Интервю
Костадин Костадинов: „Или ние българите ще си управляваме страната, или страната ни ще умре“…

Лентата | 31/03/2017

Дни след изборите, говорим с  историка, юрист и лидер на ПП „Възраждане“ – Костадин Костадинов. За равносметката – какво разбрахме от поредните избори, има ли изход от апатията на българите и ще стигнем ли някога до реална промяна.

Ето какво ни каза той, накратко:

Следизборна равносметка

„Направих си равносметка четири дни след изборите, когато ми се обади един твой колега, журналист по повод на това, че сме върнали субсидията и ми зададе въпроса – „добре, това не е ли PR? Щом в нашето общество да си изпълниш предизборното обещание се счита за PR, а да не го изпълниш и да излъжеш се счита за нещо нормално и логично… Аз досега не съм забелязал журналисти да задават въпроси на партии и политици….Тъй като винаги, винаги, винаги след изборите досега и победителите, и победените правят точно обратното на това, което са казали. Примери за това през последните 27 години – стотици хиляди. За мен това беше най-тъжната равносметка от изборите, което ми показа колко обществото е болно и  как се приема за съвсем нормално да крадеш и да лъжеш. И когато направиш нещо добро започва да се търси зла умисъл в доброто.

„Ама как така се отказахте“, „ама тука значи някой друг им е дал пари“, „или пък ги е взел някой, който после ще им ги върне…Тоест, показа ми до каква степен нашето общество е почти умряло и съответно колко много работа трябва, за да се излекуваме.“.

 Необратимо?

„Обратимо е. Но нещата се обръщат чрез личен  пример. Ето сега казват за нас, защото се случва за 1 път за 27 години – чудо! Една партия си изпълни предизборното обещание. Но ще продължаваме да правим същите неща и за напред и в крайна сметка, мисля, че хората ще дадат доверие, и то не е само на нас – ще бъда радостен и щстлив, ако всички останали започнат да си изпълняват предизборните обещания.

Те всъщност партиите си изпълниха наполовина предизборните обещания – те казаха, че ще има вдигане на пенсии и заплати. Е, вдигане има, но не на пенсии и заплати. Дет се вика обещанието е наполовина изпълнено, не са излъгали на 100 %...“

За вярата и умората

„Истината е, че хората  до голяма степен вече не вярват, че може нещо да се промени със собствени усилия, средства и енергия.

Първо, за 27 години огромна част от българското общество беше принудена да напусне, на второ място - чисто демографски ние намаляхме с над 2 милиона души, на трето място голяма част от хората са толкова убити финансово в ежедневния си живот и нямат желание за борба. Все пак не са изгубили желанието за борба, но са много уморени хората. Разчитат на тези, които управляват… За мен надеждата е тази -  тия, които претендираме, че имаме желание за борба да вървим напред, да не се поддаваме на съблазни, щото в политиката има много и да вървим напред, да започнем ние да си управляваме страната. Имам предвид – ние българите. Казвам го, защото в момента ние не управляваме в собтвената си страна“.

Обещанията и купените гласове

„Това, което можеш да постигнеш с 1 изпълнено обещание е много повече от това, което    могат да ти купят милиони левове за купуване на гласове или за  реклама. Защото мисля, че ако след месец  излязат социологически проучвания, резултатът за „Възраждане“  ще бъдат изключително интересни. Само с едно изпълнено обещание и се превръщаме във социологически феномен.

Това не е нещо, кеото само ние можем да направим, всеки може.

Ние нямаме друг избор – или ние българите ще си управляваме страната, или страната ни ще умре. За съжаление.“

И още нещо… За медиите.

„Нас социолозите не ни показаха, дори във вечерта на изборите, когато стана ясно, че имаме над 1 %, бяхме в графата - други. Чак след това ни показаха, като стана ясно, че ще вземем субсидия и си зададох въпроса, ако всички тия коалиции, които бяха по 2-3 процента бяха партии, дали щяха да ни споменат...Нямаше. Сега ни споменаха само заради любопитния факт, че ние бяхме единствената партия, минала прага, за да получи субсидия…Е, по дяволите, това ли е най-важното в българската политика? И това за пореден път показва колко са изкривени и деформирани българските медии, които не представляват средства за масово осведомяване, а средства за масова  дезинформация.  Както казва един мой приятел – в България няма медии, има СМРАД – Средства за Масова Рекламаи Активна Дезинформация“. 



Други статии от този автор



Коментари