Задава ли се опасна смяна на караула в Сирия?

Една позабравена тема отново изплува на хоризонта – тази за химическите атаки и лошите диктатори.

На 4 април в сирийския град Хан Шейхун се случи такава атака. Западните държави побързаха да обвинят президента на Сирия Башар Асад затова, че съзнателно унищожавал собствения си народ. Редица дипломати веднага започнаха с помията си срещу Сирия и нейните съюзници Русия и Иран. Тази помия се лееше и в Съвета за сигурност за ООН, където западните посланици обвиниха Русия във всички смъртни грехове. Малко е странно уж демократичните американци, французи и англичани да се позовават на източници като „Ал Кайда“ в Сирия, нали?

Реакциите на Великобритания, Франция, а впоследствие и САЩ бяха еднозначни - ще се търси нова конфронтация с Русия на всяка цена.

Външните министри на гореизброените държави побързаха да обвинят сирийския президент Башар Асад за извършването на химическата атака. Как така всички са убедени, че той стоял зад атаката, без да е извършено официално разследване?

Руското министерство на отбраната обаче излезе с информация, че сирийските военновъздушни сили са ударили склад с химическо оръжие.

Логично идват няколко въпроса:

Защо е имало химически боеприпаси в складове на територия, контролирана от Ал Кайда в Сирия? (Групировките там са много - Ахрар Ал Шам, Тахрир ал Шам, Свободна сирийска армия и тн.)

Защо ислямистите винаги изваждат картата с химическите атаки точно след поредната си неуспешна офанзива в северна Хама? Не е ли странно, че партенката с химическото оръжие винаги идва в момент, когато джихадистите губят почва под краката си?

Защо когато същите джихадисти са в офанзива и печелят територии не се говори за химически атаки?

Въпросната партенка с използването на химическо оръжие вече е играна - тя се случи още през август 2013 г., когато по идентичен начин бунтовниците обвиниха правителството за използване на отровни вещества от страна на Асад. В резултат на това, пак прибързано, Барак Обама се готвеше за военна интервенция.

Благодарение на твърдия дипломатически отпор на Русия, военна интервенция не се случи.

Вместо това бе приета резолюция 2118 на ООН, според която Сирия се задължи да унищожи химическия си арсенал. През 2014 г. тогавашния държавен секретар на САЩ Джон Кери се похвали, че последните 8% от химическия арсенал на Сирия са били унищожени.

По пътя на логиката изникват два въпроса

Как Асад може да използва оръжия, които вече е унищожил?

И защо му е на Асад да използва каквито и да е отровни боеприпаси, след като инициативата е в негови ръце – сирийската армия, подпомагана от руските ВВС си възвръща територии, макар и бавно. Защо сирийският президент ще предприеме такъв самоубийствен ход, при положение, че знае какви ще бъдат последствията?

Преди няколко дни Рекс Тилърсън бе на посещение в Турция, където заяви, че САЩ ще промени отношението си към Башар Асад и няма да търси непременно неговото сваляне. И точно след това се случи атаката в Хан Шейхун. Естествено, американската позиция претърпя обрат на 180 градуса, и Асад беше обявен за демон. Отново без независимо разследване и без конкретни доказателства.

Най-смущаващо е, че САЩ, Великобритания и Франция моментално се хванаха на въдицата на "Белите каски" и няколко терористични групировки. Необяснимо е как държави с такова мощно разузнаване се позовават на сводки от „Ал Кайда в Сирия“.

Явно някои западни елити искат глобална война и всячески се стремят към нея. За тях Русия е пречка. Нека не забравяме, че Русия и Иран сложиха прът в колелото на проекта "Ислямска държава". Русия и Иран провалиха плановете за ислямистка Сирия.

Западните елити са бесни и са готови да отмъстят, дори това да им коства голяма война. Те хвърлиха много пари и време, но не предвидиха, сирийският народ ще им окаже такава съпротива. Не подозираха, че този път плановете им за война ще бъдат осуетени и няма да се допусне още една Либия или още един Ирак.

Въпросът в случая е кому са нужни тези химически атаки? Ако си отговорим правилно кои биха спечелили от тях, ще разберем къде е разковничето.

На 7 април, в 3:40 българско време, американският президент Доналд Тръмп нареди удари с крилати ракети „Томахоук“ срещу сирийската авиобаза „Шайрат“. Атаката бе осъществена без мандат на ООН и без разрешение от американския Конгрес. САЩ дори не изчакаха да бъде проведено официално разследване, за да се изяснят причините кой всъщност е извършил химическата атака. Явно „дълбоката държава“ успя да победи Тръмп. Усещането на 7 април беше, че президентът на САЩ се казва Хилари Клинтън. Атаката на САЩ очаквано влоши отношенията с Русия. Руското командване заяви, че обмисля увеличаване на военното си присъствие в Сирия, а руско-американския меморандум за избягване на инциденти във сирийското въздушно пространство беше прекратен.

Темата за голяма война в Близкия Изток отново е на масата. А лъжците са едни и същи. Милитаризмът и глобализмът са много лоши явления, особено ако вървят ръка за ръка. Въпросът е дали светът ще повярва, така както повярва на онази епруветка с прах на Колин Пауъл.