАТ, окАТ. Какво ще значи богАТ тогава? Пълен с Бог?

Баба ми имаше едно време на стената (най-простата) имаше един гоблен с червен надпис „Бог е любов”. Тоест ,да си богат би трябвало да значи да си пълен с любов.  А любовта на Фейсбук стените приема форма на червено сърце и е по-висша от палеца. Колкото повече, толкова по-богат. Това е системата.

През 2035 година един човек срещнал на улицата 16-годишно момче.

„Здравей, мойто момче! Много си пораснал! Какво става с химията и биологията? Ще го наследяваш ли докторлъка?”

„Извинете, познаваме ли се?”

„Е, хубава работа! Че с майка ти сме приятли във Фейсбук от 20 години! Нея не съм я срещал никога, ама ей на - тебе те видях. Живот...”

Многото фийлинг ампутира сетива.

Така става понякога с мрежите - заплитане, заклещване,  скъсване. Мнимото живеене ражда рискове и винаги бива наказано. От действителността.

Последователите в Инстаграм обикновено не те следват, когато протестираш за своите каузи, когато заставаш срещу неправдата, когато трябва да се присъства физически. Излезлите да нададат вой срещу високите сметки за ток, двайсет човека - тях питайте.

На събитието им във Фейсбук са отбелязали, че ще отидат не знам си колко много хора. Виртуални революционери често зад променени имена.

Ако Левски имаше Фейсбук, щеше ли да създава ивенти там? Колко често щеше да се тагва с Раковски? Щеше ли да е активен в мрежата, където тия дни го почитаме с гръмки фрази?

Що се касае до имената, всъщност да си ги сменяш е супер изкушаваща възможност. Особено, ако нещо не те кефят. Да се кръстиш, както си искаш, е като да се родиш отново. Само че това раждане не те вади, а те скрива. Зад анонимността се гризат нокти.

Илюзорната смелост е епидемията на съвремието ни. Пластмасови смелчаги, цици и лъжици. Скръц, скръц. И после нови.

Никнеймовете нищо не значат, щом се боят от истинските имена.



Други статии от този автор



Коментари