Въпросът, на който социалистите нямат отговор

Скандалното предизборно изказване на Корнелия Нинова относно нещата, които демокрацията ни е отнела за пореден път повдигна безкрайния спор за предимствата и недостатъците на социалистическия режим в България.

Смислен дебат по този въпрос на практика липсва, тъй като всеки интерпретира миналото през призмата на собствения си личен опит и поляризираните мнения за социалистическото минало и демократичното настояще се основават не на някакъв рационален анализ на обективните факти, а на субективни лични преживявания и впечатления.

Неслучайно историците подчертават, че дадено историческо събитие или епоха трябва да се интерпретират от дистанцията на времето, а не според вижданията на неговите съвременници.

И покръстването на българите от св. Княз Борис, и победоносните военни кампании на Симеон и Априлското въстание са отнели много неща на много хора. Но това не е валиден аргумент при един сериозен анализ  на тези исторически факти.

С тази статия не си поставям амбициозната цел да правя задълбочен анализ на предимствата и недостатъците на социализма. С нея искам да поставя онзи често пренебрегван въпрос, който по мое мнение е най-силният аргумент по тази тема.  Въпреки че този въпрос е елементарен и напълно логичен социалистите не само в България, но и в целия бивш социалистически лагер не са в състояние да му дадат смислен отговор. Защото смисленият отговор на този въпрос, обезсмисля всичките им останали аргументи.

Въпросът е следният.

Защо, ако социалистическото общество е предоставяло на гражданите си добри условия за живот, то им забранява да го напускат под заплаха от най-тежки последствия за тях и близките им?

Този въпрос поражда серия от други релевантни въпроси – Защо гранични войски стрелят по собствените си съграждани? Защо е необходима щателна проверка и разрешение за излизане извън България? Защо роднините на „незвъзвращенеца“ трябва да понасят последствия за неговите действия?

Този въпрос развенчава всички клишета на социалистическата пропаганда и обезсмисля всички аргументи, сравняващи свободата със салама.

И на този въпрос комунистите не са в състояние да отговорят – нито в България, нито в Русия, нито в Куба, нито в Северна Корея.

Всички доказателства за предимствата на социалистическото общество изглеждат нелепо на фона на този въпрос. И не поради някакви абстрактни висши предимства на личностната свобода, а по силата на елементарната, но непоклатима простонародна логика.

Тази логика е намерила израз в максимата, че от хубаво никой не бяга.

Берлинската стена, гранични войски и кубинските крайбрежни патрули не са били насочени срещу империалистическия враг, а срещу собственото население. Защото навсякъде, без нито едно изключение, където се е установявал социалистически режим, населението започва да търси начини да напусне „социалистическия рай“ . В Берлин и Флорида има цели музеи, посветени на изумителната изобретателност, проявена от хора, водени от отчаяното желание да напуснат социалистическия затвор. Защото самото социалистическо общество представлява един голям затвор. Понятието затвор не се дефинира според условията на живот в него. Андерс Брайвик притежава условия за живот, за които повечето българи само могат да мечтаят, но това не променя факта, че той живее в затвор.

Затворът предоставя на обитателите си всички привилегии на социалистическото общество – осигурена храна, безплатно лечение и образование, гарантиран покрив, нулева безработица, ред и дисциплина. И най-луксозният дворец може да бъде превърнат в затвор и единственото необходимо за това е забраната за напускането му. И социалистическата държава е затвор за своите жители. 

А нормалните хора не желаят да живеят в затвор.

Социалистическото общество забранява на обитателите си да го напускат, защото в противен случай ще остане без обитатели. Понеже хората не желаят да бъдат затворници.

Далеч съм от мисълта, че капитализмът е особено хуманен. Но капитализмът е достатъчно хуманен да предостави на всеки правото на избор. Никой никога не е пропълзявал под бодлива тел, за да се измъкне от капиталистически гнет. В

секи има правото, ако не му изнасят недостатъците на капиталистическия свят просто да си събере нещата и да се изнесе – в Куба, Венецуела, Северна Корея или където му харесва. А после не се превръща  в невъзвращенец и винаги може да се върне. Десетки хиляди комунисти от целия свят свободно заминават за СССР по времето на Сталин. И никой не ги спира. Десетки милиони съветски граждани биха направили същото, ако съветския затвор не беше изключително добре охраняван.

Трагичната истина е, че Народна Република България е била един затвор. И никакви социални блага от времето на социализма не могат да променят този факт.

Както отличните условия за живот в норвежки затвор не променят факта, че Брайвик е затворник. Това дава отговор на въпроса защо на жителите на НРБ е било забранено да я напускат.

След отварянето на границите над два милиона българи напускат България, не защото демокрацията им е отнела много, а защото демокрацията им е дала тази възможност.

В края на 1989-та социалистическият режим в Унгария отваря границата с Австрия и стотици хиляди души напускат социалистическия затвор само за два месеца. Същото се случва и в Берлин преди построяването на Берлинската стена. И същото щеше да се случи и в България при аналогични условия.

Демокрацията дава на хората възможност, а не причина да напуснат България. Дава им и възможност да се върнат, когато пожелаят. И това е достатъчна компенсация за всичко, което е отнела.