Светът пред война

Без разрешение на Конгреса, незачитайки Конституцията на САЩ и без резолюция на ООН, днес американският президент Тръмп де факто обяви война на Сирия – обстрелването на сирийската военна база до Хомс с ракети Томахоук и поне четири жертви е акт на война.

Русия като съюзник на сирийското правителство на терен е предупредена за ударите, но не достатъчно рано, за да няма и превенция на загубите.

Поводът за въздушните удари: убийството на 86 цивилни през седмицата в малко сирийско градче, сред които и десетки деца, а оръжието е смъртоносният газ „зарин”.

Какво предстои оттук насетне: отговорът на Сирия и Русия, както и ще има ли ескалация на военните действия от страна на САЩ. Истината обаче е, че светът вече няма да е същият…

И най-важното – светът вече Е в Световна война. Русия е на терен в Сирия, подкрепяйки официалното правителство на Асад след негова покана, биейки се срещу ИДИЛ...

През 2013г. след използване на химическо оръжие Сирия, Обама също щеше да атакува. Великобритания и Франция бяха против, но истината е, че имаше твърде много съмнения за това кой точно е използвал оръжието – Асад или „бунтовниците” - да разбираме радикалните ислямски главорези в огромната си част. Тогава беше поставена „червената линия”, която обаче явно за САЩ вече е пресечена.

Само преди няколко дни Тръмп и външният министър на САЩ, Рекс Тилърсън, говореха, че ще оставят Сирия да определя сама съдбата си.

Днес ставаме свидетели на този еднозначен ход, а американският президент твърди, че е гъвкав и виждайки какво става в страната – действа.

Няколко въпроса. Цялата ситуация е меко казано странна: защо, печелейки войната с победи като тази в Алепо и силна политическа подкрепа, Асад би направил подобен кретенски и мракобесен ход, избивайки десетки деца и то точно по-този начин – с химическо оръжие, което веднага общественото мнение по света срещу него?

На базата на какво се основава тази убеденост на Тръмп, че точно сирийската армия е направила атаката, въпреки яростно отричане от страна на администрацията на Асад – на разузнаване ли, на какво?

Подобни съдбовни ходове изискват малко повече обосновка. Защото и за Ирак имаше много „сериозни” сведения за оръжия за масово поразяване. Оказа се лъжа, отнела живота на 4.5 хиляди американски войници, стотици хиляди невинни жертви и милиони бежанци, след появата там на ИДИЛ. Този акт сега бил с цел защита на националната сигурност на САЩ и прекратяване на разпространението на „химически оръжия”. Много книги са изписани за причините за почване на война – от гражданската война в САЩ, та през Първа и Втора световна война, Виетнам и т.н. „Фалшивият флаг” като прийом не е като да не е бил използван от политици, които искат война.

Медиите по света: под всякаква критика. Вместо веднага да се опитат да покажат и другата гледна точка – те са в трескава радост и въртят едно и също. Анализите са това колко Тръмп бил решителен за разлика от Обама. Каква силна ръка показвал, заливат ни с кадри от атаките с газ – никакъв анализ на възможността именно главорезите, дето кълцат деца и снимат клипчета, да са причина за газовата атака, или хвърлена бомба от самолет да е взривила склад с подобни субстанции. Буквално посяват семената на безкритичното одобрение на всякакви едностранни действия, нито капчица критичност или мнителност. Двоен стандарт имаше и при отразяването на обсадата над Алепо от сирийско-руска страна спрямо това сега в Мосул, където иракско-американските части също демонстрират нагледно дребнотемието „човешки живот”.

Нашите медии пък хептен изтрещяха – спец отряд Кобра бил заловил крадци на две хиляди лева и какво казал този и онзи за великия Парламент, това са темите. Най-малко е интересно: „остарялото” НАТО - по Тръмп - ще влиза ли във войната, ние ще пращаме ли хора?

Истината е, че независимо от кампанията си срещу инвазия в Близкия Изток, Тръмп бе бързо омотан и от неоконсерваторите в собствената си партия си, и от все по-кръвожданите демократи. Разбра как се играе тази игра.

Война и пак война – така работи системата.

Този път залогът е много голям, защото зад Сирия са Русия и Иран и макар САЩ да има разходи за отбрана колкото следващите 7 държави заедно, то ядреният потенциал при Русия и негативите за всеки от нас при глобален конфликт са непоносими.

Какво предстои? В най-лошия случай – нова Световна война. В най-добрия – поредната война на американски президент в Близкия изток (в Йемен САЩ и саудитите скоро няма да има какво да бомбардират), тъй като САЩ изглеждат решими да сменят и този режим. Тоест: Нов Ирак, нова Либия. Какво идва след диктатори тип Кадафи и Саддам? Идил и Ал-Кайда. Това е. Още милиони бежанци. Още самосиндикални терористични актове на родна земя.

Къде сме ние? В мислите – бием корупция и мафията. В реалността – на няколко стотин километра от военните действия, а знаковите оттук насетне сблъсъци – дано само дипломатически – САЩ- НАТО- Русия-Турция, неминуемо ще са ни топ-тема, каквото и да си мислим.