Войната на Марвин: Ощетените отвръщат на удара

Ако не си вършите работата, за която сме ви избрали и назначили съвестно, търпението на народа не е безкрайно!

Имало такъв „Мъж” с главна буква и с име – Марвин Джон Химаер.

Работил като заварчик, поправял автомобилни гърнета в град Гранби, в щата Колорадо. Градът бил малък, едва 2200 жители. Работилницата му там била с магазин към нея. Земята под нея той бил закупил на прилична цена по време на търг за 15 000 долара , който набавил чрез продажбата на своя дял от голям сервиз в Денвър.

Занимавал се и със свое хоби – сглобявал снегомобили и през зимния сезон разхождал младоженци в околностите на града. Имал си даже съответните рарешителни за тази дейност.

Бил много отзивчив и добродушен човек. Служил на младини като авиомеханик във военно въздушните сили на САЩ и оттогава се трудил като инженер – механик. Доживел до 52 години, но не се оженил поради някаква нещастна любов, нямал късмет човекът.

Механикът преживял няколко години в малкото градче , поправяйки автомобилните гърнета. Неговата работилница била плътно прилепена до местния завод за цимент. За негово нещастие и на съседите му , заводът решил да се разшири, принуждавайки ги да продадат земята си около него. Някой съседи по-рано, други по–късно се предали и продали собствеността си, но не и Химаер. Неговата земя, заводът така и не могъл да купи, въпреки законните и незаконни начини, които приложили.

В края разбирайки, че няма да стане културно, решили да му отровят живота.

Доколкото цялата земя около неговия имот вече била собственост на завода, те му спряли всички контакти с околния свят и дори улицата, водеща към дома му. Марвин решил да прекара нова улица до работилницата си и даже си купил голям булдозер "Komatsu D355A-3", на който ремонтирал двигателя.

Градската администрация отказала да даде разрешение за нова улица. От банката започнали да го натискат по ипотечния кредит със заплахи, че ще му вземат дома.

Химаер се опитал да възстанови справедливостта като подал жалба до местния съд , но загубил делото.

Няколко пъти бил посещаван от данъчната администрация , пожарната инспекция, санитарните власти – които му наложили глоба от 2500 долара за някакъв резервоар, неотговарящ на санитарните норми. Да се включи към градската канализация Марвин не могъл, защото трябвало да мине през земите на завода, а от там не му давали.

Марвин платил глобата като написал отдолу „Страхливци”.

След известно време починал баща му (на 31 март 2004г.). Докато го погребвал , на Марвин изключили тока, водата и запечатали работилницата. Като се прибрал, той се заключил в нея и практически вече никой не го видял.

Накрая, на 4 юли 2004 година – Денят на независимостта на САЩ, Химаер взел своя реванш, за всичко!

За създаването на бронирания булдозер загубил около два месеца. Обшил го с дванайсет милиметрова броня като сандвич, наливайки между листовете едносантиметров слой цимент. Снабдил се с ТV камери, които предавали околната картина на монитори, монтирани в кабината на булдозера. Камерите снаражил със специална система против заслепяване и почистване от прах и боклук. Предвидливо се запасил с храна, вода, противогаз и боеприпаси за трите пушки, две Ругер –223 и една Ремингтън –306. С помощта на дистанционно управляем кран също сглобен от него, той спуснал върху булдозера сглобената броня, затваряйки се отвътре.

„Затваряйки се вътре, той е знаел , че не би могъл повече да излезе от там” –твърдят полицейските експерти.

Напуснал работилницата си в 14:30 часа.

Марвин предварително съставил списък с целите си. На всички, на които трябвало да отмъсти.

За начало преминал през територията на завода, като щателно го обходил, започвайки от административната сграда, през цеховете до будката на охраната.

След това тръгнал из града.

Срутил фасадите на домовете на градския съвет. Отнесъл зданието на банката, която го натискала за ипотеката. Разрушил седалището на газовата компания, отказала след глоба да му зарежда газовите бутилки.

Последователно и методично преминал през кметството, противопожарната охрана, търговски склад, няколко жилища на администрацията от града, като бутнал до основи редакцията на местния вестник.

Също така разрушил и местната библиотека или накратко – всичко, което имало отношения към местната власт. При това бил много добре информиран - кое на кой принадлежи.

Опитали се да го спрат.

Отначало местните полицаи (разбирай шерифите), които употребили 9 милиметрово оръжие, но без успех заради бронята. Бил вдигнат по тревога местният отряд на S.W.A.T , а след това и планинските рейнджъри. В специалния отряд имали гранати, а рейнджърите били с щурмови пушки. Някакъв не особено умен сержант се качил върху булдозера и пуснал заслепителна граната в ауспуха му, но без резултат – дяволъ Марвин го бил оборудвал с решетка отвътре. След експлозията сержантът останал жив, а булдозерът  – без ауспух!

Химаер активно стрелял през прорязаните в бронята амбразури, но нито един човек не e пострадал от огъня му, защото стрелял над главите на хората!

Въпреки това полицаите вече не опитали да се приближат до него.

Булдозерът бил понесъл над двеста попадения от разни калибри, включително и гранати, но се държал здраво. Опитали да го спрат с препречена строителна машина, но Марвин без труд я забил във фасадата на магазин и я „паркирал” там. Кола, натъпкана с взрив и оставена на пътя му също не дала никакъв резултат – единственото поражение било пробитият му охлаждащ радиатор . Впрочем, практиката на употреба на този модел булдозер по кариерите показвала, че двигателят не се влияе много от липсата на охлаждане дори при пълен отказ на системата.

Всичко, което останало на полицията, било да евакуира жителите на градчето, като затвори пътищата към него, включително и междущатската федерална магистрала , което потресло вече цяла Америка!

„Войната на Марвин“ завършила в 16:23.

Накрая той решил да срути и местния универсален магазин, като оставил станцията за газоподаване, защото преценил, че нейният взрив би изравнил цялото градче.

Булдозерът се прислонил под срутения покрив на магазина и изведнъж спрял – чувало се само свистенето на парата от пробития радиатор.

Отначало полицаите не смеели да се приближат, после дълго рязали дупка в бронята, тъй като три килограма пластичен експлозив не дали резултат!

Опасявали се от капани, но когато се добрали след 12 часа до кабината, намерили Марвин мъртъв – последният куршум оставил за себе си.

Той въобще не смятал да се предава жив.

Булдозера някой искали да го направят на паметник, но надделяло мнението за неговото претопяване. Сред жителите на града има противоположни мнения.

„Славен мъж , бе този Марвин” – казват приятелите му и допълват, че ако той е ваш приятел – бил най-верният, но ако е ваш враг – бил най-опасният!

Тази постъпка предизвикала възхищение, както в щатите, така и по света.