"Кое налага повдигането на един и същ въпрос за пореден път в рамките на последните две години, ако не пълното отричане на очевидни факти от страна на официалните власти в града. На снимката е отговорът на общинските съветници.
Мост е!
Само традиция или и интелигентно заобикаляне на действащите към момента на раждането на идеята османски закони от местните майстори?
Ловеч е имал традиции в строежа на покрити мостове още от началото на 19-ти век. Те са построявани отново и отново, винаги на приблизително едно и също място над реката, с една и съща функция – търговско-транспортна. От първия известен такъв мост, описан от Ами Буе през 1838 г. до настоящия му вариант - паметник на Уста Колю Фичето, изграден почти два века по-късно. Възниква един въпрос, който до момента не е получил своето разумно и логично тълкуване, или поне не и в писмена форма. Защо ловчалии са градили покрити мостове, със собствени сили и средства и то по времето и на територията на Османската Империя? Според официалната теория - някои пътешестващи из Европа търговци са искали Ловеч да прилича на развитите градове и поради тази причина са решили да започнат традицията с покритите търговски чаршии, използвайки пространството над река Осъм и същевременно да построят връзка между двата бряга, която да ползват всички...хем удобно, хем пък и практично. Версията „ще направим мост, който да ползва и турския аскер“ дава резултат и благословията за строежа е дадена. Теорията е достатъчно правдоподобна, но за пред властта – истината вероятно може да се крие на още едно място. По това време и наред с епохата на Възраждането, в Османската Империя се провеждат редица реформи. Това включва и значителното увеличение на данъчната тежест в поробените земи с редица нови налози, които да допълват хазната на султана и да финансират военните действия. Всеизвестен факт е, че по онова време в Ловеч е имало изключително практични, умни и прозорливи люде, начетени и образовани, които – водени от пословичната еснафска спестовност – сигурно са съзрели възможност да спестят някоя пара и от налозите. Вероятно е занаятчийската дейност, осъществявана от ловешките майстори в дюкяните върху моста над река Осъм, да е била облагодетелствана откъм налози, берии и такси – защо да се изтърва такава възможност да надхитриш османските власти, пък и да си въртиш занаята там, дето минава целият град?! Сигурно дори Османската империя чрез местните властници е имала уважение към предприемчивостта на местния еснаф, та не са предприели никакви мерки спрямо действията на хитрите ловешки майстори, работещи над реката.
Тази история не намира място в книгите за традицията на Ловеч в строежа на покрити мостове, но – знаейки за нравите на местните майстори, тя може би не е съвсем за пренебрегване. Тя не намира основа и в съвременната освободена България, в която реките са изключителна държавна собственост, а мостовете са с различни статути според предназначението и категорията си. Така и този уникален мост - възстановеният паметник на самоукия строител Уста Колю Фичето, има различен от този на останалите мостове, и при това абсурден статут – на „сграда за търговия”.
Мостът не е Мост!
От 2011 г. Покритият мост - емблемата на гр. Ловеч и уникално архитектурно-историческо творение е отразен кадастрално с трайно предназначение като „сграда за търговия“.
Кой, как, защо и с какви подбуди го е направил е добре известно, но нечестно – спрямо историята, спрямо онези находчиви люде, положили началото на една уникална за времето и положението в поробена България традиция. Строен и препострояван отново и отново като мост, с течение на десетилетия е бил и главна пътна артерия - част от републиканската пътна мрежа... сега вече е Покрит Мол, не мост. Това положение няма да се промени, колкото и да се повтарят аргументите против несправедливостта му, не и докато потомците на онези прозорливи ловешки майстори отпреди два века не осъзнаят грешките си спрямо историята и не поправят стореното с паметта на дедите си. Ако са ловчалии!
На 29.03.2017 г. на редовно заседание на Общинския Съвет - Ловеч, неколцина граждани, подготвени с правни и исторически аргументи, се опитахме да поправим откровената недомислица със статута на моста, но бяхме обвинени в показ на „будна гражданска съвест” в ущърб на общината. Казвам опитахме, защото не успяхме. И не успяхме, защото когато се намеси финансов и инвестиционен интерес, подплатен с морален упадък на местната политическа клика – то всеки друг мотив губи своята тежест, какъвто бе и случая с АИР Копривщица. Не успяхме и защото има явно нежелание да се разберат последствията от усвояването на едни 2,5 млн. лева, чиято първа стъпка е направената тихомълком и полулегално кадастрална промяна в статута на моста, за да се превърне той от мост в мол. Управниците на Ловеч знаят и го заявиха ясно на заседанието на съвета, че промяната в статута на моста и отразяването му като съоръжение(сграда) на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти – ателиета и обекти за търговия, каквото той всъщност е, автоматично означава спиране на проекта и издаденото строително разрешително.
