Всичко е лично
В това, което прави Васил Иванов, има още един важен момент.
Става дума за голямата лекота, с която Иванов записал всичките си колеги, подвел ги да кажат каквото трябва, преобърнал целия си разследващ отдел и атакувал собствената си телевизия. Охканията, че не било "етично" и така "подронвал имиджа" на медията си, са излишни, понеже става дума за един много по-голям проблем.
И той е, че огромна част от медиите приемат, че журналистите, макар талантливи, пробивни, умни, имат една задача по-важна от всички задачи и тя е да градят и пазят корпоративната си лоялност.
На собствениците на медии често им се струва, че са наели едни хора, които си работят като пичове в бизнес среда, само че пишат или снимат, какво от това.
Нека кажа: повечето добри журналисти въобще не се интересуват от тая тъпня. Ако се интересуваш повече от добруването на корпорацията си, отколкото от материала си, въобще не ставаш за тази професия.
Медията е едно регламентирано празно пространство, което изпълваш със съдържание - ако ти се получава, корпорацията по необходимост също напредва заедно с теб. Впрочем, малкото добри мениджъри го разбират.
Това, че Васил Иванов е избухнал срещу шефове и колеги - да се има предвид, че отгоре на всичко е човек, който отдавна се е доказал с железни нерви - изразява тъкмо този проблем. Колкото да се променя тази професия, без ресурса на свободата не може и няма да стане. Саморазправата на Васил ми харесва, понеже е хубаво да се напомни, че всичко продължава да е лично и че в машината стои човек.
А другото е ясно: корумпирана, гадна история. Некои курви направили много пари.
Още от категорията
.jpg)
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.