Ако си истински журналист

Ако си истински журналист, първото, което трябва да направиш при извънредна новина е да провериш източниците и да ги подложиш на критичен анализ. 
Ако си истински журналист ще се запиташ надежден ли е първоизточникът на информацията, а след това ще провериш пътя й.
Ако си истински журналист поне малко ще се ориентираш в политическите процеси и няма да ти се налага читателите да ти пишат, че оплаканите от теб „бунтовници“ са „Ислямска държава“ и да ти се налага да редактираш и триеш статуси и позорно да се оправдаваш, че си била много уморена и затова си се объркала.
Ако си истински журналист и крупен специалист по Близкия изток, би трябвало да знаеш, че Хан Шейхун е владение на Ал Кайда и тази информация лекичко да те напрегне.
Ако си истински журналист ще си зададеш въпроса „можем ли да вярваме на турски източници за трагедията в Сирия, предвид факта, че Ердоган има ясни интереси там. Нищо, че аз едва наскоро най-сетне се усетих, че Ердоган е диктатор, след като само преди година твърдях публично, че е надежден и стабилен партньор на България“.
Ако си истински журналист ще се запиташ „мога ли да вярвам безкритично и безрезервно на разузнаванията на световните хегемони - тoва не са ли същите разузнавания, които убедено твърдяха, че Саддам има оръжия за масово поразяване, а иракските войници убиват кувейтски бебета в кувьози?“. 
Ако си истински журналист ще имаш поне грам критично отношение към недоказани обвинения, особено след драстични прецеденти, стрували живота на няколко милиона души.
Ако си истински журналист няма да твърдиш, че Русия е наложила вето на разследването на атаките с химическо оръжие в Сирия. Все би трябвало да ти стигне моралът да признаеш с половин уста, че ветото евентуално ще бъде наложено върху предложените от Запада санкции върху Асад преди да е проведено разследване за извършителя на атаката с химическо оръжие.
Ако си истински журналист няма да броиш ревниво чужди лайкове и не казваш на аудиторията си „не четете некви аматьори във Фейсбук, четете медии, тоест мен, ето тука едни мои статийки“, защото истинският журналист няма повод да се притеснява от чуждо мнение, ако неговото е добре защитено.
И още нещо. Ориана Фалачи си е Ориана Фалачи. Когато теб те нарекат „най-великата жива журналистка на света, на която никой не може да откаже интервю“, когато те прострелят като военен кореспондент, когато Кисинджър публично признае, че си го изкормила с въпросите си, когато имаш ташаците да хвърлиш никаба си в краката на Аятолах Хомейни – едва тогава можеш въобще да си помислиш да споменеш името й. Защото до тогава си оядена мейнстрийм бухалка.