Пораснахме ли?

На 1 юни, рано сутринта слизам до кварталната лавка (не LAFKA, а най - обикновена лавка) за банички.

Долу, пред лавката виждам две дечица, които разхождат кокер и са спряли точно пред павилиона, гледайки артикулите - кашкавалки, кифли, пици и всякакви други, образуващи киселини продукти.

В един момент едното дете (момченце) се зазяпва в мен.

Дете - Аз те знам, виждал съм те по телевизията.

Аз - Така ли? Ами появявал съм се по телевизията. Канят ме чат пат да коментирам ту кърменето в МОЛ, ту финалите на Евровизия, ту диетите, включващи лимец и спирулина.

Дете - Какво е това "спирулина" бе, чичо Венци?

Аз - Ами не знам, но е много популярно.

Дете - Добре де. Като не знаеш, защо те канят да го коментираш?

Аз - Защото, мило дете, ако знаех, никой нямаше да ме кани. В телевизиите канят не защото знаеш, а защото не знаеш.

Дете - Не разбирам. Значи и мен може да ме поканят да коментирам нещо.

Аз - Зависи. Но да зарежем тия телевизии. Вие свършихте ли училище?

Дете - Свършихме, сега цяло лято ще си играем. А ти, чичо Венци, като беше малък, играеше ли си с приятели през лятото?

Аз - Играех си, разбира се. За съжаление не колкото исках, защото трябваше да свиря на пиано всеки ден.

Дете - Дори и през ваканцията?

Аз - Дори и през ваканцията.

Дете - Сигурно е било много гадно да те викат да ритате футбол и ти да не можеш?

Аз - Ами всъщност не. Аз не обичах особено да ритам футбол, а освен това ми харесваше да свиря. Макар, че, признавам си, лятото не свирех толкова, колкото трябваше.

Дете - И аз не чета колкото трябва. Мама все ми се кара, но на мен ми е по - интересно да гледам влогъри в youtube, отколкото да чета.

Аз - Може би трябва да направим един канал, в който всички влогъри да четат хубави книги?

Дете - Ще е супер. Може да има и анимация в канала, както и музика.

Аз - Трябва сериозно да помислим за това, младежо. А, забравих, честит ви първи юни. Да сте много щастливи желая.

Дете - Мерси, чичо Венци. Мога ли да те попитам нещо?

Аз - Разбира се.

Дете - Кажи ми - по - хубаво ли е да си голям? Защото аз съм малък и понякога си мечтая да порасна за една нощ?

Аз - Не знам, млади приятелю. Зависи. От една страна, когато си голям, можеш да правиш някакви неща, без да питаш мама и тате.

Например - да отидеш някъде. Или да си купиш телефон на лизинг. Или да си купиш пакет цигари, без да те питат имаш ли 18.

От друга страна, когато си малък нямаш шипове, гастрит, не пиеш бетаблокер и всичко е пред теб.

Дете - Не ми отговори на въпроса. Бягаш от отговора, защото си политик, нали? Вие никога не отговаряте на въпросите.

Аз - Добре, ще ти отговоря. Най - добре е да си пораснало дете.

Дете - Как така пораснало? Като Жоро от Б клас ли, който е на 9, но е 1, 80 метра?

Аз - Не. Най - хубаво е да си голям, но да си дете по душа.

Дете - Нищо не разбирам

Аз - За съжаление и аз нищо не разбирам, млади приятелю. Ако разбирах, нямаше да говоря толкова много безмислени думи.

Дете - Тръгваме, че трябва да се прибирам у дома. Ще ходим на кино днес.

Аз - Бягай! Първи юни е. Днес е твоят ден!

Днес е първи юни!

Историята, която ви разказах е напълно измислена.

И не съвсем.

И голяма част от нашите животи преминаха в измислици.

Измисляхме си различни обществени устройства.

После се опитвахме да ги построим.

А когато рухваха, обвинявахме други за това.

А днес обществото ни е в състоянието, популярно сред децата като "На ти куклите, дай ми парцалките".

Пораснахме ли?

Не.

Но за сметка на това се държим като много пораснали и много умни хора.

А не сме.

Честит празник, мили деца.

Дано вие имате повече разум от нас.

Защото ние сериозно се издънихме...