Мост ли е Покритият Мост в Ловеч?

Мост ли е Покритият Мост в Ловеч?
30-04-2017г.
422
Лентата

Lentata.com публикува това отворено писмо на местна гражданска инициатива от град Ловеч. Писмото ни бе изпратено от Емилия Герганова, която обяснява, че е направена скандална промяна в  статута на Покрития мост в Ловеч - той е създаден като паметник на Кольо Фичето и е под защита на Закона за културно наследство. Герганова твърди, че от общината са направили промяна на статута, за да могат да се усвоят пари като мостът се санира. Но местни хора са против това и против факта, че Мостът е обявен за търговски обект... Ето аргументите на Емилия и местнте хора, без редакция.

Защото е важно, проблемите да се обсъждат и гражданите да са наистина граждани и да демонстрират мнението си. Ето така:

"Кое налага повдигането на един и същ въпрос за пореден път в рамките на последните две години, ако не пълното отричане на очевидни факти от страна на официалните власти в града. На снимката е отговорът на общинските съветници.
Мост е!
Само традиция или и интелигентно заобикаляне на действащите към момента на раждането на идеята османски закони от местните майстори?
Ловеч е имал традиции в строежа на покрити мостове още от началото на 19-ти век. Те са построявани отново и отново, винаги на приблизително едно и също място над реката, с една и съща функция – търговско-транспортна. От първия известен такъв мост, описан от Ами Буе през 1838 г. до настоящия му вариант - паметник на Уста Колю Фичето, изграден почти два века по-късно. Възниква един въпрос, който до момента не е получил своето разумно и логично тълкуване, или поне не и в писмена форма. Защо ловчалии са градили покрити мостове, със собствени сили и средства и то по времето и на територията на Османската Империя? Според официалната теория - някои пътешестващи из Европа търговци са искали Ловеч да прилича на развитите градове и поради тази причина са решили да започнат традицията с покритите търговски чаршии, използвайки пространството над река Осъм и същевременно да построят връзка между двата бряга, която да ползват всички...хем удобно, хем пък и практично. Версията „ще направим мост, който да ползва и турския аскер“ дава резултат и благословията за строежа е дадена. Теорията е достатъчно правдоподобна, но за пред властта – истината вероятно може да се крие на още едно място. По това време и наред с епохата на Възраждането, в Османската Империя се провеждат редица реформи. Това включва и значителното увеличение на данъчната тежест в поробените земи с редица нови налози, които да допълват хазната на султана и да финансират военните действия. Всеизвестен факт е, че по онова време в Ловеч е имало изключително практични, умни и прозорливи люде, начетени и образовани, които – водени от пословичната еснафска спестовност – сигурно са съзрели възможност да спестят някоя пара и от налозите. Вероятно е занаятчийската дейност, осъществявана от ловешките майстори в дюкяните върху моста над река Осъм, да е била облагодетелствана откъм налози, берии и такси – защо да се изтърва такава възможност да надхитриш османските власти, пък и да си въртиш занаята там, дето минава целият град?! Сигурно дори Османската империя чрез местните властници е имала уважение към предприемчивостта на местния еснаф, та не са предприели никакви мерки спрямо действията на хитрите ловешки майстори, работещи над реката.
Тази история не намира място в книгите за традицията на Ловеч в строежа на покрити мостове, но – знаейки за нравите на местните майстори, тя може би не е съвсем за пренебрегване. Тя не намира основа и в съвременната освободена България, в която реките са изключителна държавна собственост, а мостовете са с различни статути според предназначението и категорията си. Така и този уникален мост - възстановеният паметник на самоукия строител Уста Колю Фичето, има различен от този на останалите мостове, и при това абсурден статут – на „сграда за търговия”. 
Мостът не е Мост! 
От 2011 г. Покритият мост - емблемата на гр. Ловеч и уникално архитектурно-историческо творение е отразен кадастрално с трайно предназначение като „сграда за търговия“.
Кой, как, защо и с какви подбуди го е направил е добре известно, но нечестно – спрямо историята, спрямо онези находчиви люде, положили началото на една уникална за времето и положението в поробена България традиция. Строен и препострояван отново и отново като мост, с течение на десетилетия е бил и главна пътна артерия - част от републиканската пътна мрежа... сега вече е Покрит Мол, не мост. Това положение няма да се промени, колкото и да се повтарят аргументите против несправедливостта му, не и докато потомците на онези прозорливи ловешки майстори отпреди два века не осъзнаят грешките си спрямо историята и не поправят стореното с паметта на дедите си. Ако са ловчалии!
