ТОКСИЧНИТЕ ЖУРНАЛИСТИ

По повод свалянето на Люба Кулезич от ефир, което е поредното отстрелване на журналисти у нас, Lentata.com препубликува текста ТОКСИЧНИТЕ ЖУРНАЛИСТИ. 
Защото не бива да забравяме как едно по едно, фино и полека, се отстраняват емблематични лица от екрана. Медиите осиротяват тихо. Без много шум. И нали знаете какво следва - когато дойдат за вас, няма да има кой да ви защити...

{ARTICLE_ID-10101}

Журналистиката на 90-те години вече не съществува.
Днешната такава не се нуждае от персонифицирана журналистика.
Няма нужда от фигури и реални лица.
Профилът на новия журналист е човек, който не създава проблеми. А това е важно за медиите. Не толкова за шефове и собственици, колкото за правните отдели. Тези отдели никога не защитиха продукцията на работниците в медиите. Никога не спечелиха дело срещу чупещ микрофони ромски барон. Просто правните отдели са реле, което изключва проблематичните твърдения в днешната медия. А трябваше да защитават свободното слово.

Зрителят и читателят го нарича "цензура", но реално нито един шеф на медия не е казал на нито един журналист - "няма да правиш това". По-скоро проблемът на медиите е двоен - те задължават персонала си да правят конкретни неща, които или са скучни (наричат ги позитивни), или са част от обслужването на прости икономически интереси. Така се оказа, че всяка медия си има олигарх. Или близки олигарси. Така беше в модела на ТВ7, така е с икономическите издания у нас, така ще стане и с останалите медии. Те търсят да оцелеят в централизацията си към властовия център. Олигарсите днес се свеждат бавно до един. Модел, който ни е познат от миналото като проста еднопартийна система.

По пътя към централизация на медиите, която се случи с вестниците, от няколко години телевизиите се отървават от токсичната журналистика и неколабориращите се колеги.

Персоналът се подмладява, феминизира се, но не изпълнява основната си задача - борба с безчестието и корупцията в обществото. През последните години от екран бяха изхвърлени или дезактивирани почти всички силни имена, които си позволяваха да имат мнение и в политиката.

Всеки един от токсичните журналисти има две страни - от една страна е независимата им мисъл, от друга е желанието им да работят без проблеми.

От една страна е смелостта, от друга е компромисът. От една страна е радостта от честната работа, от друга - жълтите твърдения, че служат на някого. Но каквото и лошо да кажете за изредените по-долу имена, има само един извод - и той е, че не е възможно всички тези имена заедно да са провалени в професията си хора. Точно обратното - колкото и да ви дразнят или да не им вярвате, те, заедно, изхвърлени - показват защо в България денс няма място за свобода на словото.

Коритаров беше пръв - изхвърлен от едната, после от другата телевизия. Претекстът бе, че е нарушил моралните норми и директно се е заиграл с интересите на голям олигарх.  На 21 ноември 2008-ма Коритаров е махнат от сутрешния блок на Нова, а поводът за раздялата е неспазването от страна на водещия на „принципите на журналистическия плурализъм и използването на телевизионния екран за лични цели“ - се казва в прессъобщението на медията.

Днес Коритаров директно работи за чужди разузнавания и е пиар на чужди политически проекти у нас, силно вярвайки, че това е евроатлантическа ценност. Но не можеше да му се отрече, че бе способен да задава въпроси повече от днешните си млади колеги.

Иван Бакалов - име непознато от телевизиите, но за разлика от Коритаров се ползва с уважението на всички колеги в медиите. Бакалов в интернет прави разследвания срещу банки, което е недопустимо за никой друг журналист - за сметка на това срещу него се водят няколко дела от мастити банкери за огромни суми. Рядко търсен за мнения, защото има книга за властта и подозренията около имена във властта.

Карбовски - друг журналист с десетки дела срещу себе си - от активисти на БХК до битка с Нова телевизия и нейни бивши партньори за огромни неустойки в договорите си. Карбовски напусна Нова, без да обясни причините си и това разруши до този момент добре подредената му кариера. Недолюбван от медийните среди, но с високи рейтинги Карбовски се опита да лавира и стигна до там да е изтласкан нелюбезно до разказвач на истории от ъндърграунда.

Сашо Диков и Люба Кулезич са следващите имена - те падат от програмната схема на Нова от 1 септември 2015-та. Това става ясно в началото на август 2015-та.

Сашо Диков - днес работи като началник в интернет телевизия с много малък обсег. След бягството на Карбовски от Нова той получи шанс да прави всички видове журналистика. И го правеше добре, въпреки че силно му личеше, че е спортен журналист. Тръгването си от Нова Диков не е коментирал, той е лоялен към медията, но мълчанието му е странно.

Люба Кулезич беше отстранена последно преди няколко години от рейтинговия си ефир.

Въпреки залитанията си към Борисов по едно време тя е и си остава безкомпромисна във въпросите си към всички. Наричат такива жени заядливи, но именно те могат да правят журналистика. Кулезич се отърва леко от ефира си, не я съдиха за неустойки, пробва се в други медии, днес просто мълчи. Не за друго, а защото няма къде да говори.

Това са само част от токсичните имена. Към тях трябва да прибавите рокадите на журналисти от едната голяма медия в другата. Тези рокади не се обясняват публично, но също са част от клокочещото недоволство как се прави медия у нас.

Васил Иванов е име и символ на безкомпромисност, въпреки че жълти медии го обвиняваха, че е пощенска кутия на нечии интереси. Той няма да е последният, който си тръгва, след като дълго време е мълчал и работил цели 14 години. Едва ли през цялото време е бил цензуриран - нека не преиграваме. Но след него тенденцията е ясна - имената на задаващите въпроси и имената, имащи мнение, доайените на журналистическото разследване - всички те днес стават силно токсични за телевизиите.

Възражда се старият модел на плъзгане върху проблемите, в който - не е за вярване, но БНТ днес печели в публицистиката си пред могъщата конкуренция. БНТ още не може да излъчи имена, но ще има шанс, защото горният списък ще расте. Ще расте и числото, на което е днес България в класацията на свободата на словото. А днес то е 113-то място.