Родолюбието не е изчезнало

Нещо много лошо се случи с думата „родолюбие“ напоследък у нас.

Опитаха се да я опустошат. Да я подменят. Да ни убедят, че патриотизмът и родолюбието са:

А) отживелица, щото сме много проевропейски и много цивилизовани, разбираш ли,  за т‘ва дай да не изпъкваме много, много с национално самочувствие, ако може…че да не ни спрат грантаджийските кинти…

Б) характерни единствено за маргинални типажи-социопати с татуировки на Ботев и Левски по тялото

В) патент на конкретни политически сили, които ги ползват, за да печелят и поддържат властта си.

Ама няма толкова лесно да ви се получи зачеркването на родолюбието, драги модерни еничари.

Щото има хора, които работят за страната си, докато вие взимате чужди пари, за да внушавате, че е супер назадничево да си родолюбец в наши дни и че да носиш България в сърцето си е престъпно клише….

Има и други българи, които работят, за да ни пазят името, кръвта, паметта.

Например, знаете ли, че всяка година, вече 10 години наред, във Варна пристигат деца с български произход от историческата ни диаспора – в  Украйна, Молдова, Сърбия, Македония.

Тия деца не са със срязан корен. Учат български, празнуват нашите празници, за които ние най- често вместо да слушаме химна – спорим по ТВ студиата трябва ли ни 3 март или не…

Тия деца се чувстват свързани с България.

Разбира се, това не се дължи на държавата. Която ме е срам дори да споменавам какво прави за българските общности по тези места…Кажи речи – нищо.

Та тия деца – тази година също ще бъдат във Варна, на семинар - „България 2017 – 10 години част от Европейския съюз, период на предизвикателства, възможности и научени уроци“ (10-14 април, 2017 г, Варна). Събитие, което една декада се организира от фондация „Българска Памет“. Обърнете внимание – не от държавата, не от Агенцията за чужденците, не от някой, получил грантове за това.

Защо ви разказвам за тези деца?

Защото те са България, извън географските ограничения.

И понеже, докато се опитват да ни убедят, че няма с какво да се гордеем вече, и, че е твърде ретро да се опираме на историята си –  трябва да знаете, че все пак нещо се случва.

200 деца ще се срещнат, ще говорят за Европа, за европейската идея, за България. За това как искаме да живеем заедно. Това означава интеграция. И това означава да се работи за европейски ценности.

Лошото е, че тия думи ги изтъркаха от празна употреба, драгите грантаджии, докато работеха за това да скапват националното ни самочувствие.

Хубавото е, че не могат да спрат кръвта. Не могат да заличат нито историята, нито да скъсат връвта, която кара децата в Молдова да учат български и да празнуват 24 май.

Родолюбието не е изчезнало.

Просто си върши работата, докато хората с грантовете се мъчат да ви убедят, че няма с какво да се гордеете.

Ама има.

Вижте тези деца.