КАКВО НЕЩО Е ФАШИЗМЪТ

Всички ние сме забравили какво е фашизмът.

Фашизъм е детето ти да види нещо на витрината и ти да го дръпнеш за ръката - "не гледай натам, дете, не е за тебе..."

Не, защото детето е гладно. Или защото нямаш пари. Не, защото на витрината има жълта звезда на Давид.

А защото просто на витрината продават транссексуална кукла за транссексусални деца.

Това е културен фашизъм - върху детето ти и върху теб се налага нов морален инженеринг. Той може да те кара да мразиш евреите, но може и да те накара да се съмняваш в пола на детето си, даден от Господ.

Чист фашизъм, познат единствено от близкото минало - просто е малко по-пластмасов и малко по-корпоративен.

Всички сме забравили какво е фашизмът.

Фашизъм е репортер да казва на говорещ човек - не искам да чувам това, това не е правилно. Човекът пред микрофона е прост, говори прости неща, но фашизмът започва там, където някой няма да право да си каже простите неща. Това е онзи вид фашизъм, в който ние живяхме и във вестника имаше само ПРАВИЛНИте НЕЩА. А отдолу народът, както е днес - клокочеше недоволен като бавно подгряван казан с чорба от презрени жаби.

Припомнете си какво е фашизмът.

Това е да поставиш приоритети, които не са приоритети на нацията. На човека.

При стария фашизъм приоритет беше животът на русите и синеоките - за сметка на черните и евреите. Днес е по-лошо - приоритет са кученцата и котките, за сметка на децата (всички видове деца).

Това е фашизъм - всеки ден да се бориш против тричането на кучета в село Бродилово. Но нито един ден да не забелязваш как деца раждат деца. Нито един път да не ти направи впечатление, че в циганските махали момичетата ги хвърлят на боклука още на 11 години, осакатяват социално и сексуално хем една бъдеща майка, хем едно бъдещо дете. И законът, този фашисткият, новият, има за задача да спре подхвърлянето на кучета във въздуха, праща полиция в Бродилово, но нито един път няма за задача да спре хвърлянето на едно момичешко черно дете на социалното сметище. Както и детето на момичешкото черно дете.

Още повече - да страдаш заради хвърлени нависоко кучета, които много ги боли, но да поощряваш примерно сюнета при малки момченца, (които никак не ги боли, предполага се) или да обявиш за традиция обрязването на жени. Или забраната жените да са шофьори. 

Ако искате - нека да приемем, че болката е част от живота и традициите.

Или, ако искате - забранете всяка болка.

Фашизъм е да забраниш една традиция с летящи кучета, но да поощриш човешката и детинската, и женската болка. Да прояваваш търпимост.

Това е избирателен фашизъм.  

Огледайте се.

Ние живеем в тихо спускащ се над нас фашизъм - като здрач, като дълга нощ, в която инфрачервено вият сирените на умиращата нация. Нация, която не може да обясни на децата си защо има такива кукли, защо някои неща не трябва да се казват по телевизора, защо едни кучета са по-важни от едно черно момиче на 11 и едно нейно, току що родено ново черно дете, обречено да роди на 11.

Какво нещо е фашизмът, а?! Невидим ли е, та не говорите за него. Страшен ли е, че мълчите. Харесва ли ви, че даже му помагате? Какво нещо, а?!