На 29.03.2017 г. на редовно заседание на Общинския Съвет - Ловеч, неколцина граждани, подготвени с правни и исторически аргументи, се опитахме да поправим откровената недомислица със статута на моста, но бяхме обвинени в показ на „будна гражданска съвест” в ущърб на общината. Казвам опитахме, защото не успяхме. И не успяхме, защото когато се намеси финансов и инвестиционен интерес, подплатен с морален упадък на местната политическа клика – то всеки друг мотив губи своята тежест, какъвто бе и случая с АИР Копривщица. Не успяхме и защото има явно нежелание да се разберат последствията от усвояването на едни 2,5 млн. лева, чиято първа стъпка е направената тихомълком и полулегално кадастрална промяна в статута на моста, за да се превърне той от мост в мол. Управниците на Ловеч знаят и го заявиха ясно на заседанието на съвета, че промяната в статута на моста и отразяването му като съоръжение(сграда) на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти – ателиета и обекти за търговия, каквото той всъщност е, автоматично означава спиране на проекта и издаденото строително разрешително.
Да сте чували за мост с клас за енергийна ефективност? Ама като сграда за търговия - може. Една администрация, която преди две години отрече проекта за саниране на моста - сега го нарича нещо добро, направено от предишната администрация, нарича го „приемственост” в управлението на общината. Е, благодарим ви за такава приемственост! 
Идеалното решение на всички нерешими проблеми на Покрит Мост, се оказва единствено саниране, къртене на настилката и демонтаж и монтаж на дървената обшивка, подмяна на процорци и стъклопакети като за 2,5 млн. лева с ДДС. А, и едни 170 000 лева за непредвидени разходи... Ако това е решението, то кое точно е проблемът – липсата на каквато и да е дългосрочна визия и програма за управление, непознаването на законите и правилата, на историята и опитите да се угоди на определени лица.
Ще споделим тук част от „блестящите аргументи” в защита на тезата, че мостът не е мост и обезателно трябва да се води сграда за търговия с енергиен клас. Многото въпроси, които наизскачаха под формата на опити за аргументи са: „Мост ли е Покрития Мост всъщност, колеги?”, Улица ли е ул. Мостова?, „Специалните закони наистина ли са толкова специални, че да са неприложими за Покрит Мост – та караме само на ЗУТ?” Кое е онова нещо, което изменя твърдо писмено становище на местен партиен лидер, щом същият стане кмет? Защо променяме формата на собствеността, като не променяме и кадастралния статут, за да стане той адекватен на новите нормативни разпоредби и да отговаря на действителността? Наистина ли това толкова няма нищо общо с проекта за саниране? На управляващия орган, който според кмета на общината е определил моста като „сграда за търговия”, дали не са му дадени само документите за молът, че да одобри проекта?
Ако ви беше толкова трудно да решите мост ли е Покритият мост, защото не пробвахте нещо елементарно: Например да вземете да се обадите до Община – Пловдив, пък да ги питате техният Покрит мост мост ли е, „сграда за търговия” ли е, или е „сграда на инфраструктурата със самостоятелни обекти”. Щяха да ви отговорят, любезни са. Пък и не ви трябва „достъп до информация”, те и така ще ви дадат всичко, от което имате нужда, даже кода – 740. Въпрос на компетентност, на отношение и на желание е...
И малко разяснения:
- „Един мост не е част от мост, нито част от техническата инфраструктура, ако по него не минава автомобилен трафик. Камо ли ако е Покрит Мост с дюкянчета.“ Т.е. всеки друг пешеходен мост, може да бъде покрит и да бъде обявен за битак или друго подобно по усмотрение на търсения проект. Особено ако има стълби и през него минават стотици хора на ден. 
- „Някакви хора искат да спрат строителното разрешително и да ни вкарат във финансова корекция“. Разбрахте най-накрая – да, искаме да го спрем и от две години го повтаряме постоянно. И искаме да го спрем не за да навредим на общината, демонстрирайки „будна гражданска съвест” – както се изрази председателят на Общинския съвет, а за да ви предпазим от поредното грандиозно административно фиаско. Защото хората ви гледат все по-неразбиращо, а вие отказвате каквато и да било комуникация, капсулирайки се в собствената си непогрешимост. Административният ви аутизъм е вреден за всички, но най-вече за вас. Целевата сума за проектиране е усвоена и не подлежи на корекция, незаконното строителство в АИР-Вароша обаче ще подлежи на такава. Тогава обаче корекцията ще е най-малкият проблем на тази община. Трябва да се помисли и за площад „Тодор Кирков” в този ред на мисли, и предстоящите корекции по проекта за обновяването му, които чисто и просто са неизбежни.
Тепърва предстои широк експертен дебат, организиран от община Ловеч, на който надълго и нашироко ще се разисква темата: Мост ли е Покрития Мост? Наистина този експертен дебат ще се радва на изключителен интерес от обществеността, дано обаче резултатите му бъдат публично достъпни, за да не се окаже, че Община – Ловеч е с номинация за „Златен катинар” в областта „Достъп до информация”. Другото, което буди интерес е натрапчивият въпрос: „С кои експерти се консултира администрацията на Община Ловеч през 2011 г. когато направи от Покрития Мост – Покрит Мол?” Кой ще даде отговор на този въпрос – сегашната общинска администрация или предходната, като сте толкова „приемствени”? 
Понеже ние сме твърде убедени в правотата на предложението си, то ще продължаваме да го пускаме за всяко едно заседание – докато потомците не бъдат осенени от просветлението свише. На предното, на предстоящото, на следващото и т.н."

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.