Да сте чували за мост с клас за енергийна ефективност? Ама като сграда за търговия - може. Една администрация, която преди две години отрече проекта за саниране на моста - сега го нарича нещо добро, направено от предишната администрация, нарича го „приемственост” в управлението на общината. Е, благодарим ви за такава приемственост!
Идеалното решение на всички нерешими проблеми на Покрит Мост, се оказва единствено саниране, къртене на настилката и демонтаж и монтаж на дървената обшивка, подмяна на процорци и стъклопакети като за 2,5 млн. лева с ДДС. А, и едни 170 000 лева за непредвидени разходи... Ако това е решението, то кое точно е проблемът – липсата на каквато и да е дългосрочна визия и програма за управление, непознаването на законите и правилата, на историята и опитите да се угоди на определени лица.
Ще споделим тук част от „блестящите аргументи” в защита на тезата, че мостът не е мост и обезателно трябва да се води сграда за търговия с енергиен клас. Многото въпроси, които наизскачаха под формата на опити за аргументи са: „Мост ли е Покрития Мост всъщност, колеги?”, Улица ли е ул. Мостова?, „Специалните закони наистина ли са толкова специални, че да са неприложими за Покрит Мост – та караме само на ЗУТ?” Кое е онова нещо, което изменя твърдо писмено становище на местен партиен лидер, щом същият стане кмет? Защо променяме формата на собствеността, като не променяме и кадастралния статут, за да стане той адекватен на новите нормативни разпоредби и да отговаря на действителността? Наистина ли това толкова няма нищо общо с проекта за саниране? На управляващия орган, който според кмета на общината е определил моста като „сграда за търговия”, дали не са му дадени само документите за молът, че да одобри проекта?
Ако ви беше толкова трудно да решите мост ли е Покритият мост, защото не пробвахте нещо елементарно: Например да вземете да се обадите до Община – Пловдив, пък да ги питате техният Покрит мост мост ли е, „сграда за търговия” ли е, или е „сграда на инфраструктурата със самостоятелни обекти”. Щяха да ви отговорят, любезни са. Пък и не ви трябва „достъп до информация”, те и така ще ви дадат всичко, от което имате нужда, даже кода – 740. Въпрос на компетентност, на отношение и на желание е...
И малко разяснения:
- „Един мост не е част от мост, нито част от техническата инфраструктура, ако по него не минава автомобилен трафик. Камо ли ако е Покрит Мост с дюкянчета.“ Т.е. всеки друг пешеходен мост, може да бъде покрит и да бъде обявен за битак или друго подобно по усмотрение на търсения проект. Особено ако има стълби и през него минават стотици хора на ден.
- „Някакви хора искат да спрат строителното разрешително и да ни вкарат във финансова корекция“. Разбрахте най-накрая – да, искаме да го спрем и от две години го повтаряме постоянно. И искаме да го спрем не за да навредим на общината, демонстрирайки „будна гражданска съвест” – както се изрази председателят на Общинския съвет, а за да ви предпазим от поредното грандиозно административно фиаско. Защото хората ви гледат все по-неразбиращо, а вие отказвате каквато и да било комуникация, капсулирайки се в собствената си непогрешимост. Административният ви аутизъм е вреден за всички, но най-вече за вас. Целевата сума за проектиране е усвоена и не подлежи на корекция, незаконното строителство в АИР-Вароша обаче ще подлежи на такава. Тогава обаче корекцията ще е най-малкият проблем на тази община. Трябва да се помисли и за площад „Тодор Кирков” в този ред на мисли, и предстоящите корекции по проекта за обновяването му, които чисто и просто са неизбежни.
Тепърва предстои широк експертен дебат, организиран от община Ловеч, на който надълго и нашироко ще се разисква темата: Мост ли е Покрития Мост? Наистина този експертен дебат ще се радва на изключителен интерес от обществеността, дано обаче резултатите му бъдат публично достъпни, за да не се окаже, че Община – Ловеч е с номинация за „Златен катинар” в областта „Достъп до информация”. Другото, което буди интерес е натрапчивият въпрос: „С кои експерти се консултира администрацията на Община Ловеч през 2011 г. когато направи от Покрития Мост – Покрит Мол?” Кой ще даде отговор на този въпрос – сегашната общинска администрация или предходната, като сте толкова „приемствени”?
Понеже ние сме твърде убедени в правотата на предложението си, то ще продължаваме да го пускаме за всяко едно заседание – докато потомците не бъдат осенени от просветлението свише. На предното, на предстоящото, на следващото и т.н."
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.